Беше щастлив, истински щастлив, щастлив завинаги. Току що се бяха врекли да бъдат заедно, докато животът ги раздели. Сватбата беше в подбран, тесен кръг - голяма част от Светлото дърво, приятели, плюс някои особено изтъкнати Вампири. Светъл не можеше да разбере традициите свързани с вампирските сватби. Всички бяха облечени в черно, като на погребение. Носеха жалейки, гледаха мрачно и мълчаха като глухонеми. Хвърляха укорителни погледи към снежно бялата булченска рокля на Клонинга. Етикетът повеляваше да няма нищо светло и весело на такива церемонии, всеки цвят различен от абсолютното черно се възприемаше като лош вкус и се наказваше с безмълвно порицание. Единственото бяло нещо, освен роклята на булката, беше косата на някакъв странен гост. Тя стърчеше във всички посоки, натрапвайки конфликта си с гребените.
- Казвам се Албърт, приятно ми е! - представи се гостът, въпреки че нямаше нужда от преставяне. - Пожелавам ви съвместен живот с Клонинга, изпълнен с много несгоди и трудности! - изплези се Албърт любезно.
- Ъъъъъ! - отговори Светъл.
- Приличаш ми на образован Вампир, а реагираш неадекватно - дълбокомислено закима с глава гостът. - Предполагам, че си чувал за мен, поне докато си бил човек. В човешката наука съм известен с Общата и Свециалната Теория на Относителността, но това са много ограничени варианти, предназначени само за хората. Все пак във Фермата не трябва да се разпространява истинска Вампирска наука, която би могла да доведе до тотална загуба на реколта и до световен вампирски глад.
- Изкючително съм поласкан от честта да уважите моето тържество, Албърт - Светъл се усмихна сковано и напрегнато - Но защо всички, вместо да се радвате на моето щастие, се държите все едно сте на погребение на някой, който ви дължи огромна сума?
- Виж, момчето ми, - снизходително подхвана Албърт - както всички знаем, Времето не тече равномерно, и това не е само субективно усещане. Може един миг да ти се види цяла вечност, а една цяла вечност да премине за теб като миг. Твоето лично време се определя от това, което ти се случва. Еднообразието те ускорява, изстрелва те напред във времето и скъсява твоето съществуване. Споделената истинска любов и Вампирският брак са маргинална форма на еднообразие и спокойствие. Достигнеш ли до там, значи си намерил вечния покой и твоето лично време започва да се движи със скорост близка до скоростта на тъмнината. Ти си просто на един миг от края на Времето и от новата Вселена. Щастието е безвремие, то е монотонно и безметежно. Потъваш в него и изчезваш. Но в това е смисълът на настоящата Вселена. Всяка критична маса любов да се прехвърли направо към нейния край. Хората също имат някакви подозрения за това, инстинктивно го усещат - Физикът запали дебела пура и след като се прокашля, продължи. - Като малък сигурно са ти чели приказки. Спомняш ли си как завършват повечето? "Яли, пили и се веселили сто години!". Няколко месеца реално време изпълнено със събития и преживявания, описано в десетки страници и след това, сто години в едно изречение. Точно това е феноменът, който с много неразбираема за обикновения Вампир математика съм описал в Любовна Теория на Относителността. - Албърт дръпна надменно от пурата си и се усмихна съчувствено.
- Значи затова всички са така омърлушени? Затова вампирските сватбени ритуали са толкова мрачни? Но нали, уж това е смисълът, не трябва ли да е повод за радост все пак? - Светъл беше забравил за научното светило и говореше сам на себе си.
- Разбира се, ние се радваме за вас. Но на практика ви губим. Вие вече сте извън нашето време-пространство, гарантирано щастливи във вашата собсвена Вселена. Вселена за двама, без усещане за време. Една частица от следващата Вселена, която е изолирана и капсулирана, устремена към края на настоящото време. Всички Вампири си мечтаят за това. Благородно ви завиждаме и тъгуваме за себе си! Затова сме мрачни - Албърт беше добил плашещо, замечтано изражение. Пепелта от пурата му падна върху излъсканата до черна огледалност обувка и се разпиля на хиляди частици.
Горещи и студени вълни започнаха да обливат Светъл, редувайки се. В главата му се блъскаха думите на физика и той панически и безрезултатно се опитваше да ги изтълкува позитивно. Звучаха му като присъда, Нещо средно между доживотна и досмъртна. Клонинга се появи, прекрасна в бялата си като сняг рокля. Изгледа строго Албърт без да каже нищо, хвана Светъл за ръката и безцеремонно го отвлече от събеседника му. Вълните изведнъж се оттеглиха, и студените, и топлите. Отмиха трескавите мисли. Щастието запълни като лепкав, сладък мед, освободеното от тях празно пространство в съзнанието му. Светъл се усмихваше глупаво и кимаше отнесено на мрачните хора около себе си. Единствената мисъл в главата му, която успя да се спаси беше:
Яли, пили и се веселили седемнадесет милиарда години!
вторник, 7 юни 2011 г.
вторник, 24 май 2011 г.
Клонинга
Нощта беше топла и светла. Дърветата в парка хвърляха лунни сенки, а лекият ветрец се беше нагърбил с тяхната анимация. Невидими гарвани грачеха пойно. Миризмата на окосена трева преборваше с лекота опияняващия парфюм на Клонинга. Светъл я държеше за ръка, докато бавно вървяха по безлюдната и безвампирна алея. Беше го обзело адско блаженство. Съзерцаваше профила и, високото умно чело, острата, леко издадена брадичка, малкото чипо носле – толкова малко, че докато е била човек, сигурно е създавало проблеми с дебита, прехвърляйки голяма част от отговорностите си по дишането на устата. Светъл се радваше, че вампирството беше освободило устата и от тези изначално неприсъщи задачи, позволявайки и да се посвети на далеч по-приятни и пряко касаещи го занимания. Наведе се към нея и целуна бездиханно изящните и нежни устни.
- Обичам те! Ти никога не ми каза, че ме обичаш! – изхленчи Клонинга, когато приключиха с целувката след половин час.
- Обичам баба ти! – Светъл объркано се опитваше да открие разликите между нея и запечатания образ на Луна в сърцето си. Нима това е тя, тази друга жена, която може да обича със същата лунатична любов? Нима я беше открил толкова скоро, след само някакви си стотина години?
- Светли, аз съм почти същата като баба ми, мир на праха и – Клонинга нацупи устни по почти същия начин като баба си.
- Значи почти те обичам, Кло – притеснено измърмори Светъл.
Това „Светли” го развълнува толкова силно, че той и пусна ръката и прималяло седна на една пейка. Никой не го наричаше така, освен Луна. Не знаеше как да реагира, а в такива моменти единствената му защитна реакция беше да се прави на остроумен шут. Страхуваше се да и признае любовта си. Някакво дежавю витаеше заплашително и осезаемо. Не беше суеверен, но си спомни, че на идване към парка, бяла котка им мина път. Приликите бяха толкова много, че се ужасяваше да не се разпрострат и след момента на приличното му предложение, което се канеше да и направи от известно време. Знаеше, че вероятността от анорексия причинена от споделяне на любовта е незначителна, когато човек е вече вампирясал, но колкото и пренебрежим да беше риска, Светъл отлагаше и отлагаше, скован от перспективата да загуби и Клонинга.
- Знам защо се дърпаш. Не искаш да се откажеш от всички тези твои Вампирки и да ги замениш единствено с мен. Не си склонен да отсечеш вампирското си дърво и да бъдеш семейство само с мен. Баба ми е разправяла за теб, но аз не и вярвах. Ти не можеш да нахраниш егото си с любовта само на една жена. Имаш непрекъсната нужда от нови и нови завоевания. Колко станаха последно? Четиридесет, петдесет? – Клонинга беше едновременно тъжна и ядосана.
- Не е така, Кло. Имах нужда само от любовта на баба ти и вярвах единствено в нейната свръхестествена за жена, способност да обича. Тогава не мислех, че жените могат да обичат истински. После останах искрено изненадан, че има и жени Вампири. Донякъде обаче съм бил прав. Резултатите от последното вампирско преброяване сочат, че мъжете Вампири са осемдесет процента от целокупното вампирско население – Светъл се стресна от собственото си черноречие и замълча ловко.
- Женомразец! – закачливо изтърси Клонинга и се усмихна огряна от лунна светлина.
Светъл скочи от пейката като ударен от ток. Сграбчи Клонинга за ръката и я повлече по алеята. Това вече беше прекалено. Дежавюто преля чашата. Женомразец го наричаше само Луна, усмихвайки се палаво по същия начин. Беше шокиран, сърцето му безпорядъчно хлопаше, като двигател на Порше. Почти изтича до една малка полянка, огряна от безучастната, хладна Луна. Падна на колене с лице към Клонинга, бръкна с трепереща ръка в джоба на дънките си и извади пръстена, който беше купил за Луна навремето. Беше същия като неговия, но по-малък. Вампирски череп с кърваво червени, рубинени очи.
- Кло, обичам те, ... без почти!
- Обичам те! Ти никога не ми каза, че ме обичаш! – изхленчи Клонинга, когато приключиха с целувката след половин час.
- Обичам баба ти! – Светъл объркано се опитваше да открие разликите между нея и запечатания образ на Луна в сърцето си. Нима това е тя, тази друга жена, която може да обича със същата лунатична любов? Нима я беше открил толкова скоро, след само някакви си стотина години?
- Светли, аз съм почти същата като баба ми, мир на праха и – Клонинга нацупи устни по почти същия начин като баба си.
- Значи почти те обичам, Кло – притеснено измърмори Светъл.
Това „Светли” го развълнува толкова силно, че той и пусна ръката и прималяло седна на една пейка. Никой не го наричаше така, освен Луна. Не знаеше как да реагира, а в такива моменти единствената му защитна реакция беше да се прави на остроумен шут. Страхуваше се да и признае любовта си. Някакво дежавю витаеше заплашително и осезаемо. Не беше суеверен, но си спомни, че на идване към парка, бяла котка им мина път. Приликите бяха толкова много, че се ужасяваше да не се разпрострат и след момента на приличното му предложение, което се канеше да и направи от известно време. Знаеше, че вероятността от анорексия причинена от споделяне на любовта е незначителна, когато човек е вече вампирясал, но колкото и пренебрежим да беше риска, Светъл отлагаше и отлагаше, скован от перспективата да загуби и Клонинга.
- Знам защо се дърпаш. Не искаш да се откажеш от всички тези твои Вампирки и да ги замениш единствено с мен. Не си склонен да отсечеш вампирското си дърво и да бъдеш семейство само с мен. Баба ми е разправяла за теб, но аз не и вярвах. Ти не можеш да нахраниш егото си с любовта само на една жена. Имаш непрекъсната нужда от нови и нови завоевания. Колко станаха последно? Четиридесет, петдесет? – Клонинга беше едновременно тъжна и ядосана.
- Не е така, Кло. Имах нужда само от любовта на баба ти и вярвах единствено в нейната свръхестествена за жена, способност да обича. Тогава не мислех, че жените могат да обичат истински. После останах искрено изненадан, че има и жени Вампири. Донякъде обаче съм бил прав. Резултатите от последното вампирско преброяване сочат, че мъжете Вампири са осемдесет процента от целокупното вампирско население – Светъл се стресна от собственото си черноречие и замълча ловко.
- Женомразец! – закачливо изтърси Клонинга и се усмихна огряна от лунна светлина.
Светъл скочи от пейката като ударен от ток. Сграбчи Клонинга за ръката и я повлече по алеята. Това вече беше прекалено. Дежавюто преля чашата. Женомразец го наричаше само Луна, усмихвайки се палаво по същия начин. Беше шокиран, сърцето му безпорядъчно хлопаше, като двигател на Порше. Почти изтича до една малка полянка, огряна от безучастната, хладна Луна. Падна на колене с лице към Клонинга, бръкна с трепереща ръка в джоба на дънките си и извади пръстена, който беше купил за Луна навремето. Беше същия като неговия, но по-малък. Вампирски череп с кърваво червени, рубинени очи.
- Кло, обичам те, ... без почти!
сряда, 11 май 2011 г.
Тъмна материя
- Знаеш ли Све, бизнесът ми потръгна. Станах собственик на десет процента от акциите на най-голямата хранителна компания. Сигурно си чувал за нея. Казва се „Червен кръст”. Главен доставчик са на Vampire Foods – Бизмун се излегна в удобното кожено кресло и се загледа влюбено в скъпия си златен часовник.
- Радвам се за теб, Биз – почувства се длъжен да изрази радост Светъл и си запали омърлушено цигара. – Радвам се за теб за това, че намираш смисъл в бизнеса и парите. За мен те са напълно безсмислени. Смъртта е безсмислена, а вечната смърт е безсмилена завинаги.
- Стига Све, каква е тази дупка, в която си изпаднал? Още малко и ще започнеш да смъркаш сребърен нитрат. Излез от тъпото си настроение, очаквам един приятел. Голям капацитет физик е и мисля, че ще ти е интересно да си поговориш с него – часовникът загуби своята привлекателност за кратък миг, от който Бизмун се възползва, за да си поръча бутилка свинска кръв.
Бяха седнали в супер скъпия ресторант „Човешки дарове” в курорта „Лунен бряг”, където Светъл не би могъл и да припари, ако не беше на разноските на приятеля си. Разположени на терасата в огромни кожени фотьойли с изглед към морето, се радваха на изгрева на Луната, поне Бизмун се радваше. Когато професор Стефан Ястребовски се присъедини, Светъл не успя да овладее напълно мрачното си настроение и след като се запозна с физика в инвалидна количка, изпадна в извинително съзерцание на пълнолунието. Ястребовски подбираше думите много внимателно, не за друго, а просто защото говореше чрез компютър-синтезатор. Беше станал Вампир в много напреднала фаза на някаква ужасна болест, която го беше превърнала в пълен инвалид.
- Какво си се отчаял, приятелю? – обърна се той към Светъл, когато след половин час изчерпи всички теми за разговор с Бизмун, които бяха две – пари и пари прим.
- Какво да те занимавам с моите терзания, Стеф! Едва ли можеш да ми помогнеш, едва ли може да ми помогне който и да е друг. Просто не виждам смисъл, не намирам смисъл във вампирството, във вечната будна смърт. Всички ме убеждават, че едва ли не, да си Вампир е награда. След като болката е наказание, не разбирам как вечната болка е награда. За какво ми е да живея вечно, ...без Луна? – Светъл спря рязко, след като усети, че прави точно това, което обясняваше, че не вижда смисъл да прави - занимаваше новия си познат със своите терзания.
- Виж Све, нали може да ти викам така? – Стефан смени компютърния тембър на поучителен. – Преди дванадесет милиарда години, когато е избухнал Големият Любовен Взрив, любовта се е разпръснала заедно с другата материя равномерно в цялата Вселена. От тогава се стреми да се събере отново. С изстиването е започнала да се концентрира, да оформя структури с по-висока плътност, въпреки че и до сега е доста разпиляна. Човешките учени продължават да търсят липсващата материя на Вселената, без дори да подозират, че любовта има маса – ученият отпи малко кръв през сламката забодена в ъгъла на устата му. – Във всичко около нас има любов, но в много малки концентрации. Във въздуха, който ние Вампирите нямаме полза да дишаме, поради пренебрежително ниските нива. Във флората и фауната също, където е по-концентрирана, но все пак крайно недостатъчна за употреба, ще ме извинява скъпият ни приятел-вегетарианец. Колкото е по-сложна една форма на организация на материята, толкова по-големи количества любов може да приюти. При нас Вампирите този любовен контейнер е достигнал критични размери.
Светъл гледаше привидно разсеяно към чашата си на масата и тръскаще цигарата си в пепелника по-често отколкото тя можеше да произведе пепел. Беше му интересно разбира се, но не го показваше, за да не развали предизвикателството за Ястребовски.
- Питал ли си се някога, защо някои хора изглеждат еднакво едри, но тежат различно? Има смешна теория, че просто има по-набити хора и по-пухкави такива. Абсолютни глупости! Просто любовта тежи, има хора с по-голям любовен резервоар и примати, с много малък. Тия които преминат границата стават Вампири, няма нужда да се размножават повече, да създават свои подобрени копия. Един Вампир тежи около десет килограма повече от човек с подобна телесна структура. Разликата е любов. Тя се изразходва, докато използваме нашите специални умения, естествено. От там идва и жаждата, трябва по-някакъв начин да си я възстановим. Както казах, тя е навсякъде около нас, но най-високи дози има в кръвта на хората – Стефан се беше отказал от поучителния тембър избран в началото и сега говореше с успокояващ и топъл компютърен глас.
- Е добре Стеф, аз как съществувам тогава, след като съм вегетарианец? – раздразнено се намеси Бизмун, гледайки укорително към Светъл. Явно му беше ядосан, че е предизвикал целия този разговор.
- Не твърдя, че е невъзможно да се съществува и без човешка кръв, Биз – физикът отпи още малко човешка кръв през сламката. – Само че необходимото количество се умножава минимум по десет, дори да ползваш кучешка кръв за заместител. Има вече голям напредък във вампирската хранително-вкусова промишленост. Всички знаем за новата серия продукти на Vampire Foods на базата на зеленчукови и плодови сокове с изкуствено добавена любов. Но тя пак е естествена. Синтетична любов няма.
- Радвам се за теб, Биз – почувства се длъжен да изрази радост Светъл и си запали омърлушено цигара. – Радвам се за теб за това, че намираш смисъл в бизнеса и парите. За мен те са напълно безсмислени. Смъртта е безсмислена, а вечната смърт е безсмилена завинаги.
- Стига Све, каква е тази дупка, в която си изпаднал? Още малко и ще започнеш да смъркаш сребърен нитрат. Излез от тъпото си настроение, очаквам един приятел. Голям капацитет физик е и мисля, че ще ти е интересно да си поговориш с него – часовникът загуби своята привлекателност за кратък миг, от който Бизмун се възползва, за да си поръча бутилка свинска кръв.
Бяха седнали в супер скъпия ресторант „Човешки дарове” в курорта „Лунен бряг”, където Светъл не би могъл и да припари, ако не беше на разноските на приятеля си. Разположени на терасата в огромни кожени фотьойли с изглед към морето, се радваха на изгрева на Луната, поне Бизмун се радваше. Когато професор Стефан Ястребовски се присъедини, Светъл не успя да овладее напълно мрачното си настроение и след като се запозна с физика в инвалидна количка, изпадна в извинително съзерцание на пълнолунието. Ястребовски подбираше думите много внимателно, не за друго, а просто защото говореше чрез компютър-синтезатор. Беше станал Вампир в много напреднала фаза на някаква ужасна болест, която го беше превърнала в пълен инвалид.
- Какво си се отчаял, приятелю? – обърна се той към Светъл, когато след половин час изчерпи всички теми за разговор с Бизмун, които бяха две – пари и пари прим.
- Какво да те занимавам с моите терзания, Стеф! Едва ли можеш да ми помогнеш, едва ли може да ми помогне който и да е друг. Просто не виждам смисъл, не намирам смисъл във вампирството, във вечната будна смърт. Всички ме убеждават, че едва ли не, да си Вампир е награда. След като болката е наказание, не разбирам как вечната болка е награда. За какво ми е да живея вечно, ...без Луна? – Светъл спря рязко, след като усети, че прави точно това, което обясняваше, че не вижда смисъл да прави - занимаваше новия си познат със своите терзания.
- Виж Све, нали може да ти викам така? – Стефан смени компютърния тембър на поучителен. – Преди дванадесет милиарда години, когато е избухнал Големият Любовен Взрив, любовта се е разпръснала заедно с другата материя равномерно в цялата Вселена. От тогава се стреми да се събере отново. С изстиването е започнала да се концентрира, да оформя структури с по-висока плътност, въпреки че и до сега е доста разпиляна. Човешките учени продължават да търсят липсващата материя на Вселената, без дори да подозират, че любовта има маса – ученият отпи малко кръв през сламката забодена в ъгъла на устата му. – Във всичко около нас има любов, но в много малки концентрации. Във въздуха, който ние Вампирите нямаме полза да дишаме, поради пренебрежително ниските нива. Във флората и фауната също, където е по-концентрирана, но все пак крайно недостатъчна за употреба, ще ме извинява скъпият ни приятел-вегетарианец. Колкото е по-сложна една форма на организация на материята, толкова по-големи количества любов може да приюти. При нас Вампирите този любовен контейнер е достигнал критични размери.
Светъл гледаше привидно разсеяно към чашата си на масата и тръскаще цигарата си в пепелника по-често отколкото тя можеше да произведе пепел. Беше му интересно разбира се, но не го показваше, за да не развали предизвикателството за Ястребовски.
- Питал ли си се някога, защо някои хора изглеждат еднакво едри, но тежат различно? Има смешна теория, че просто има по-набити хора и по-пухкави такива. Абсолютни глупости! Просто любовта тежи, има хора с по-голям любовен резервоар и примати, с много малък. Тия които преминат границата стават Вампири, няма нужда да се размножават повече, да създават свои подобрени копия. Един Вампир тежи около десет килограма повече от човек с подобна телесна структура. Разликата е любов. Тя се изразходва, докато използваме нашите специални умения, естествено. От там идва и жаждата, трябва по-някакъв начин да си я възстановим. Както казах, тя е навсякъде около нас, но най-високи дози има в кръвта на хората – Стефан се беше отказал от поучителния тембър избран в началото и сега говореше с успокояващ и топъл компютърен глас.
- Е добре Стеф, аз как съществувам тогава, след като съм вегетарианец? – раздразнено се намеси Бизмун, гледайки укорително към Светъл. Явно му беше ядосан, че е предизвикал целия този разговор.
- Не твърдя, че е невъзможно да се съществува и без човешка кръв, Биз – физикът отпи още малко човешка кръв през сламката. – Само че необходимото количество се умножава минимум по десет, дори да ползваш кучешка кръв за заместител. Има вече голям напредък във вампирската хранително-вкусова промишленост. Всички знаем за новата серия продукти на Vampire Foods на базата на зеленчукови и плодови сокове с изкуствено добавена любов. Но тя пак е естествена. Синтетична любов няма.
- Всичко това звучи много логично професоре, но дори да е така, на мен продължава да не ми е ясно. Какъв е генералният смисъл на вампирското съществуване, смисълът на Вселената, на Пространството и Времето, и на Любовта в крайна сметка? – Светъл се постара въпросът му да не прозвучи като заяждане.
- Когато някой умре по нормалния начин, недостатъчната любов в него се разпръсква. Сигурно си чувал за поредните сбъркани, човешки теории, как духът се отделял от олекващото тяло. Това не е никакъв дух, а просто няколко грама оскъдна любов, която трябва отново да бъде събирана. Всички форми на живот са пчелички, събират любовта около себе си, всеки според размера на контейнера си. Когато се надхвърли една критична маса, тя дава безсмъртие под формата на алтернативна вечна смърт на собствения си резервоар. Изобщо, любовта естествено се стреми да се обедини и концентрира и да се отдели от останалата светла материя. Затова хората я наричат тъмна материя, защото. не могат да я видят. Всички живи твари я събират, но само Вампирите можем да я преработваме в нашата храносмилателна система, да я трансформираме до наша собствена, уникална любов. Да, ти обичаш Луна, твоята любов е конкретна и неизменна, има свой неповторим облик. Ние Вампирите не можем да сменяме обекта на любовта си, това е вярно. Но ако си несподелено влюбен, има голям шанс в следващите няколко десетки милиарда години, до края на Времето, да срещнеш друга жена, която да е почти точно копие на Луна. Не говоря за това как изглежда, разбира се. Имам предвид всичко, по-еднаква от близнак. Тогава ще можеш да я обичаш с твоята си специфична любов, можете да създадете вампирска двойка, но само ако успееш да я накараш да се влюби истински в теб. Затова тренирай, ставай все по-умел и изкусен. С Луна си бил неподготвен, не бъди и с нейния клонинг, когато той се появи. Това е смисълът, така че няма място за отчаяние – Ястребовски излетя заедно с количката си и се премести, жертвайки изгледа към морето за гледка към красивата Вампирка на съседната маса.
- И какво ще стане на края на Времето, Стеф? – искрено заинтригуван, Светъл вече не се стараеше да прикрива любопитството си.
- Не го мисли, Светъл. Според изчисленията ми, всичката тъмна материя ще колабира до една точка, ще се обедини отново и ще експлодира като пореден Голям Взрив. Ще започне ново Време. Ако не ме лъжат резултатите, генералният смисъл на настоящата Вселена е тъмната материя да се отърве от светлата. Дори и според последните човешки изследвания, заблудената и безмозъчна светла материя продължава да се разширява безспирно и никога няма да се събере отново, никога няма да се пречка повече. Трупа се в камънаци и железа. Докато тъмната се обединява, концентрира се основно в живите организми. Следващата Вселена ще е много по-различна, ще е изградена само от Любов – професор Ястребовски обърна за миг очи към Светъл, за да не пропусне удоволствието да погледне надменно към озадаченото му изражение.
- Звучи обнадеждаващо! Но излиза, че и следващата Вселена също няма да е вечна? – попита Светъл с вид на Вампир, току-що открил топлата кръв.
- Няма нищо вечно приятелю. Няма вечно щастие, както и вечно нещастие! – Стефан гледаше замечтано към разголените гърди на съседката.
Светъл погледна към морето. Луната се беше издигнала над водата и беше разрушила светлата пътека към себе си, която допреди малко се простираше до самия хоризонт. Сега във водата плуваше нейното накъдрено от вълните отражение. Бяха станали две Луни, абсолютно идентични. Светъл се загледа в отражението и се усмихна.
- Когато някой умре по нормалния начин, недостатъчната любов в него се разпръсква. Сигурно си чувал за поредните сбъркани, човешки теории, как духът се отделял от олекващото тяло. Това не е никакъв дух, а просто няколко грама оскъдна любов, която трябва отново да бъде събирана. Всички форми на живот са пчелички, събират любовта около себе си, всеки според размера на контейнера си. Когато се надхвърли една критична маса, тя дава безсмъртие под формата на алтернативна вечна смърт на собствения си резервоар. Изобщо, любовта естествено се стреми да се обедини и концентрира и да се отдели от останалата светла материя. Затова хората я наричат тъмна материя, защото. не могат да я видят. Всички живи твари я събират, но само Вампирите можем да я преработваме в нашата храносмилателна система, да я трансформираме до наша собствена, уникална любов. Да, ти обичаш Луна, твоята любов е конкретна и неизменна, има свой неповторим облик. Ние Вампирите не можем да сменяме обекта на любовта си, това е вярно. Но ако си несподелено влюбен, има голям шанс в следващите няколко десетки милиарда години, до края на Времето, да срещнеш друга жена, която да е почти точно копие на Луна. Не говоря за това как изглежда, разбира се. Имам предвид всичко, по-еднаква от близнак. Тогава ще можеш да я обичаш с твоята си специфична любов, можете да създадете вампирска двойка, но само ако успееш да я накараш да се влюби истински в теб. Затова тренирай, ставай все по-умел и изкусен. С Луна си бил неподготвен, не бъди и с нейния клонинг, когато той се появи. Това е смисълът, така че няма място за отчаяние – Ястребовски излетя заедно с количката си и се премести, жертвайки изгледа към морето за гледка към красивата Вампирка на съседната маса.
- И какво ще стане на края на Времето, Стеф? – искрено заинтригуван, Светъл вече не се стараеше да прикрива любопитството си.
- Не го мисли, Светъл. Според изчисленията ми, всичката тъмна материя ще колабира до една точка, ще се обедини отново и ще експлодира като пореден Голям Взрив. Ще започне ново Време. Ако не ме лъжат резултатите, генералният смисъл на настоящата Вселена е тъмната материя да се отърве от светлата. Дори и според последните човешки изследвания, заблудената и безмозъчна светла материя продължава да се разширява безспирно и никога няма да се събере отново, никога няма да се пречка повече. Трупа се в камънаци и железа. Докато тъмната се обединява, концентрира се основно в живите организми. Следващата Вселена ще е много по-различна, ще е изградена само от Любов – професор Ястребовски обърна за миг очи към Светъл, за да не пропусне удоволствието да погледне надменно към озадаченото му изражение.
- Звучи обнадеждаващо! Но излиза, че и следващата Вселена също няма да е вечна? – попита Светъл с вид на Вампир, току-що открил топлата кръв.
- Няма нищо вечно приятелю. Няма вечно щастие, както и вечно нещастие! – Стефан гледаше замечтано към разголените гърди на съседката.
Светъл погледна към морето. Луната се беше издигнала над водата и беше разрушила светлата пътека към себе си, която допреди малко се простираше до самия хоризонт. Сега във водата плуваше нейното накъдрено от вълните отражение. Бяха станали две Луни, абсолютно идентични. Светъл се загледа в отражението и се усмихна.
събота, 7 май 2011 г.
Самоталня
Довлече се до замъка, когато почти се съмваше. Беше пребит от умора на любовта, все едно че беше общувал в продължение на часове. Летенето, невидимостта и другите вампирски умения изцеждат силите сериозно, но нищо не може да се сравни с вампирското общуване. То е нещо съвсем различно от човешкото и е райски изтощително.
Разговорът е строеж, а думите са тухлите които го изграждат. Хората насипват тези думи безразборно и това, което остава на края на всеки техен разговор е просто купчина тухли. Ако са по-интелигентни, някъде в хаоса се забелязват отделни организирани елементи, стени, прозорци, като сграда след тежко земетресение. Вампирите не говорят заради самото говорене. Те всички са хипер интелигентни и знаят за мощта на думите, за способността им да внушават, да разсмиват, да разплакват, да управляват. Още в първите класове на вампирската образователна система е застъпена дисциплината Територика и Доминикация. Започва се с монолози, защото те са по-лесни и постепенно се преминава през диалог, докато се стигне до дискусия. Целта е след всеки сеанс, построената словесна сграда да е красива, без никакви дефекти, внушителна и консистентна. Това е изключително трудна задача, шахът е направо детска игра в сравнение с доминикирането. Трябва много бързо да предвиждаш, да намираш най-подходящите думи, да предсказваш напред във времето ходовете на събеседника, които са много повече от възможните ходове в шаха. Но за един Вампир е смъртно важно умение и Светъл беше наблегнал много здраво върху точно този предмет, което съчетано с таланта му, го изведе до трудно достижими низини.
Самотуването е единственото нещо, което премахва умората. То е еквивалента на съня при хората. Вампирите нямат никаква необходимост от сън, поне в познатия му вид. За да си починат не е необходимо да лежат със затворени очи и да изпадат в състояние близко до безсъзнанието. Това което е необходимо е пълна изолация, самота и уединиение. Във човешкия фолклор това често се свързва със „спане” в ковчег разположен в мрачно и дълбоко мазе. Не че не върши работа, но има много по-добри и отпочиващи варианти.
В старото си човешко жилище, Светъл ползваше спалнята за тази цел. В новия му вампирски замък обаче, въпреки че беше скромен, не по-голям от две хиляди квадрата (не искаше да тегли кредит за повече от двеста години), имаше обособена самоталня. Самата тя заемаше доста голяма част от площта на имота, беше с квадратна форма, двадесет на двадесет метра, с висок таван боядисан в черно, също като стените. Прозорците бяха малки и високи и през тях нощем се виждаха само луната и звездите, а денем се закриваха автоматично от електрически щори. Те заемаха горната част на стените, а долната представляше нещо като картинна галерия. Картините бяха основно портрети на жени, на които Светъл беше държал в един или друг момент от живота си. Всички бяха в гръб. На средата на тавана, точно над огромното кръгло легло беше най-важния портрет – Луна в гръб. „Тъмната страна на Луна”, както го беше нарекъл Светъл. Друго в стаята нямаше, беше абсолютно празна, осветлението беше мрачно, озвучителна система разпръскваше тихи рок балади. Всичко беше създадено за удобство, за пълноценно и бързо самотуване. Светъл усещаше самотата още с прекрачването на прага на самоталнята и осем до десет часа прекарани в нея му възвръщаха отново силите напълно.
Тази сутрин се чувстваше уморен по различен начин. Опитваше се да си оправдае умората с висенето часове наред под прозореца на Луна, с напрягането за постигане на качествена невидимост, но усещаше, че не е само това. Дори при продължително доминикиране не се беше скапвал така. Не можеше да изтрие от ретините си картината на любовта към него под формата на кръвен коктейл, стичаща се заедно с мръсотията от изцапаните чинии в канала на мивката.
Извървя сто метровия коридор за една малка вечност, проклинайки клишираното мислене на вампирския архитект, проектирал замъка. Когато затвори зад гърба си вратата на самоталнята, веднага се почувства по-добре. Съблече се и легна в единия край на леглото. Никога не лягаше на средата, защото се разваляше усещането, че някой липсва. Отпусна се и се загледа в тавана. Точно когато отсамотяваше, джобът на дънките му, проснати на земята иззвъня. Винаги си изключваше телефона преди самотуване, но явно поради огромната умора този път беше забравил.
- Как си Све, да не самотуваш вече? Нали не те възбуждам? – беше Джиджи, ушечувно любопитна за развръзката с анорексията.
- Не, тъкмо се канех. Не се притеснявай Джи. Знам че трябваше да ти се обадя, преди да легна, вината е моя – Светъл искрено съжали, но не затова, че не се е обадил, а че не си е изключил телефона.
- Как мина лечението? Клати ли се Светлото дърво? – с треперлив глас попита тя, минавайки развълнувано направо към съществото.
- Спокойно, бъди песимистка за мен и никога няма да сбъркаш – Светъл се натъжи и леко усили музиката с махване на ръка. – Хората са странно нещо Джи. Убиват времето, докато накрая то не ги убие. Има нещо толкова саморазрушително в тях, трагично и едновременно красиво.
- Добре тогава, ще те оставям да самотуваш!. Не те обичам Све, лек ден – излъга Джиджи и се прокашля, като че ли в потвърждение.
- И аз не те обичам Джи. Приятно самотуване и на теб – не излъга Светъл, не се прокашля в потвърждение и затвори телефона.
Изключи го и го хвърли върху дънките на пода.
Разговорът е строеж, а думите са тухлите които го изграждат. Хората насипват тези думи безразборно и това, което остава на края на всеки техен разговор е просто купчина тухли. Ако са по-интелигентни, някъде в хаоса се забелязват отделни организирани елементи, стени, прозорци, като сграда след тежко земетресение. Вампирите не говорят заради самото говорене. Те всички са хипер интелигентни и знаят за мощта на думите, за способността им да внушават, да разсмиват, да разплакват, да управляват. Още в първите класове на вампирската образователна система е застъпена дисциплината Територика и Доминикация. Започва се с монолози, защото те са по-лесни и постепенно се преминава през диалог, докато се стигне до дискусия. Целта е след всеки сеанс, построената словесна сграда да е красива, без никакви дефекти, внушителна и консистентна. Това е изключително трудна задача, шахът е направо детска игра в сравнение с доминикирането. Трябва много бързо да предвиждаш, да намираш най-подходящите думи, да предсказваш напред във времето ходовете на събеседника, които са много повече от възможните ходове в шаха. Но за един Вампир е смъртно важно умение и Светъл беше наблегнал много здраво върху точно този предмет, което съчетано с таланта му, го изведе до трудно достижими низини.
Самотуването е единственото нещо, което премахва умората. То е еквивалента на съня при хората. Вампирите нямат никаква необходимост от сън, поне в познатия му вид. За да си починат не е необходимо да лежат със затворени очи и да изпадат в състояние близко до безсъзнанието. Това което е необходимо е пълна изолация, самота и уединиение. Във човешкия фолклор това често се свързва със „спане” в ковчег разположен в мрачно и дълбоко мазе. Не че не върши работа, но има много по-добри и отпочиващи варианти.
В старото си човешко жилище, Светъл ползваше спалнята за тази цел. В новия му вампирски замък обаче, въпреки че беше скромен, не по-голям от две хиляди квадрата (не искаше да тегли кредит за повече от двеста години), имаше обособена самоталня. Самата тя заемаше доста голяма част от площта на имота, беше с квадратна форма, двадесет на двадесет метра, с висок таван боядисан в черно, също като стените. Прозорците бяха малки и високи и през тях нощем се виждаха само луната и звездите, а денем се закриваха автоматично от електрически щори. Те заемаха горната част на стените, а долната представляше нещо като картинна галерия. Картините бяха основно портрети на жени, на които Светъл беше държал в един или друг момент от живота си. Всички бяха в гръб. На средата на тавана, точно над огромното кръгло легло беше най-важния портрет – Луна в гръб. „Тъмната страна на Луна”, както го беше нарекъл Светъл. Друго в стаята нямаше, беше абсолютно празна, осветлението беше мрачно, озвучителна система разпръскваше тихи рок балади. Всичко беше създадено за удобство, за пълноценно и бързо самотуване. Светъл усещаше самотата още с прекрачването на прага на самоталнята и осем до десет часа прекарани в нея му възвръщаха отново силите напълно.
Тази сутрин се чувстваше уморен по различен начин. Опитваше се да си оправдае умората с висенето часове наред под прозореца на Луна, с напрягането за постигане на качествена невидимост, но усещаше, че не е само това. Дори при продължително доминикиране не се беше скапвал така. Не можеше да изтрие от ретините си картината на любовта към него под формата на кръвен коктейл, стичаща се заедно с мръсотията от изцапаните чинии в канала на мивката.
Извървя сто метровия коридор за една малка вечност, проклинайки клишираното мислене на вампирския архитект, проектирал замъка. Когато затвори зад гърба си вратата на самоталнята, веднага се почувства по-добре. Съблече се и легна в единия край на леглото. Никога не лягаше на средата, защото се разваляше усещането, че някой липсва. Отпусна се и се загледа в тавана. Точно когато отсамотяваше, джобът на дънките му, проснати на земята иззвъня. Винаги си изключваше телефона преди самотуване, но явно поради огромната умора този път беше забравил.
- Как си Све, да не самотуваш вече? Нали не те възбуждам? – беше Джиджи, ушечувно любопитна за развръзката с анорексията.
- Не, тъкмо се канех. Не се притеснявай Джи. Знам че трябваше да ти се обадя, преди да легна, вината е моя – Светъл искрено съжали, но не затова, че не се е обадил, а че не си е изключил телефона.
- Как мина лечението? Клати ли се Светлото дърво? – с треперлив глас попита тя, минавайки развълнувано направо към съществото.
- Спокойно, бъди песимистка за мен и никога няма да сбъркаш – Светъл се натъжи и леко усили музиката с махване на ръка. – Хората са странно нещо Джи. Убиват времето, докато накрая то не ги убие. Има нещо толкова саморазрушително в тях, трагично и едновременно красиво.
- Добре тогава, ще те оставям да самотуваш!. Не те обичам Све, лек ден – излъга Джиджи и се прокашля, като че ли в потвърждение.
- И аз не те обичам Джи. Приятно самотуване и на теб – не излъга Светъл, не се прокашля в потвърждение и затвори телефона.
Изключи го и го хвърли върху дънките на пода.
четвъртък, 5 май 2011 г.
В канала
Топлата лятна вечер се потеше от влагата на изсипалия се през деня изобилен дъжд. Въздухът се стелеше неподвижен и тежък, лепнеше по листата на дърветата, неохотно пълнеше дробовоте на окъснелите минувачи и мързеливо се отдръпваше пред колите, събразявайки се със законите на аеродинамиката, но с особено нежелание. Светъл висеше безтегловно и невидимо в този същия въздух пред светнал, отворен прозорец на третия етаж, без да се съобразява с физичните закони. От стаята, чиято собственост беше прозорецът, се чуваше глъч, музика, звън на чаши и спорадичен смях. Стаята от своя страна беше собственост на Луна и Земен, като част от малкия и спретнат апартамент. Преди време го държаха само под наем, но Земен с присъщата си прагматичност изчисли, че ако го купят с ипотека за четиридесет години, месечната вноска ще е съизмерима с наема. Светъл не си падаше по кредитите, докато беше човек. След като вампиряса, още дълго време отказваше да преосмисли становището си от вампирска гледна точка. Скоро обаче се нанесе в нов замък, платен с двеста годишен ипотечен кредит от Вампирска Инвестиционна Банка.
Луна беше събрала необичайно голяма част от обичайната компания, да побъбрят, попийнат, послушат музика. Светъл неканено и невидимо се рееше от външната страна на прозореца и единствено внимаваше да не бъде забелязан от домакинята. Вече два часа се оправдаваше пред себе си, че чака подходящ момент, а всъщност съзерцаваше Луна. Косата и блестеше, боядисана с черна като гарваново крило боя. Зъбите, бели и равни, ювелирно изработени при зъболекар виртуоз. Кожата, нежна и гладка на молекулярно ниво благодарение на майсторски подбрания фон дьо тен. Очите и имаха бадемова форма и бяха така изкусно очертани с очна линия, че Светъл нямаше да се учуди, ако първите и рисунки от детската градина са именно на бадеми, вместо на къщичка с коминче. Тези очи бяха като черни дупки, можеше да потънеш в тях завинаги, да бъдеш смачкан и сплескан от огромната им гравитация.
Вече започваше да изпитва умора на любовта от продължителното летене в състояние на невидимост, предвкусваше утрешната любовна треска, въпреки двете бутилки първокачествена кръв с аспирин и витамин С, които предвидливо беше изпил предварително. Само трябваше да дочака Луна да излезе от стаята за момент и да се надява моментът да е достатъчно дълъг.
Дочака. Тя излезе шумно през вратата, извинявайки се и обещавайки на всички, че ще се върне след малко, точно когато силите на Светъл бяха на привършване. Той влезе безшумно през прозореца, бързо отиде до нейното място на масата и изцеди десетте милилитра кръвен коктейл от спринцовката в чашата с доматен сок на Луна. Никой не забеляза, как нивото му магически се увеличи с един пръст, как цветът му узря от доматено до кърваво червено. Светъл бързо се втурна към прозореца и излезе от стаята, закачайки се в завесата. Тя се разлюля издайнически, привличайки вниманието на всички.
- Ха, вятър ли излезе? Не се живее в тази жега! - обнадежди се Земен, загледан пряко през Светъл в тъмнината навън.
Листата на дърветата не потрепваха, натрупаният в помещението цигарен дим отказваше да се разтваря в горещия, неподвижен въздух.
- Някакъв странен, жалък порив - продължи той и се върна към питието си, след като осъзна, че никой не проявява особен интерес към темата.
Напредналата фаза на купона беше убила общата комуникация и гостите вече се бяха групирали по двойки, всяка водеща откъснат и независим разговор. Светъл знаеше, че следващото, последно ниво на купонясване е разцепването и на двойките и изпадане в самотно, поединично съзерцание. Надяваше се да не се налага да става свидетел на този последен жизнен стадий на партито, но трябваше да е сигурен, че Луна ще изпие лекарството.
Когато тя отпи от чашата си, присви бадемови очи, все едно беше загризала зелен лимон. Бореше се да си поеме въздух. Изтича към мивката и изплю. Опита се да каже нещо, но не можа да обели и дума и направо ги изсипа небелени, заедно с шлюпки от ъ-та, г-та и х-та.
- Ъъъгггхххх, този сокгггггххххххх е ъъъъъъъ-жасно рррггггггггхххх-азвален! - Луна изля и чашата в мивката и Светъл видя как любовта към него, примесена с утайки от кафе, разтопени остатъци от сладолед и мазни трохи от шоколадова торта, бавно се стича в канала.
Тръгна си. Спусна се с омаляла от летене и невидимост любов на земята и тръгна бавно към замъка си, вървейки. От единствения светещ прозорец зад гърба му се понесе "Ако бях твоят Вампир" на Мерилин. Светъл забави още крачка и се заслуша, мърдайки беззвучно устни в синхрон с текста на песента.
Ако бях твоят вампир,
неизменно като Луната.
вместо да убиваме времето,
щяхме да се сме заедно
до изгрева на Слънцето.
Луна беше събрала необичайно голяма част от обичайната компания, да побъбрят, попийнат, послушат музика. Светъл неканено и невидимо се рееше от външната страна на прозореца и единствено внимаваше да не бъде забелязан от домакинята. Вече два часа се оправдаваше пред себе си, че чака подходящ момент, а всъщност съзерцаваше Луна. Косата и блестеше, боядисана с черна като гарваново крило боя. Зъбите, бели и равни, ювелирно изработени при зъболекар виртуоз. Кожата, нежна и гладка на молекулярно ниво благодарение на майсторски подбрания фон дьо тен. Очите и имаха бадемова форма и бяха така изкусно очертани с очна линия, че Светъл нямаше да се учуди, ако първите и рисунки от детската градина са именно на бадеми, вместо на къщичка с коминче. Тези очи бяха като черни дупки, можеше да потънеш в тях завинаги, да бъдеш смачкан и сплескан от огромната им гравитация.
Вече започваше да изпитва умора на любовта от продължителното летене в състояние на невидимост, предвкусваше утрешната любовна треска, въпреки двете бутилки първокачествена кръв с аспирин и витамин С, които предвидливо беше изпил предварително. Само трябваше да дочака Луна да излезе от стаята за момент и да се надява моментът да е достатъчно дълъг.
Дочака. Тя излезе шумно през вратата, извинявайки се и обещавайки на всички, че ще се върне след малко, точно когато силите на Светъл бяха на привършване. Той влезе безшумно през прозореца, бързо отиде до нейното място на масата и изцеди десетте милилитра кръвен коктейл от спринцовката в чашата с доматен сок на Луна. Никой не забеляза, как нивото му магически се увеличи с един пръст, как цветът му узря от доматено до кърваво червено. Светъл бързо се втурна към прозореца и излезе от стаята, закачайки се в завесата. Тя се разлюля издайнически, привличайки вниманието на всички.
- Ха, вятър ли излезе? Не се живее в тази жега! - обнадежди се Земен, загледан пряко през Светъл в тъмнината навън.
Листата на дърветата не потрепваха, натрупаният в помещението цигарен дим отказваше да се разтваря в горещия, неподвижен въздух.
- Някакъв странен, жалък порив - продължи той и се върна към питието си, след като осъзна, че никой не проявява особен интерес към темата.
Напредналата фаза на купона беше убила общата комуникация и гостите вече се бяха групирали по двойки, всяка водеща откъснат и независим разговор. Светъл знаеше, че следващото, последно ниво на купонясване е разцепването и на двойките и изпадане в самотно, поединично съзерцание. Надяваше се да не се налага да става свидетел на този последен жизнен стадий на партито, но трябваше да е сигурен, че Луна ще изпие лекарството.
Когато тя отпи от чашата си, присви бадемови очи, все едно беше загризала зелен лимон. Бореше се да си поеме въздух. Изтича към мивката и изплю. Опита се да каже нещо, но не можа да обели и дума и направо ги изсипа небелени, заедно с шлюпки от ъ-та, г-та и х-та.
- Ъъъгггхххх, този сокгггггххххххх е ъъъъъъъ-жасно рррггггггггхххх-азвален! - Луна изля и чашата в мивката и Светъл видя как любовта към него, примесена с утайки от кафе, разтопени остатъци от сладолед и мазни трохи от шоколадова торта, бавно се стича в канала.
Тръгна си. Спусна се с омаляла от летене и невидимост любов на земята и тръгна бавно към замъка си, вървейки. От единствения светещ прозорец зад гърба му се понесе "Ако бях твоят Вампир" на Мерилин. Светъл забави още крачка и се заслуша, мърдайки беззвучно устни в синхрон с текста на песента.
Ако бях твоят вампир,
неизменно като Луната.
вместо да убиваме времето,
щяхме да се сме заедно
до изгрева на Слънцето.
понеделник, 2 май 2011 г.
Вкусът на любовта
Черният сатен се хлъзгаше като утъпкан сняг. Черният огледален таван отразяваше неохотно оскъдната червена светлина, която после биваше жадно погълната от черните копринени тапети на стените. Някой би решил, че единствената пречка за пълно женско щастие е това, че и Светъл не е черен. Но този някой не беше в спалнята със Светъл, там бяха Джиджи Точкова и Ера Генова, които прекрасно знаеха, че цветът в случая лъже срамежливо. Бяха чисто голи, както майка не би могла да ги роди. Гръдните им обиколки не би могъл да роди дори и най-перверзният пластичен хирург. Светъл им беше опростил наказанието наложено за „Лунно затъмнение”ООД много добре осъзнавайки, че ако не е достатъчно строг ще му се качат на главата. Ера му се беше качила на главата, по-точно му беше седнала на лицето, докато Джиджи беше седнала върху обекта на лъжесвидетелството на цвета. Гърдите на Вампирките се бяха опрели едни в други като буфери на железопътни вагони и те, с риск да изкълчат проточените си напред вратове, сприятеляваха езиците си със затворени очи. Този триъгълник се поклащаше и люлееше ритмично, водното легло се вълнуваше бурно, а стоновете и стенанията упорито воюваха със звукоизолацията на спалнята.
- Момичета, запомнете докъде сте стигнали, ще направим цигара почивка – усмихна се извинително с най-чаровната си усмивка Светъл, след като развали триъгълника по технически причини и запали цигара.
- Май не сме имали много заместнички, докато си изтърпявахме едногодишното наказание цяла седмица – ухили се Джиджи, отиде до малката масичка от черен мрамор и наля по чаша пенлива кръв от областта Шампан.
- Ами всъщност не, наистина. Много грижи имам с тази анорексия на Луна, не мога да реша как да я лекувам. Чудя се, дали не е по-удачно да опитам лечение със секс – Светъл замислено пое подадената му кристална чаша и отпи.
- Не вярвам в хомеопатията Све – разсмя се Ера и гърдите и изпаднаха в резонанс.
- Све, и аз мисля, че е по-добре да кръводарим. Толкова много те обичаме, че дори и на човек да дадеш да пие от нашата кръв, ще се влюби в теб със сигурност, а една анорексия ли няма да излекува? – Точкова гледаше Светъл с поглед-доказателство.
- Толкова сте мили, че отмяната на наказанието ми се струва дори недостатъчно. Направо заслужавате награда – Светъл смачка цигарата в пепелника и запали втора за да удължи почивката.
- Ужасно съжаляваме за дружеството с ограничена отговорност. Беше много безотговорно от наша страна. Когато обичаш някого истински, си готов да направиш всичко за него, дори да отидеш на плаж по обяд, ако е необходимо – Ера си изпи шампанското и се гушна до Светъл.
Той си погледна биологичния часовник и разбра, че е време за пошестване. Изгаси втората цигара още преди да е догоряла и придърпа и Джиджи към себе си.
На края на деня, веднага след залез, те си тръгнаха. Бутилката стоеше празна на масичката, кристалните чаши, обагрени в червено, също бяха празни. Изключение правеше само една. Беше пълна с още топла кръв, но не от бутилката. В нея искреше коктейл от кръвта на Ера и Джиджи, коктейл от две любови към един Вампир. Светъл знаеше, че вкусът на всяка вампирска кръв се определя основно от обекта на любовта, но никога не беше опитвал кръв от свой Вампир. Надяваше се да е сладка и опияняваща, да е вкусна и завладяваща. Затова винаги се беше страхувал да я вкуси, да не би да не може да се въздържи и да пие от нея, което е изключително опасно. Ако пиеш кръв от свой Вампир рискуваш да убиеш любовта си със самовлюбеност и натравянето понякога е дори животоносно. Този път не издържа на изкушението. Поддаде се на любопитството да разбере какво носи на неговите Вампирки това, че го обичат. Пое малка глътка в устата си и замря шокиран. Вместо музика и поезия, горчивина и тъга се разля по рецепторите му. Овладя рефлекса да я изплюе, присви очи все едно беше заръфал зелен лимон. Размаза кръвта с език по небцето си и изчака вкусът да се разлее и успокои. В преобладаващата горчивина се долавяше ненатрапчива тръпчива нишка. Увиваше се около езика му като капронена корда, болезнено врязвайки се в него. Някъде на заден план, подтиснато се прокрадваха ръжда и горещ пясък забъркани в изгаряща киселина. Не беше това, което очакваше, но като посвикна със странната смесица от вкусове, Светъл хареса цялостта на композицията от елементи, които поотделно не харесваше. Този път му се наложи да овладее рефлекса да преглътне, и замаян и изненадан от преживяването, изплю разредената глътка в една от празните чаши. Разопакова пластмасова спринцовка без игла и засмука кръвта до дъно. Вдигна я на светлината и се загледа в нея. Матираната бяла пластмаса създаваше илюзия за скреж и студ, през нея прозираше червенината на любовта, изгаряща и пареща, без грам сладост.
"Някои я предпочитат горчива!" помисли си Светъл.
- Момичета, запомнете докъде сте стигнали, ще направим цигара почивка – усмихна се извинително с най-чаровната си усмивка Светъл, след като развали триъгълника по технически причини и запали цигара.
- Май не сме имали много заместнички, докато си изтърпявахме едногодишното наказание цяла седмица – ухили се Джиджи, отиде до малката масичка от черен мрамор и наля по чаша пенлива кръв от областта Шампан.
- Ами всъщност не, наистина. Много грижи имам с тази анорексия на Луна, не мога да реша как да я лекувам. Чудя се, дали не е по-удачно да опитам лечение със секс – Светъл замислено пое подадената му кристална чаша и отпи.
- Не вярвам в хомеопатията Све – разсмя се Ера и гърдите и изпаднаха в резонанс.
- Све, и аз мисля, че е по-добре да кръводарим. Толкова много те обичаме, че дори и на човек да дадеш да пие от нашата кръв, ще се влюби в теб със сигурност, а една анорексия ли няма да излекува? – Точкова гледаше Светъл с поглед-доказателство.
- Толкова сте мили, че отмяната на наказанието ми се струва дори недостатъчно. Направо заслужавате награда – Светъл смачка цигарата в пепелника и запали втора за да удължи почивката.
- Ужасно съжаляваме за дружеството с ограничена отговорност. Беше много безотговорно от наша страна. Когато обичаш някого истински, си готов да направиш всичко за него, дори да отидеш на плаж по обяд, ако е необходимо – Ера си изпи шампанското и се гушна до Светъл.
Той си погледна биологичния часовник и разбра, че е време за пошестване. Изгаси втората цигара още преди да е догоряла и придърпа и Джиджи към себе си.
На края на деня, веднага след залез, те си тръгнаха. Бутилката стоеше празна на масичката, кристалните чаши, обагрени в червено, също бяха празни. Изключение правеше само една. Беше пълна с още топла кръв, но не от бутилката. В нея искреше коктейл от кръвта на Ера и Джиджи, коктейл от две любови към един Вампир. Светъл знаеше, че вкусът на всяка вампирска кръв се определя основно от обекта на любовта, но никога не беше опитвал кръв от свой Вампир. Надяваше се да е сладка и опияняваща, да е вкусна и завладяваща. Затова винаги се беше страхувал да я вкуси, да не би да не може да се въздържи и да пие от нея, което е изключително опасно. Ако пиеш кръв от свой Вампир рискуваш да убиеш любовта си със самовлюбеност и натравянето понякога е дори животоносно. Този път не издържа на изкушението. Поддаде се на любопитството да разбере какво носи на неговите Вампирки това, че го обичат. Пое малка глътка в устата си и замря шокиран. Вместо музика и поезия, горчивина и тъга се разля по рецепторите му. Овладя рефлекса да я изплюе, присви очи все едно беше заръфал зелен лимон. Размаза кръвта с език по небцето си и изчака вкусът да се разлее и успокои. В преобладаващата горчивина се долавяше ненатрапчива тръпчива нишка. Увиваше се около езика му като капронена корда, болезнено врязвайки се в него. Някъде на заден план, подтиснато се прокрадваха ръжда и горещ пясък забъркани в изгаряща киселина. Не беше това, което очакваше, но като посвикна със странната смесица от вкусове, Светъл хареса цялостта на композицията от елементи, които поотделно не харесваше. Този път му се наложи да овладее рефлекса да преглътне, и замаян и изненадан от преживяването, изплю разредената глътка в една от празните чаши. Разопакова пластмасова спринцовка без игла и засмука кръвта до дъно. Вдигна я на светлината и се загледа в нея. Матираната бяла пластмаса създаваше илюзия за скреж и студ, през нея прозираше червенината на любовта, изгаряща и пареща, без грам сладост.
"Някои я предпочитат горчива!" помисли си Светъл.
четвъртък, 21 април 2011 г.
Анорексия
Зигзаг беше избрал ресторанта. Според него беше много елитен, кухнята много изискана и напитките страшно квалитетни. Казваше се "Човерме Гурме" и в него се хранеха много видни Вампири. Подът беше застлан с толкова дебел килим, че ходенето по него беше трудно, като ходене по пясък. Масите бяха толкова масивни, че ако трябваше да ги пренаредят, щеше да се наложи употребата на електрокар. Покривките грееха ослепително бели като в рекламата на прах за пране Вампириел, който отстранявал и най-упоритите петна от кръв.
Светъл се беше вече разположил на запазената още преди седмица маса. Трябваше да се срещне с доктор Зигзаг Мундов, вампирски психолог от най-голяма величина, когото издири чрез доктор Спасков. Беше чел някои негови трудове по любовоанализа и въпреки, че ги намираше за доста странни, реши да се допита до него по въпросите на вампирската анорексия. Мундов закъсняваше и Светъл този път реши да не отпраща сервитьора като първия път, когато дойде да му вземе поръчката.
- Не желаете ли нещо за аперитив, докато чакате Вашия приятел, Вампире? - мазно попита той, докато се усмихваше изкуствено.
- Да, благодаря! Донесете ми бутилка отлежала кръв. - благоволи Светъл. - Но ще Ви помоля, ако може да е по-топла, без да е прекалено гореща. - прокашля се той. - Че нещо ме боли гърлото, сигурно съм прекалил със скандинавската. А, да, и да не е циганска, защото от нея ме боли стомаха - довърши излишно неучтиво.
- Но Вампире, не обиждайте нашия реномиран ресторант. - засегна се Гарсонов, както пишеше на баджа му. - Ние не предлагаме изобщо циганска кръв. Тук напитките са екологично чисти, избягваме всякакви ГМО продукти. За нас е важно качеството, а не количеството и цената.
- Извинявам се, за първи път идвам в Човермето и се надявам да остана доволен. - сега Светъл се усмихна изкуствено.
- Ще Ви донеса бутилка отлежала Латино, ще Ви хареса, убеден съм. - сервитьорът направи кръгом и потъна в невидимост.
Когато дойде доктор Мундов, бутилките кръв бяха увеличени на две и към тях добавена още една с двадесет и четири годишно уиски за разредител. Зигзаг имаше високо плешиво чело, беше на доста видими години, което изобщо не учуди Светъл, предвид странните му теории. Учудващо беше по-скоро как въпреки тях е успял да намери истинската любов, макар и доста късно очевидно.
- И така, Вампир Морморов, доктор Спасков ми разказа за анорексията на Вашата любима. Това психическо заболяване не е толкова рядко срещано, колкото може би си мислите. - подхвана Мундов, след като запали пура. - Значи, вариантите за неговото пораждане са два. Първият е евентуално подсъзнанието на Вашата Луна да си играе подли игрички с нейната любов, Либидото е много голям противник на Аз-а, който при Вампира е истинската му любов. Неудобно ми е да Ви задавам такива въпроси, - направи кратка, неудобна пауза. - но да не би да сте се изложили в сексуален аспект?
- Докторе, нека елиминираме този вариант и да преминем към втория! - възможно най-любезно отговори Светъл и смачка ожесточено фаса си в пепелника.
- Вариант две е влиянието върху Аз-а от страна на Свръх Аз-а. Това са различни обществено наложени норми и поведенчески модели. Скрупули, съображения, лоялност, отговорност! - Мундов се обви целият в кълбета тютюнев дим. - Егоизмът е едно безценно качество, което помага изключително за откъсването на Аз-а от Свръх Аз-а, но което уви не се възпитава лесно. Излиза ангелски скъпо на родителите и не всички могат да си го позволят - глезене с най-скъпи играчки, изпълняване на всяка безумна прищявка. Доста по-евтино е да възпиташ дете алтруистче. - прокашля се докторът и отпи няколко глътки от кристалната си чаша. Беше сложил две бучки лед, за да не си изгори устата с Латиното.
- Това ми се вижда по-вероятната причина, да не прозвуча нескромно. - прозвуча нескромно Светъл. - Но независимо от причинита, важният въпрос е "Какво мога да направя за да помогна на Луна да осъзнае, че ме обича истински?".
- Единственото, което може да помогне в случая е .... - Зигзаг направи драматична пауза. - Луна да пие кръв от Ваш Вампир, Морморов! Любовта към Вас, която се съдържа в такава кръв ще подхрани нейната и ще събуди жаждата в нея. Гаранция няма, разбира се, но това е единствения изпитан лек за анорексия невроза. Другото, което помага е брутален секс, но Вие вече отхвърлихте първата причина категорично.
- Благодаря Ви доктор Мундов. Вие ми давате надежда, че все още не всичко е загубено. - Светъл избегна изпитателния поглед на доктора. - Сметката е за моя сметка!
Докато караше скритото си Порше към къщи, Светъл се чудеше с кръвта ли да започне или със секса. От двете почти невъзможни решения избра по-лесното. Сексът щеше да почака.
Светъл се беше вече разположил на запазената още преди седмица маса. Трябваше да се срещне с доктор Зигзаг Мундов, вампирски психолог от най-голяма величина, когото издири чрез доктор Спасков. Беше чел някои негови трудове по любовоанализа и въпреки, че ги намираше за доста странни, реши да се допита до него по въпросите на вампирската анорексия. Мундов закъсняваше и Светъл този път реши да не отпраща сервитьора като първия път, когато дойде да му вземе поръчката.
- Не желаете ли нещо за аперитив, докато чакате Вашия приятел, Вампире? - мазно попита той, докато се усмихваше изкуствено.
- Да, благодаря! Донесете ми бутилка отлежала кръв. - благоволи Светъл. - Но ще Ви помоля, ако може да е по-топла, без да е прекалено гореща. - прокашля се той. - Че нещо ме боли гърлото, сигурно съм прекалил със скандинавската. А, да, и да не е циганска, защото от нея ме боли стомаха - довърши излишно неучтиво.
- Но Вампире, не обиждайте нашия реномиран ресторант. - засегна се Гарсонов, както пишеше на баджа му. - Ние не предлагаме изобщо циганска кръв. Тук напитките са екологично чисти, избягваме всякакви ГМО продукти. За нас е важно качеството, а не количеството и цената.
- Извинявам се, за първи път идвам в Човермето и се надявам да остана доволен. - сега Светъл се усмихна изкуствено.
- Ще Ви донеса бутилка отлежала Латино, ще Ви хареса, убеден съм. - сервитьорът направи кръгом и потъна в невидимост.
Когато дойде доктор Мундов, бутилките кръв бяха увеличени на две и към тях добавена още една с двадесет и четири годишно уиски за разредител. Зигзаг имаше високо плешиво чело, беше на доста видими години, което изобщо не учуди Светъл, предвид странните му теории. Учудващо беше по-скоро как въпреки тях е успял да намери истинската любов, макар и доста късно очевидно.
- И така, Вампир Морморов, доктор Спасков ми разказа за анорексията на Вашата любима. Това психическо заболяване не е толкова рядко срещано, колкото може би си мислите. - подхвана Мундов, след като запали пура. - Значи, вариантите за неговото пораждане са два. Първият е евентуално подсъзнанието на Вашата Луна да си играе подли игрички с нейната любов, Либидото е много голям противник на Аз-а, който при Вампира е истинската му любов. Неудобно ми е да Ви задавам такива въпроси, - направи кратка, неудобна пауза. - но да не би да сте се изложили в сексуален аспект?
- Докторе, нека елиминираме този вариант и да преминем към втория! - възможно най-любезно отговори Светъл и смачка ожесточено фаса си в пепелника.
- Вариант две е влиянието върху Аз-а от страна на Свръх Аз-а. Това са различни обществено наложени норми и поведенчески модели. Скрупули, съображения, лоялност, отговорност! - Мундов се обви целият в кълбета тютюнев дим. - Егоизмът е едно безценно качество, което помага изключително за откъсването на Аз-а от Свръх Аз-а, но което уви не се възпитава лесно. Излиза ангелски скъпо на родителите и не всички могат да си го позволят - глезене с най-скъпи играчки, изпълняване на всяка безумна прищявка. Доста по-евтино е да възпиташ дете алтруистче. - прокашля се докторът и отпи няколко глътки от кристалната си чаша. Беше сложил две бучки лед, за да не си изгори устата с Латиното.
- Това ми се вижда по-вероятната причина, да не прозвуча нескромно. - прозвуча нескромно Светъл. - Но независимо от причинита, важният въпрос е "Какво мога да направя за да помогна на Луна да осъзнае, че ме обича истински?".
- Единственото, което може да помогне в случая е .... - Зигзаг направи драматична пауза. - Луна да пие кръв от Ваш Вампир, Морморов! Любовта към Вас, която се съдържа в такава кръв ще подхрани нейната и ще събуди жаждата в нея. Гаранция няма, разбира се, но това е единствения изпитан лек за анорексия невроза. Другото, което помага е брутален секс, но Вие вече отхвърлихте първата причина категорично.
- Благодаря Ви доктор Мундов. Вие ми давате надежда, че все още не всичко е загубено. - Светъл избегна изпитателния поглед на доктора. - Сметката е за моя сметка!
Докато караше скритото си Порше към къщи, Светъл се чудеше с кръвта ли да започне или със секса. От двете почти невъзможни решения избра по-лесното. Сексът щеше да почака.
неделя, 17 април 2011 г.
Лунно Затъмнение
Телефонът звънеше отчаяно, но продължаваше.
- Ер, няма ли да го вдигнеш най-накрая! – провикна се Джиджи от вътрешната стая.
Джиджи Точкова в момента водеше интервю за работа, за една много специална работа. Беше млада Вампирка, пряк Клон на Светъл. Беше удивително красива. Кожата и беше толкова нежна, че и бебешките дупета биха и завидели. Пърхащите и мигли правеха такъв вятър, че биха убедили и най-заклетия скептик в смисъла от алтернативните източници на електроенергия. Осите биха си глътнали коремите, ако летяха нощем и можеха да зърнат талията и. Джиджи се радваше на особено внимание от страна на Светъл, дотолкова беше привилегирована, че на моменти беше на крачка от усещането за истинска вампирска Двойка.
Облегната върху бюрото наблюдаваше с критичен поглед симпатичния Вампир седнал срещу нея. Чу как Ера вдигна телефона в другата стая. Ера Генова също беше Светъл Клон и се беше ангажирала с отговарянето на почервенелия от звънене телефон. И не случайно, гласът и, по-мек от коприна би накарал и мъртвец да надигне капака на ковчега си. Като физика не можеше да се мери с Джиджи, но и нейните мерки 120-50-90 и бяха спечелили титлата момиче на месеца от трета страница на вампирския жълт еженощник Moon. Точкова се заслуша в телефонния разговор – „Да, изискването за поне десет преки клона е абсолютно задължително! ....... „Значи, срамно високо възнаграждение означава това, че каквато и професия да имате, ако изпълните нашата задача, щатната ви заплата ще Ви се види срамно малка, но хубавото е, че едва ли ще ви се налага да ходите на работа поне следващите сто години. ...... Да.... да....да, оцяняваме Вашето умение да накарате всяка жена да се влюби във Вас, но тази жена е изключително специална. Ако сте свободен утре, заповядайте на интервю, имаме свободен час в три след полунощ. ........ Благодаря Ви, и на Вас успешна нощ. Довиждане утре!” Вниманието на Джиджи се върна отново към кандидата, който я гледаше съсредоточено, но не в очите.
- И така, Вампирррр ... – направи бърза справка в списъка за ноща на монитора пред нея, понеже името на симпатягата се въртеше в главата и, но не желаеше да излезе през устата. – Чепатов. Браво на Вас, това си е голям успех, титлата Мистър Зъб не е шега работа. – окуражително му се усмихна Точкова, продължавайки разговора.
- Да не прозвучи нескромно, но съм печелил титлата две поредни години – окуражено се усмихна Чепатов и разкри прекрасните си бели зъби. – Убеден съм, че няма да намерите по-подходящ кандидат за задачата от двоен победител в най-реномирания конкурс за мъжка вампирска красота.
- Вижте, физическата красота не е най-важна когато става въпрос за любов, дори понякога е противопоказна. – Джиджи компенсира, като този път се усмихна обезкуражително. – Има много други фактори и Вие трябва да ни убедите, че отговаряте на конкретните изисквания, за да имате дори и минимален шанс. Например, каква музика слушате?
- Слушам всякаква музика стига да е хубава. Няма определен стил, на който да робувам. – Кандидатът се престори, че не е забелязал втората усмивка и продължи да демонстрира увереност в себе си.
Хубавицата направи кратка пауза, изтърколи осмокракия си стол назад и се изправи цяла. Чепатов се отърси от зрителната измама, как бюрото я прерязва на две след като се увери, че по ръба му няма никаква кръв. Почувства се като на илюзионистко представление с онзи номер с разрязването с трион, само че без сандъците.
- Приятно ми беше да се запознаем, Вашето време изтече, ще Ви се обадим евентуално за второ интервю следващия месец. – „Чалгаджия, не става!” помисли си Точкова, подаде ръка за довиждане и стана да го изпрати до входната врата.
- Започвам да се отчайвам Ер, вече не вярвам, че ще намерим някой, който да успее. – каза отчаяно Джиджи след като затвори вратата зад гърба на Чепатов. – За три месеца, одобрихме само двама кандидата и засега и двамата се провалят. Ако не беше толкова важно да накараме тази ужасна Луна да се влюби, направо бих се отказала. – извади тънка и дълга кафява цигара и я запали с поглед. Дръпна толкова силно, че цигарата изгоря наполовина и се отпусна на червения кожен диван в стаята с телефона.
- Няма отказване Джи, въпросът е на смърт и живот. Ако не успеем да я влюбим, има голяма опасност Све да го направи, и тогава те ще си бъдат Двойка, а ние ще изпаднем от Светлото Дърво и всяка от нас ще стане Корен. – гласът на Генова направи описаната перспектива да прозвучи като най-прекрасното нещо на света. – А може и вече да сме закъснели, Све ми разказа, как Луна го видяла докато се разхождал скрит! Не мога и по друг начин да си обясня провала на двамата Вампири, които толкова старателно подбрахме. Възможно е тя да е вече Вампир, но да е болна от анорексия. – този път дори еротичния глас на Ера не успя да смекчи мрачността на казаното от нея.
Добре известно е, че има Вампири, които не желаят да приемат жаждата и доброволно се подлагат на кръвна диета. Продължават да се хранят като хора, което ги лишава от вампирските им качества и си остават само с непризнатата дори пред себе си любов. Те си стареят, боледуват, умират. Единственото, което ги отличава от нормалните хора е, че не могат да се влюбват сурогатно и да създават здрави човешки семейства.
- Ако ситуацията е такава, всички наши усилия са напразни и единственото, което можем да направим е да изчакаме някакви си петдесетина години да си умре от старост като всеки човек. – Джижди вече пушеше втора цигара, този път по-бавно. Беше се излегнала по гръб и навяваше асоциации с двугърба камила с гъбрици, които биха и позволили да не пие вода с години. – Илииии..... – беше се загледала напрегнато и нефокусирано през Ера, все едно, че беше Детектор в час по Невидимост. – Можем да и помогнем! – довърши тя, докато по лицето и бавно се разливаше замечтана и отнесена усмивка.
- Ти побърка ли се Джи! – почти изпя Ера и нервно си наля малко газирана кръв в неизмитата чаша на малката масичка. – Да не искаш да кажеш, че трябва да и изпратим вампирски психиатър, който да и лекува анорексията?
- Разбира се, че нямам това предвид Ер! – съзаклятнически прошепна Точкова. – Въпросът, който си зададох е – Защо трябва да чакаме петдесет години в несигурност? – очите и грееха дяволито върху ангелското лице.
- Ти си абсолютно ненормална! Това което намекваш е незаконно и въпреки, че не е от най-тежките престъпления като канибалството например, което се наказва със смърт чрез солариум, ако ни хванат може да ни дадат присъда до петдесет години ежегодишен разстрел. Не съм готова да го понеса Джи, не искам да рискувам. – Генова угрижено запали цигара, въпреки че пушеше много рядко. – Знаем колко време трябва за пълно възстановяване от разстрел, не ми се прекарва половината от всяка година в мъки и болки.
На вратата се позвъни. Беше станало един часа и трябваше да обърнат внимание на следващия кандидат. След разкритията на Ера, Джиджи не беше убедена в смисъла на старата схема, но след като се бяха уговорили с Вампира за интервю, не беше редно да го върнат. Отлепи своята кожа от тази на дивана и бавно и грациозно тръгна към вратата да го посрещне.
Отвори. Затвори. Отвори.
- Све, какво правиш тук! Пари ли ти трябват? – успя да каже Точкова, след три минутно усилие по овладяване на дишането.
- Така значи? „Лунно Затъмнение” ООД! – Светъл гледаше табелката от външната страна на вратата. – Всичките ми Клони ли участвате в това дружество с наистина ограничена отговорност, или сте само двете с Ера? – беше преместил погледа си върху Ера Генова, която се беше присъединила към групата по посрещането.
- Прости ни Све! Само аз и Джи сме. Неверна Преданова само се грижеше за счетоводството. – проплака тя пойно и се окачи на врата му. – Не че я мразим тази твоя Луна, но не можем да понесем мисълта да те загубим.
- Добре, прощавам ви вампиродушно! – Светъл гледаше мрачно. – Самообявявам се за спечелил позицията, като предявявам претенции към срамно високото възнаграждение авансово и ви налагам най-лекото наказание – една година без секс! – произнесе присъдата си Светъл, благодарен, че има и незамесени Клони.
- Ер, няма ли да го вдигнеш най-накрая! – провикна се Джиджи от вътрешната стая.
Джиджи Точкова в момента водеше интервю за работа, за една много специална работа. Беше млада Вампирка, пряк Клон на Светъл. Беше удивително красива. Кожата и беше толкова нежна, че и бебешките дупета биха и завидели. Пърхащите и мигли правеха такъв вятър, че биха убедили и най-заклетия скептик в смисъла от алтернативните източници на електроенергия. Осите биха си глътнали коремите, ако летяха нощем и можеха да зърнат талията и. Джиджи се радваше на особено внимание от страна на Светъл, дотолкова беше привилегирована, че на моменти беше на крачка от усещането за истинска вампирска Двойка.
Облегната върху бюрото наблюдаваше с критичен поглед симпатичния Вампир седнал срещу нея. Чу как Ера вдигна телефона в другата стая. Ера Генова също беше Светъл Клон и се беше ангажирала с отговарянето на почервенелия от звънене телефон. И не случайно, гласът и, по-мек от коприна би накарал и мъртвец да надигне капака на ковчега си. Като физика не можеше да се мери с Джиджи, но и нейните мерки 120-50-90 и бяха спечелили титлата момиче на месеца от трета страница на вампирския жълт еженощник Moon. Точкова се заслуша в телефонния разговор – „Да, изискването за поне десет преки клона е абсолютно задължително! ....... „Значи, срамно високо възнаграждение означава това, че каквато и професия да имате, ако изпълните нашата задача, щатната ви заплата ще Ви се види срамно малка, но хубавото е, че едва ли ще ви се налага да ходите на работа поне следващите сто години. ...... Да.... да....да, оцяняваме Вашето умение да накарате всяка жена да се влюби във Вас, но тази жена е изключително специална. Ако сте свободен утре, заповядайте на интервю, имаме свободен час в три след полунощ. ........ Благодаря Ви, и на Вас успешна нощ. Довиждане утре!” Вниманието на Джиджи се върна отново към кандидата, който я гледаше съсредоточено, но не в очите.
- И така, Вампирррр ... – направи бърза справка в списъка за ноща на монитора пред нея, понеже името на симпатягата се въртеше в главата и, но не желаеше да излезе през устата. – Чепатов. Браво на Вас, това си е голям успех, титлата Мистър Зъб не е шега работа. – окуражително му се усмихна Точкова, продължавайки разговора.
- Да не прозвучи нескромно, но съм печелил титлата две поредни години – окуражено се усмихна Чепатов и разкри прекрасните си бели зъби. – Убеден съм, че няма да намерите по-подходящ кандидат за задачата от двоен победител в най-реномирания конкурс за мъжка вампирска красота.
- Вижте, физическата красота не е най-важна когато става въпрос за любов, дори понякога е противопоказна. – Джиджи компенсира, като този път се усмихна обезкуражително. – Има много други фактори и Вие трябва да ни убедите, че отговаряте на конкретните изисквания, за да имате дори и минимален шанс. Например, каква музика слушате?
- Слушам всякаква музика стига да е хубава. Няма определен стил, на който да робувам. – Кандидатът се престори, че не е забелязал втората усмивка и продължи да демонстрира увереност в себе си.
Хубавицата направи кратка пауза, изтърколи осмокракия си стол назад и се изправи цяла. Чепатов се отърси от зрителната измама, как бюрото я прерязва на две след като се увери, че по ръба му няма никаква кръв. Почувства се като на илюзионистко представление с онзи номер с разрязването с трион, само че без сандъците.
- Приятно ми беше да се запознаем, Вашето време изтече, ще Ви се обадим евентуално за второ интервю следващия месец. – „Чалгаджия, не става!” помисли си Точкова, подаде ръка за довиждане и стана да го изпрати до входната врата.
- Започвам да се отчайвам Ер, вече не вярвам, че ще намерим някой, който да успее. – каза отчаяно Джиджи след като затвори вратата зад гърба на Чепатов. – За три месеца, одобрихме само двама кандидата и засега и двамата се провалят. Ако не беше толкова важно да накараме тази ужасна Луна да се влюби, направо бих се отказала. – извади тънка и дълга кафява цигара и я запали с поглед. Дръпна толкова силно, че цигарата изгоря наполовина и се отпусна на червения кожен диван в стаята с телефона.
- Няма отказване Джи, въпросът е на смърт и живот. Ако не успеем да я влюбим, има голяма опасност Све да го направи, и тогава те ще си бъдат Двойка, а ние ще изпаднем от Светлото Дърво и всяка от нас ще стане Корен. – гласът на Генова направи описаната перспектива да прозвучи като най-прекрасното нещо на света. – А може и вече да сме закъснели, Све ми разказа, как Луна го видяла докато се разхождал скрит! Не мога и по друг начин да си обясня провала на двамата Вампири, които толкова старателно подбрахме. Възможно е тя да е вече Вампир, но да е болна от анорексия. – този път дори еротичния глас на Ера не успя да смекчи мрачността на казаното от нея.
Добре известно е, че има Вампири, които не желаят да приемат жаждата и доброволно се подлагат на кръвна диета. Продължават да се хранят като хора, което ги лишава от вампирските им качества и си остават само с непризнатата дори пред себе си любов. Те си стареят, боледуват, умират. Единственото, което ги отличава от нормалните хора е, че не могат да се влюбват сурогатно и да създават здрави човешки семейства.
- Ако ситуацията е такава, всички наши усилия са напразни и единственото, което можем да направим е да изчакаме някакви си петдесетина години да си умре от старост като всеки човек. – Джижди вече пушеше втора цигара, този път по-бавно. Беше се излегнала по гръб и навяваше асоциации с двугърба камила с гъбрици, които биха и позволили да не пие вода с години. – Илииии..... – беше се загледала напрегнато и нефокусирано през Ера, все едно, че беше Детектор в час по Невидимост. – Можем да и помогнем! – довърши тя, докато по лицето и бавно се разливаше замечтана и отнесена усмивка.
- Ти побърка ли се Джи! – почти изпя Ера и нервно си наля малко газирана кръв в неизмитата чаша на малката масичка. – Да не искаш да кажеш, че трябва да и изпратим вампирски психиатър, който да и лекува анорексията?
- Разбира се, че нямам това предвид Ер! – съзаклятнически прошепна Точкова. – Въпросът, който си зададох е – Защо трябва да чакаме петдесет години в несигурност? – очите и грееха дяволито върху ангелското лице.
- Ти си абсолютно ненормална! Това което намекваш е незаконно и въпреки, че не е от най-тежките престъпления като канибалството например, което се наказва със смърт чрез солариум, ако ни хванат може да ни дадат присъда до петдесет години ежегодишен разстрел. Не съм готова да го понеса Джи, не искам да рискувам. – Генова угрижено запали цигара, въпреки че пушеше много рядко. – Знаем колко време трябва за пълно възстановяване от разстрел, не ми се прекарва половината от всяка година в мъки и болки.
На вратата се позвъни. Беше станало един часа и трябваше да обърнат внимание на следващия кандидат. След разкритията на Ера, Джиджи не беше убедена в смисъла на старата схема, но след като се бяха уговорили с Вампира за интервю, не беше редно да го върнат. Отлепи своята кожа от тази на дивана и бавно и грациозно тръгна към вратата да го посрещне.
Отвори. Затвори. Отвори.
- Све, какво правиш тук! Пари ли ти трябват? – успя да каже Точкова, след три минутно усилие по овладяване на дишането.
- Така значи? „Лунно Затъмнение” ООД! – Светъл гледаше табелката от външната страна на вратата. – Всичките ми Клони ли участвате в това дружество с наистина ограничена отговорност, или сте само двете с Ера? – беше преместил погледа си върху Ера Генова, която се беше присъединила към групата по посрещането.
- Прости ни Све! Само аз и Джи сме. Неверна Преданова само се грижеше за счетоводството. – проплака тя пойно и се окачи на врата му. – Не че я мразим тази твоя Луна, но не можем да понесем мисълта да те загубим.
- Добре, прощавам ви вампиродушно! – Светъл гледаше мрачно. – Самообявявам се за спечелил позицията, като предявявам претенции към срамно високото възнаграждение авансово и ви налагам най-лекото наказание – една година без секс! – произнесе присъдата си Светъл, благодарен, че има и незамесени Клони.
петък, 15 април 2011 г.
Близнак
Светъл се беше излегнал на леглото и си цъкаше на лаптопа. Беше си примъкнал всички дребни глезотийки на дневното шкафче до главата – кутия диетичен „доматен сок” от Vampire Foods, бутилка дванадесет годишно уиски и пакетче желирани човечета от подсладена кръв. Погледа малко вампирско порно. Един Вампир с огромни зъби, произвеждаше Вампирки на конвейер, разбира се не чрез ухапване. Отегчи се и реши да види някоя романтична вампирска комедия. Оказа се пълна глупост с мъж влюбен в жена, влюбена в друг мъж, съответно влюбен във втора жена, която пък на свой ред е влюбена в първия мъж. Отегчи се отново. Много забавно няма що, вампирски Ланец, направо да ти писне от експлоатирането на едни и същи сюжети в повечето Hellwood-ски филми. Логна се в профила си във Fangbook и се отдаде на асоциализация. Превъртя скролбара надолу и пред погледа му започнаха да се изреждат обичайните статуси – „Кръволок е човекясал от недоспиване. Смята да си легне преди обяд тази сутрин!”, „Свиреп Комар likes Никога не се отнасяй с жените така, както би желал те да се отнасят с теб!”. Статусите бяха здраво разредени от изобилие от обичайни снимки, правени пред огледалото от мацки разголили вампирично кучешки зъби. Изведнъж се сепна. Видя коментар от приятел на приятел на приятел, на чиято профилна снимка се мъдреше и Луна. Щракна върху името му – Лапнишо Ранов. И Светъл не харесваше много името си – Светъл Морморов. Знаеше, че фамилията му идва от английското more, но не са ли могли да го кръстят просто Попов. Обаче родителите на този Лапнишо бяха преминали всякакви граници. Отвори снимката, да наистина беше Луна и коментарът гласеше – „Благодаря, че ме направи Вампир! Ще ти го върна!” Ха, Близнак! Светъл си спомни уроците на Вампир Тактов – учителят им по вампирска етика. „Всеки Вампир е длъжен да уважава своите близнаци, тоест другите Вампири влюбени в същия човек или Вампир! Ако не ги уважавате, е все едно да не уважавате самите себе си. Не се поддавайте на древността, няма никакво значение кой се е влюбил първи и кой последен.” Е нямаше как, като прилежен ученик Светъл реши, че трябва да влезе в контакт с този Ранов и да си поговорят по вампирски.
- Виж кво Све, аз я обичам още преди ти да я познаваш дори! – издревнува Нишо, както каза, че му викали приятелите и разкри кучешките си зъби. Добре известно е, че дължината на зъбите е пропорционална на силата на любовта.
- Само не ми древнувай Нишо, на училище не ходиш ли? Какво сега, ще си мерим зъбите ли? – Самоуважението на Светъл беше на крачка да си тръгне заедно с уважението му към Близнака. „Вампирщинка, какво да се прави” им прошушна той и успя да ги върне от вратата. Усмихна се учтиво пред зъби на Лапнишо.
Бяха се усамотили на една маса в бар с подвеждащото име ”Вечна любов”.Наистина се бяха подвели, барът се оказа човешки и сега пиеха Блъди Мери от не съвсем истинска водка и съвсем истински домати. Светъл бръкна във вътрешния си джоб и извади две пакетчета суха кръв на прах. Щедро подаде едното на Лапнишо, а другото изсипа в собствения си коктейл.
- Остави сега Луна, кажи нещо за себе си. Имаш ли си Дърво? – Тактично отклони разговора Светъл. Беше готов да се обзаложи, какъв ще е отговорът, съдейки по смущението изписано на лицето на събеседника му. Отпи малко от чашата, вече без да прави гримаси на неудоволствие.
- Нямам Дърво, за мене Луна е всичко, ако искам мога да накарам всяка жена да се влюби в мен. Мога да създам голямо и красиво дърво, но нарочно го избягвам. – Ранов погледна настрани, засилвайки още повече липсата на убедителност. – Не искам да пропилявам шанса си да бъда Двойка с моята.... ъъъъ,, нашата любима. Сигурен съм, че мога да създам най-прекрасния Вампир от нея. – изпи на екс Мерито си, възползвайки се от поръчването на второ, за да обърне гръб на Светъл
- И как мислиш да го постигнеш? – попита Светъл след като изчака Лапнишо да приключи с възползването и можеше отново да го гледа нагло в очите.
- Ами, аз пиша стихове посветени на нея и и ги пращам. Много са хубави, искаш ли да ти рецитирам нещо, да си кажеш и ти мнението? Всичките ми приятели страхотно ги харесват и мисля, че и на Луна също и допадат. – Лапнишо започна да вади смачкани лисчета с петна кръв от джобовете си. – Ето това е едно от най-хубавите ми. "Ти си безкрайно красива, аз не те заслужавам, но ще бъдеш с мен щастлива, смело аз те уверявам ..."
- А не си ли се замислял да се научиш да свириш на китара? Ако ги съчетаеш с подходяща музика биха се получили направо разбиващи парчета. – Панически се включи Светъл в първата пауза, избягвайки евентуални следващи куплети. Не беше никак загрижен, дали иронията му ще бъде разкрита.
- Мислиш ли? Много си мил Све. – Не беше разкрита, близнакът се обагри в срамежливо червено. С треперещи пръсти сгъна ценната бележка и я прибра старателно там, откъдето я беше извадил. – Няма ли да пиеш и ти още едно, аз черпя? – усмихна се той с покъртително наивна усмивка. Изглеждаше забележително глупаво. Този път не показа целите си зъби.
- Съжалявам много, но трябва да тръгвам. Имам уговорка с един приятел. – отклони поканата Светъл без да се старае да придава убедителност на най-употребяваната фраза за измъкване. - А и нямам повече кръв на прах. – затвърди усещането за недостоверност с второ оправдание.
- Е, добре, аз ще остана още малко. – погледна извинително към второто си питие Лапнишо,. - Нали ще се видим отново скоро? Ще се радвам да ти прочета още стихове. Наистина ценя мнението ти, ти си един достоен Близнак. – сега той търсеше контакт с очите на Светъл, които бяха предпочели по-малката злина и се бяха спрели върху големия задник на сервитьорката.
- Виж, Нишо, не искам да те разочаровам, но нали не ти приличам на Вампир, който знае как да накара Луна да се влюби в него? Това което знам от собствен опит е, че поезията не действа при нея.– Светъл вложи цялата си любезност, надявайки се поне отчасти да прикрие раздразнението си.
- Няма проблем Све, не очаквам това от теб. Аз самият знам как да го постигна, просто ми трябва малко време. – Ранов ставаше все по-добронамерен.
- Наистина трябва да тръгвам. Гледай само малкото време да не стане много, че ще я гледаш бабичка завинаги! – Светъл опита с усмивка да замаскира злобеенето си като шега и си спомни, че има двойка за оправяне по вампирска етика.
- Няма да те задържам, извинявай! Бих те помолил само, ако е удобно да ми покажеш някое твое стихотворение, наистина ще съм ти много благодарен. Нещо като сверяване на часовниците. - благоразположението на Лапнишо достигна нови висини.
- Не виждам за какво ти е часовник, който не работи, след като вече си имаш такъв. - Светъл извади един сгънат лист А4 от портфейла си. Беше стоял там толкова дълго, че почти се беше разпаднал по прегъвките. - Ето, сам си го изпроси. Задръж го. - ухили се той и този път не скри зъбите си. - Хайде, ще се видим пак.
Подаде ръка за довиждане, потупа го снизходително по рамото и излезе от бар „Вечна Любов”. Запали цигара и тръгна бавно към къщи. Опита се да си спомни стихчето, което току що подари на Нишо. Казваше се Чесън.
Усмихна се доволно, озарен от отговора на един въпрос, измъчващ го отдавна – Любовта ли прави хората наивни, или само наивните хора стават Вампири? Сега благодарение на Близнака си, който имаше далеч по-къси зъби, вече знаеше - любовта не е оправдание за наивност.
- Виж кво Све, аз я обичам още преди ти да я познаваш дори! – издревнува Нишо, както каза, че му викали приятелите и разкри кучешките си зъби. Добре известно е, че дължината на зъбите е пропорционална на силата на любовта.
- Само не ми древнувай Нишо, на училище не ходиш ли? Какво сега, ще си мерим зъбите ли? – Самоуважението на Светъл беше на крачка да си тръгне заедно с уважението му към Близнака. „Вампирщинка, какво да се прави” им прошушна той и успя да ги върне от вратата. Усмихна се учтиво пред зъби на Лапнишо.
Бяха се усамотили на една маса в бар с подвеждащото име ”Вечна любов”.Наистина се бяха подвели, барът се оказа човешки и сега пиеха Блъди Мери от не съвсем истинска водка и съвсем истински домати. Светъл бръкна във вътрешния си джоб и извади две пакетчета суха кръв на прах. Щедро подаде едното на Лапнишо, а другото изсипа в собствения си коктейл.
- Остави сега Луна, кажи нещо за себе си. Имаш ли си Дърво? – Тактично отклони разговора Светъл. Беше готов да се обзаложи, какъв ще е отговорът, съдейки по смущението изписано на лицето на събеседника му. Отпи малко от чашата, вече без да прави гримаси на неудоволствие.
- Нямам Дърво, за мене Луна е всичко, ако искам мога да накарам всяка жена да се влюби в мен. Мога да създам голямо и красиво дърво, но нарочно го избягвам. – Ранов погледна настрани, засилвайки още повече липсата на убедителност. – Не искам да пропилявам шанса си да бъда Двойка с моята.... ъъъъ,, нашата любима. Сигурен съм, че мога да създам най-прекрасния Вампир от нея. – изпи на екс Мерито си, възползвайки се от поръчването на второ, за да обърне гръб на Светъл
- И как мислиш да го постигнеш? – попита Светъл след като изчака Лапнишо да приключи с възползването и можеше отново да го гледа нагло в очите.
- Ами, аз пиша стихове посветени на нея и и ги пращам. Много са хубави, искаш ли да ти рецитирам нещо, да си кажеш и ти мнението? Всичките ми приятели страхотно ги харесват и мисля, че и на Луна също и допадат. – Лапнишо започна да вади смачкани лисчета с петна кръв от джобовете си. – Ето това е едно от най-хубавите ми. "Ти си безкрайно красива, аз не те заслужавам, но ще бъдеш с мен щастлива, смело аз те уверявам ..."
- А не си ли се замислял да се научиш да свириш на китара? Ако ги съчетаеш с подходяща музика биха се получили направо разбиващи парчета. – Панически се включи Светъл в първата пауза, избягвайки евентуални следващи куплети. Не беше никак загрижен, дали иронията му ще бъде разкрита.
- Мислиш ли? Много си мил Све. – Не беше разкрита, близнакът се обагри в срамежливо червено. С треперещи пръсти сгъна ценната бележка и я прибра старателно там, откъдето я беше извадил. – Няма ли да пиеш и ти още едно, аз черпя? – усмихна се той с покъртително наивна усмивка. Изглеждаше забележително глупаво. Този път не показа целите си зъби.
- Съжалявам много, но трябва да тръгвам. Имам уговорка с един приятел. – отклони поканата Светъл без да се старае да придава убедителност на най-употребяваната фраза за измъкване. - А и нямам повече кръв на прах. – затвърди усещането за недостоверност с второ оправдание.
- Е, добре, аз ще остана още малко. – погледна извинително към второто си питие Лапнишо,. - Нали ще се видим отново скоро? Ще се радвам да ти прочета още стихове. Наистина ценя мнението ти, ти си един достоен Близнак. – сега той търсеше контакт с очите на Светъл, които бяха предпочели по-малката злина и се бяха спрели върху големия задник на сервитьорката.
- Виж, Нишо, не искам да те разочаровам, но нали не ти приличам на Вампир, който знае как да накара Луна да се влюби в него? Това което знам от собствен опит е, че поезията не действа при нея.– Светъл вложи цялата си любезност, надявайки се поне отчасти да прикрие раздразнението си.
- Няма проблем Све, не очаквам това от теб. Аз самият знам как да го постигна, просто ми трябва малко време. – Ранов ставаше все по-добронамерен.
- Наистина трябва да тръгвам. Гледай само малкото време да не стане много, че ще я гледаш бабичка завинаги! – Светъл опита с усмивка да замаскира злобеенето си като шега и си спомни, че има двойка за оправяне по вампирска етика.
- Няма да те задържам, извинявай! Бих те помолил само, ако е удобно да ми покажеш някое твое стихотворение, наистина ще съм ти много благодарен. Нещо като сверяване на часовниците. - благоразположението на Лапнишо достигна нови висини.
- Не виждам за какво ти е часовник, който не работи, след като вече си имаш такъв. - Светъл извади един сгънат лист А4 от портфейла си. Беше стоял там толкова дълго, че почти се беше разпаднал по прегъвките. - Ето, сам си го изпроси. Задръж го. - ухили се той и този път не скри зъбите си. - Хайде, ще се видим пак.
Подаде ръка за довиждане, потупа го снизходително по рамото и излезе от бар „Вечна Любов”. Запали цигара и тръгна бавно към къщи. Опита се да си спомни стихчето, което току що подари на Нишо. Казваше се Чесън.
Красива Луна, отдавна си ми ти в главата,
а аз съм вечно лазещ в твоите крака,
Не чувам нищо от любов хиляда вата.
Как да заема празнотата в твоята глава?
Мълча и казвам ти "Обичам те" чрез зъби,
Прекрасно виждам те в тъмата на нощта,
Яж често чесън, той ще ме пропъди,
защото чесънът е смърт за любовта.
Усмихна се доволно, озарен от отговора на един въпрос, измъчващ го отдавна – Любовта ли прави хората наивни, или само наивните хора стават Вампири? Сега благодарение на Близнака си, който имаше далеч по-къси зъби, вече знаеше - любовта не е оправдание за наивност.
сряда, 13 април 2011 г.
Тренировка
Обу широките сиви дънки и старите, сиви кецове, облече раздърпаната сива тениска и излезе. Беше събота и реши, че е добре да потренира. По стълбището се размина със съседа от третия етаж, който щеше да се блъсне в него, ако не се беше отдръпнал. Подсмихна се доволно, ставаше все по-добър. Беше топла лятна вечер и по главната се разхождаха тълпи хора. Псевдо влюбени двойки, семейства с бебешки колички, шляещи се самотнички, взиращи се нахално в очите на всеки по-симпатичен младеж, шляещи се самотници, взиращи се нахално в задника на всяка по-симпатична девойка. Хората се лутаха, симулираха любов, търсеха любов. Светъл вървеше бавно между тях, като се стараеше да не загуби концентрация. Знаеше колко е важно да се фокусира върху Луна, не искаше да провали тренировката. Беше вече значително напреднал, умееше да управлява любовта си доста умело и дори отскоро се престрашаваше да тренира на толкова оживени места. Спомни си какво им говореше Вампир Покритов, без да изпуска Луна от мислите си.
- Когато човек е влюбен, той пречупва почти всичко през своята любов. Става в голяма степен предсказуем и прозрачен за околните. Хората го описват с най-различни епитети – задръстен, смотан, загубен. Влюбен ли си или си загубен? – обичат да се шегуват те, по човешки плоско и безвкусно като дори не предполагат, че смотаността е начална форма на невидимост. При подходящо обучение и достатъчно тренировки, един Вампир може да постигне пълна предсказуемост и прозрачност, тоест да стане абсолютно смотан и безинтересен за всички. Това драги Вампирчета е самата Невидимост, и моята задача е да Ви науча така да контролирате Любовта си, че да можете да ставате напълно невидими когато пожелаете.
Скрит Покритов - учителят им по Невидимост беше доста грозноват и Светъл скоро разбра за него, че е вековно Листо в старо и голямо Дърво, което напълно обясняваше маниакалното му отдаване на предмета и професията. За три години учениците го бяха виждали няколко пъти, постоянно ходеше скрит. Обличаше се неугледно, дрехите му бяха от абитурентската на Хитър и изобщо не обръщаше внимание на външния си вид. В час се ориентираха къде е по гласа му и никой не си и помисляше да преписва на контролните.
- Колкото повече Ви се иска да Ви забележат, толкова по-трудно е да се скриете. Лъскави и модерни дрехи, скъпи бижута, вампирски грим като в холивудски филм, екстравагантни прически, са все неща, които единствено много опитни Вампири могат да скрият и то за кратко. Така че когато искате да сте невидими бъдете невзрачни и ще ви е далеч по-лесно. Вярно е, че има и Вампири с изключително силна любов, истински таланти, които могат да скрият дори Порше деветстотин и единадесет. Сещам се за професора по Висша Невидимост във Вампирския Университет. Изобщо, красотата се крие страшно трудно. Все едно Мис Свят да тръгне да се разхожда гола и никой да не я забележи. И запомнете – никога не можете да се скриете от Ваш Вампир. Това е теоретически невъзможно, затова е и един почти сигурен тест за това кой Ви обича истински. – беше им казал Покритов в последния час по Невидимост.
Светъл се справяше чудесно. Вече правеше трети тигел по главната и никой не го беше видял. Погледите на хората минаваха директно през него. Постоя дори малко между двама разговарящи, наблягайки на изчистване на рефракциите и хроматичните аберации. Остана напълно удовлетворен от себе си. Реши след тази трета обиколка да се прибере, да хвърли спортния екип в пералнята, да облече нещо анти-невидимо, каквито бяха повечето му дрехи и да заседне в някой бар да си почине. Не обичаше предмета Невидимост, въпреки че му се отдаваше като евтина проститутка на паралия и вече беше наредил три шестици за срока.
И тогава я видя. Луна вървеше точно срещу него. Държаха се със Земен за ръце. Светъл се концентрира още повече върху любовта си, беше толкова лесно когато я гледа. Реши, че дори е напълно безопасно да мине съвсем близо до нея, да и се порадва. Тя говореше нещо, и гледаше към Земен. Когато ги деляха около десетина метра, Луна завъртя погледа си и го насочи директно през Светъл. Усмивката и се стопи, съсредоточено продължаваше да гледа през него, докато се приближаваха. „Просто съвпадение” си мислеше, че си мисли Светъл, опитвайки се да спре бясното кънтене на гласа на Вампир Покритов в главата си – „Никога не можете да се скриете от Ваш Вампир”.
- Здравей Светъл! – тихо и неуверено каза Луна в момента на разминаването, като съвсем очевидно срещна очите си с неговите.
С огромен риск за кръвосмилането Светъл преглътна отговора и когато я подмина, изчака един миг и половина и се обърна. Луна се беше обърнала половин миг по-рано и очите им отново се срещнаха. Продължиха да се отдалечават без да им развалят срещата. Наложи се Светъл пръв да завърти главата си в посока на движение за да заобиколи някакъв човечец, който се блъскаше упорито в него като муха в измит прозорец.
- Какво ти става мило, пак ли този Светъл? Вече взе и да ти се привижда! – чу Светъл мърморенето на Земен в гръб.
- Когато човек е влюбен, той пречупва почти всичко през своята любов. Става в голяма степен предсказуем и прозрачен за околните. Хората го описват с най-различни епитети – задръстен, смотан, загубен. Влюбен ли си или си загубен? – обичат да се шегуват те, по човешки плоско и безвкусно като дори не предполагат, че смотаността е начална форма на невидимост. При подходящо обучение и достатъчно тренировки, един Вампир може да постигне пълна предсказуемост и прозрачност, тоест да стане абсолютно смотан и безинтересен за всички. Това драги Вампирчета е самата Невидимост, и моята задача е да Ви науча така да контролирате Любовта си, че да можете да ставате напълно невидими когато пожелаете.
Скрит Покритов - учителят им по Невидимост беше доста грозноват и Светъл скоро разбра за него, че е вековно Листо в старо и голямо Дърво, което напълно обясняваше маниакалното му отдаване на предмета и професията. За три години учениците го бяха виждали няколко пъти, постоянно ходеше скрит. Обличаше се неугледно, дрехите му бяха от абитурентската на Хитър и изобщо не обръщаше внимание на външния си вид. В час се ориентираха къде е по гласа му и никой не си и помисляше да преписва на контролните.
- Колкото повече Ви се иска да Ви забележат, толкова по-трудно е да се скриете. Лъскави и модерни дрехи, скъпи бижута, вампирски грим като в холивудски филм, екстравагантни прически, са все неща, които единствено много опитни Вампири могат да скрият и то за кратко. Така че когато искате да сте невидими бъдете невзрачни и ще ви е далеч по-лесно. Вярно е, че има и Вампири с изключително силна любов, истински таланти, които могат да скрият дори Порше деветстотин и единадесет. Сещам се за професора по Висша Невидимост във Вампирския Университет. Изобщо, красотата се крие страшно трудно. Все едно Мис Свят да тръгне да се разхожда гола и никой да не я забележи. И запомнете – никога не можете да се скриете от Ваш Вампир. Това е теоретически невъзможно, затова е и един почти сигурен тест за това кой Ви обича истински. – беше им казал Покритов в последния час по Невидимост.
Светъл се справяше чудесно. Вече правеше трети тигел по главната и никой не го беше видял. Погледите на хората минаваха директно през него. Постоя дори малко между двама разговарящи, наблягайки на изчистване на рефракциите и хроматичните аберации. Остана напълно удовлетворен от себе си. Реши след тази трета обиколка да се прибере, да хвърли спортния екип в пералнята, да облече нещо анти-невидимо, каквито бяха повечето му дрехи и да заседне в някой бар да си почине. Не обичаше предмета Невидимост, въпреки че му се отдаваше като евтина проститутка на паралия и вече беше наредил три шестици за срока.
И тогава я видя. Луна вървеше точно срещу него. Държаха се със Земен за ръце. Светъл се концентрира още повече върху любовта си, беше толкова лесно когато я гледа. Реши, че дори е напълно безопасно да мине съвсем близо до нея, да и се порадва. Тя говореше нещо, и гледаше към Земен. Когато ги деляха около десетина метра, Луна завъртя погледа си и го насочи директно през Светъл. Усмивката и се стопи, съсредоточено продължаваше да гледа през него, докато се приближаваха. „Просто съвпадение” си мислеше, че си мисли Светъл, опитвайки се да спре бясното кънтене на гласа на Вампир Покритов в главата си – „Никога не можете да се скриете от Ваш Вампир”.
- Здравей Светъл! – тихо и неуверено каза Луна в момента на разминаването, като съвсем очевидно срещна очите си с неговите.
С огромен риск за кръвосмилането Светъл преглътна отговора и когато я подмина, изчака един миг и половина и се обърна. Луна се беше обърнала половин миг по-рано и очите им отново се срещнаха. Продължиха да се отдалечават без да им развалят срещата. Наложи се Светъл пръв да завърти главата си в посока на движение за да заобиколи някакъв човечец, който се блъскаше упорито в него като муха в измит прозорец.
- Какво ти става мило, пак ли този Светъл? Вече взе и да ти се привижда! – чу Светъл мърморенето на Земен в гръб.
неделя, 10 април 2011 г.
Корен
Любовното дърво е най-малката клетка във вампирското общество. Понякога тя никак не е малка. Започва от така наречения Корен, който е глава на семейството. Това е Вампир влюбен в човек. Следват всички Вампири влюбени в него. Всеки от тях носи своите си влюбени и така нататък, докато се стигне до любовните Листа. Листата са Вампири, в които никой не е влюбен и обикновено са доста безинтересни и неатрактивни. Най-малкото любовно дърво се формира от един единствен член, известен като кореново листо - Вампир влюбен в човек и без други Вампири влюбени в него. Кореновите листа обикновено са прекалено млади, прекалено стари или прекалено грозни хора, превърнали се във Вампири. Във всякакви формуляри и бланки в графата семейно положение отбелязват "невдървен". Веднага след тях идва вариантът, който най-силно наподобява човешките семейства - вампирска двойка. Това са истински щастливи Вампири, влюбени един в друг, създали се взаимно. Среща се изключително рядко. Повечето дървета са доста големи и се събират заедно само на големи семейни празници. Много рядко се случва да се организират абсолютно всички, като за вековните дървета това е дори практически невъзможно. Срещите разбира се не са задължителни, но повечето Корени ги организират от уважение към любовта на другите Вампири.
Дървото на Светъл беше средно голямо. Разбираемо той се явяваше глава на семейството си и никак не обичаше семейните празници. Срещаше Вампири, на които дори не знаеше имената. Всяка година имаше нови попълнения, които бяха добре дошли, ако бяха негови преки наследници. Често обаче бяха нови влюбени в някой влюбен в него и тогава от учтивост се налагаше да се запознава и с тях. Актуализацията на базата данни, в която съхраняваше цялата информация беше досадна задача. Особено се дразнеше на нови Листа, обикновено бяха доста грозновати Вампири и Светъл беше развил напоследък страх от печално известното Разлистване.
За поредната Вампирска Коледа Светъл реши все пак да организира Дървено събиране. Изпрати покани на членовете от първо ниво, влюбени в него самия. Тяхна задача беше да препратят покани на следващите нива. Знаеше, че е изключено да дойдат всички поканени, както е и невъзможно да бъдат поканени абсолютно всички, но все пак заявката към базата данни върна седемдесет и осем като сума от членовете на семейството. Нямаше как да ги събере в скромното си жилище и затова нае една от залите в хотел Дини. Даде и луди пари за да осигури на трапезата Коледен човек, който разбира се нямаше да бъде за наяждане. Имаше също огромно количество бутилирана кръв от отлежалата. Поръча и Коледно прасе за вегетарианците. Резервирани бяха и няколко стаи в хотела за сплотяване на любовното Дърво.
- Мило Дърво! - започна с реч Светъл, както подобава на един истински Корен - Изключително ми е приятно да Ви повековя с най-хубавия дървен празник Коледа. Драго ми е да Ви видя почти всичките събрани заедно. - беше забелязал, че са нарастнали значително от миналата година. - Този година имам специална изненада за вас. Поканил съм един много известен гост, който не е част от нашето все по-голямо семейство. Сега той ще ви повекови, след което ще се забавляваме, както само нашето дърво си знаем. Моля Ви да приветствате уважаемия Вампир Наизуст Христов.
Светъл се отдръпна от отрупаната маса и направи път на своя скорошен приятел да застане така, че всички да могат да го виждат в цялата му тъмнина.
- Скъпи Вампири, за мен е голяма чест да бъда с Вас на вашето мило дървено тържество. - заговори гостът след кратко прокашляне. - Изминаха повече от две хиляди години откакто започнах да проповядвам това, което хората грешно тълкуват като религия. Истината, която винаги съм се опитвал да им кажа е, че единствено истинската любов ще ги спаси, само тя би могла да изцели и възкреси тленните им човешки тела. Прибягвал съм до какви ли не трикове. Измислих им Бог и им казах, че той е Любов. Дрънках им глупости за споделяне на ризите с ближния, за жертвоготовност и неотвръщане на злото със зло. Стараех се да ги облагородя, да ги направя по-изтънчени и извисени личности като първа стъпка към откриването на истинската любов. Бяха диви и мрачни години. Вампирската общност се състоеше почти изцяло от моите ученици. Сега времената са различни и за мен е истинска радост да видя толкова много Вампири само в Дървото на уважаемия Вампир Светъл. - Наизуст вдигна чашата си със сто годишна кръв, обходи с поглед всички в залата, като не пропусна дори и Листата в дъното - Навеки на всички членове на Светлото Дърво. Обичайте се истински и се множете. Нека всяка следваща година спасените да бъдат все повече.
Всички Вампири започнаха да ръкопляскат бурно. В залата настъпи раздвижване. Чуваха се поздрави "Любов се роди, Коледо!" и отговори "За много векове!" Светъл се смеси с тълпата и започна да си уговаря сплотяващи Светлото дърво срещи в резервираните стаи на горния етаж. Другите правеха същото. Оказа се, че влюбените в него по пряка линия са нараснали на петнадесет Клона и три Листа. Беше редно да ги ощастливи всичките, разбира се не едновременно.
Когато си тръгваше беше толкова изморен, че не можеше да стои на краката си. Уви, него нямаше кой да го ощастливи, но така е с всеки Корен. Хората не само не могат да обичат, но и не уважават Вампирската любов. Беше непоносима мъка да се влачи пеша към къщи, затова реши да полети. Луна поне затова можеше да помогне.
Дървото на Светъл беше средно голямо. Разбираемо той се явяваше глава на семейството си и никак не обичаше семейните празници. Срещаше Вампири, на които дори не знаеше имената. Всяка година имаше нови попълнения, които бяха добре дошли, ако бяха негови преки наследници. Често обаче бяха нови влюбени в някой влюбен в него и тогава от учтивост се налагаше да се запознава и с тях. Актуализацията на базата данни, в която съхраняваше цялата информация беше досадна задача. Особено се дразнеше на нови Листа, обикновено бяха доста грозновати Вампири и Светъл беше развил напоследък страх от печално известното Разлистване.
За поредната Вампирска Коледа Светъл реши все пак да организира Дървено събиране. Изпрати покани на членовете от първо ниво, влюбени в него самия. Тяхна задача беше да препратят покани на следващите нива. Знаеше, че е изключено да дойдат всички поканени, както е и невъзможно да бъдат поканени абсолютно всички, но все пак заявката към базата данни върна седемдесет и осем като сума от членовете на семейството. Нямаше как да ги събере в скромното си жилище и затова нае една от залите в хотел Дини. Даде и луди пари за да осигури на трапезата Коледен човек, който разбира се нямаше да бъде за наяждане. Имаше също огромно количество бутилирана кръв от отлежалата. Поръча и Коледно прасе за вегетарианците. Резервирани бяха и няколко стаи в хотела за сплотяване на любовното Дърво.
- Мило Дърво! - започна с реч Светъл, както подобава на един истински Корен - Изключително ми е приятно да Ви повековя с най-хубавия дървен празник Коледа. Драго ми е да Ви видя почти всичките събрани заедно. - беше забелязал, че са нарастнали значително от миналата година. - Този година имам специална изненада за вас. Поканил съм един много известен гост, който не е част от нашето все по-голямо семейство. Сега той ще ви повекови, след което ще се забавляваме, както само нашето дърво си знаем. Моля Ви да приветствате уважаемия Вампир Наизуст Христов.
Светъл се отдръпна от отрупаната маса и направи път на своя скорошен приятел да застане така, че всички да могат да го виждат в цялата му тъмнина.
- Скъпи Вампири, за мен е голяма чест да бъда с Вас на вашето мило дървено тържество. - заговори гостът след кратко прокашляне. - Изминаха повече от две хиляди години откакто започнах да проповядвам това, което хората грешно тълкуват като религия. Истината, която винаги съм се опитвал да им кажа е, че единствено истинската любов ще ги спаси, само тя би могла да изцели и възкреси тленните им човешки тела. Прибягвал съм до какви ли не трикове. Измислих им Бог и им казах, че той е Любов. Дрънках им глупости за споделяне на ризите с ближния, за жертвоготовност и неотвръщане на злото със зло. Стараех се да ги облагородя, да ги направя по-изтънчени и извисени личности като първа стъпка към откриването на истинската любов. Бяха диви и мрачни години. Вампирската общност се състоеше почти изцяло от моите ученици. Сега времената са различни и за мен е истинска радост да видя толкова много Вампири само в Дървото на уважаемия Вампир Светъл. - Наизуст вдигна чашата си със сто годишна кръв, обходи с поглед всички в залата, като не пропусна дори и Листата в дъното - Навеки на всички членове на Светлото Дърво. Обичайте се истински и се множете. Нека всяка следваща година спасените да бъдат все повече.
Всички Вампири започнаха да ръкопляскат бурно. В залата настъпи раздвижване. Чуваха се поздрави "Любов се роди, Коледо!" и отговори "За много векове!" Светъл се смеси с тълпата и започна да си уговаря сплотяващи Светлото дърво срещи в резервираните стаи на горния етаж. Другите правеха същото. Оказа се, че влюбените в него по пряка линия са нараснали на петнадесет Клона и три Листа. Беше редно да ги ощастливи всичките, разбира се не едновременно.
Когато си тръгваше беше толкова изморен, че не можеше да стои на краката си. Уви, него нямаше кой да го ощастливи, но така е с всеки Корен. Хората не само не могат да обичат, но и не уважават Вампирската любов. Беше непоносима мъка да се влачи пеша към къщи, затова реши да полети. Луна поне затова можеше да помогне.
четвъртък, 7 април 2011 г.
Първокласник
Случи му се преди около два месеца. Сутринта си легна рано, понеже няколко дни не си беше доспивал. Сънува Луна. Тя му се усмихваше влюбено, а кучешките и зъби стигаха почти до брадичката. Държеше го за ръка и Светъл имаше чувството, че не стъпва по земята. Все едно летеше. Когато го събуди алармата се оказа, че не е все едно. Падна от тавана на леглото, седна, разтърка гуреливите си очи невярващо. Дали не продължаваше още да сънува? Не, не сънуваше, беше си счупил лявата ръка при падането и сега трябваше да полежи още половин час, докато зарастне. Добре поне, че стаята не беше много висока. Алармата продължаваше да звъни. Присегна се с дясната ръка, спря я и веднага набра Орлин. Разказа му накратко случилото се.
Орлин Костануров беше много възрастен Вампир. Работеше като главен редактор на най-високотиражния светски вестник Inspired Vampire и имаше много влиятелни приятели. Запозна ги доктор Спасков на някакъв коктейл на вестника, много си допаднаха и Орлин взе Светъл под крилото си. Беше страхотно ерудиран и заслужено си беше извоювал завиден авторитет във вампирските среди. Всички приятели му викаха Ор, много се дразнеше някой да се обръща към него по фамилия.
- Направо не е за вярване Све! Не мога ...- избоботи Орлин в ухото му.
- Така е Ор, и аз не мога да повярвам, но пак ти казвам, когато ме събуди алармата бях залепнал за тавана. Не съвсем плътно разбира се. Обяснимо ме деляха едни двадесетина сантимерта от него. Нали споменах вече, че сънувах Луна? - прекъсна го Светъл, гледайки към мокрото петно на тавана.
- Не мога да повярвам, че си толкова неграмотен. - продължи боботенено редакторът. - Интелигентен, млад Вампир, а безобразно необразован! Всички знаят, че истинската любов дава криле. Не буквално естествено, за разлика от човешките интерпретации в нискобюджетните вампирски филми. Ти на училище не си ли ходил? - замълча притеснено. Явно се замисли, дали не е бил прекалено рязък с приятеля си.
- Искаш да кажеш, че ти можеш да летиш? Ако е вярно това, излиза, че всеки Вампир трябва да може да лети! - Светъл се чувстваше пълен глупак, и се опита да компенсира със здрава, макар и абсурдна логика. - И да, разбира се, че съм ходил на училище. Математическа гимназия, висше образование. Още малко ще ме изкараш тотален илитерат Ор. - повиши обидено тон Светъл.
- Не говоря за човешко образование приятелю. - Костануров звучеше объркано. - Не мога да скрия, че съм изненадан, рискувайки да те обидя. Искаш да кажеш, че никога не си посещавал вампирско училище? - гласът му не можа да скрие изумлението и се отклони неконтролируемо към по-високи честоти.
- Какво училище, по ангелите? Нима искаш да кажеш, че отново трябва да се уча да чета и да пиша. - гласът на Светъл почти трепереше от яд.
Усещаше, че нощта му никак не тръгва добре. Контрастът с прекрасния му сън беше направо болезнен. Добре, че поне ръката му беше вече зарастнала и не го болеше или просто болката от обидата беше победила тази от счупеното и тя се беше спотаила уплашено, изчаквайки по благоприятен момент. Светъл я подразни като стана от леглото без да щади ръката си, но болката или си траеше или наистина си беше отишла. Затътри се към кухнята и си наля чаша кафе с повечко кръв.
- Виж Све, не става въпрос за четене и писане, нито дори за математика. - Орлин боботеше бавно, подбирайки думите много внимателно. - Всеки Вампир трябва да е ходил на вампирско училище. Там се учат съвсем други неща. Една от най-трудните дисциплини е летенето. Мога да ти съдействам за едно от най-реномираните ако решиш, че желаеш да пребориш невежеството. Директорът на Пето Основно Вампирско Училище ми е много близък приятел. Няма от какво да се притесняваш, това не е човешко училище. Няма да имаш седемгодишни съученици. - Костануров млъкна за да чуе, дали Светъл не е затворил телефона.
- Добре Ор, нека малко да се опомня, ще помисля за това, което ми наговори и ще ти се обадя пак. - Светъл затвори телефона.
Класната стая по летене беше модерна и просторна, таванът беше плашещо висок, подът застлан с дюшеци. Носеше се приятна, лирична музика. Паралелката беше от около двадесет Вампира. Светъл ги разглеждаше с нескрит интерес. Видимата възраст варираше от двадесет до към седемдесет години, но всички бяха млади Вампири на не повече от седем годинки. Вече не се чувстваше некомфортно, В стаята влетя учителят - Вампир Асов, преподавателят по летене.
- Вековейте Вампирчета! - поздрави той, докато нафукано се рееше на три метра от земята.
- Вековей Вампир Асов! - отговориха учениците в пълен дисонанс.
- Аз ще бъда Вашият учител по летене и ще се погрижа измежду Вас да не остане нито един летателно неграмотен Вампир. - продължи той, след като намали леко музиката. - Добре известно на всички, дори на хората, е усещането, което ни дава любовта. Недокосването на земята, чувството за лекота и полет. Когато обаче любовта е истинска, всичко това не е само усещане. Моята задача е да ви науча да контролирате тази си способност, да управлявате полета си, да умеете да се приземявате плавно, без контузии. Летенето не е никак лесно, длъжен съм да ви предупредя. Необходим е пълен контрол над любовта, изискващ невампирска концентрация, което не е проста задача. Затова в основното образование са застъпени само базови летателни умения. Тези от Вас, които проявят повече старателност и талант, могат да продължат обучението си в следващите нива на Вампирската образователна система. Висшият пилотаж включва такива привидно непостижими умения като летене със свръхлюбовна скорост, любовен лупинг и любовно зависване. - Асов направи кратка пауза за да отпие няколкок глътки кръв от чашата на катедрата. - Днес, мили мои Вампирчета, ще започнем с най-елементарното. Олекване.
Чак сега Светъл забеляза, че на земята до всеки ученик имаше разположена по една кръгла скала със стрелка, измерваща теглото. Погледна своята и леко се притесни. Осемдесет и пет килограма, явно трябваше да мине на диетична кръв.
- И така, ученици. Това което искам от Вас е да се опитате да мислите едновременно за своята любов и за това как Ви кара да се чувствате. Знам, че повечето истински любови са несподелени и усещането е по-скоро като тежест, а не като безтегловност. Точно затова е важно да си представите, какво би било, ако любовта Ви беше споделена, но да си го представите наистина. - напевният глас на Вампир Асов съчетан с ефирната музика, създаваха идеална атмосфера за това, което искаше от тях. - Затворете очи, абстрахирайте се от всичко, останете само Вие и Вашата истинска любов - продължи той да напява.
Светъл беше седнал на дюшека си и гледаше стрелката на своя кантар. Притвори очи и без никакво усилие Луна изгря пред клепачите му. Не си фантазираше нищо, просто си спомняше конкретни неща, които си бяха говорили. Спомняше си безбройните шеги, които измисляше заради нея, искрения и смях, който го караше да се чувства безкрайно щастлив. Сепна се и отвори рязко очи. Погледна скалата и за кратък миг видя нула, след което тупна по задник на дюшека, а стрелката подскочи и отново показа обезпокоителните осемдесет и пет килограма. Тогава забеляза, че учителят е застанал до него с изражение на възхищение.
- Как се казваш млади Вампире. - обърна се той към Светъл. - Никога не съм виждал такъв резултат от първи опит. Ти се беше отлепил на цял половин метър, меко казано съм впечатлен.
- Казвам се Светъл, но ми викат Све. И аз съм изненадан от себе си учителю. Мислех, че несподелената любов е по-трудна за контролиране. - наведе глава Светъл.
- Така е Све.. Ти или си голям фантазьор, или твоята любов не е несподелена, но при всички случаи си голям талант. Вече те виждам като пълен отличник. Може би, дори те чака блестящо бъдеще във Висшето Любово-Въздушно Училише, ученико. - Асов го гледаше с възхищение.
- Благодаря Ви Вампир Асов. - Светъл стана светло червен от неудобство и притеснение. Всички съученици бяха вперили невярващи погледи в него.
Когато си тръгна след шестия час, вече се зазоряваше. Чувстваше се удовлетворен. Беше отново първокласник.
Орлин Костануров беше много възрастен Вампир. Работеше като главен редактор на най-високотиражния светски вестник Inspired Vampire и имаше много влиятелни приятели. Запозна ги доктор Спасков на някакъв коктейл на вестника, много си допаднаха и Орлин взе Светъл под крилото си. Беше страхотно ерудиран и заслужено си беше извоювал завиден авторитет във вампирските среди. Всички приятели му викаха Ор, много се дразнеше някой да се обръща към него по фамилия.
- Направо не е за вярване Све! Не мога ...- избоботи Орлин в ухото му.
- Така е Ор, и аз не мога да повярвам, но пак ти казвам, когато ме събуди алармата бях залепнал за тавана. Не съвсем плътно разбира се. Обяснимо ме деляха едни двадесетина сантимерта от него. Нали споменах вече, че сънувах Луна? - прекъсна го Светъл, гледайки към мокрото петно на тавана.
- Не мога да повярвам, че си толкова неграмотен. - продължи боботенено редакторът. - Интелигентен, млад Вампир, а безобразно необразован! Всички знаят, че истинската любов дава криле. Не буквално естествено, за разлика от човешките интерпретации в нискобюджетните вампирски филми. Ти на училище не си ли ходил? - замълча притеснено. Явно се замисли, дали не е бил прекалено рязък с приятеля си.
- Искаш да кажеш, че ти можеш да летиш? Ако е вярно това, излиза, че всеки Вампир трябва да може да лети! - Светъл се чувстваше пълен глупак, и се опита да компенсира със здрава, макар и абсурдна логика. - И да, разбира се, че съм ходил на училище. Математическа гимназия, висше образование. Още малко ще ме изкараш тотален илитерат Ор. - повиши обидено тон Светъл.
- Не говоря за човешко образование приятелю. - Костануров звучеше объркано. - Не мога да скрия, че съм изненадан, рискувайки да те обидя. Искаш да кажеш, че никога не си посещавал вампирско училище? - гласът му не можа да скрие изумлението и се отклони неконтролируемо към по-високи честоти.
- Какво училище, по ангелите? Нима искаш да кажеш, че отново трябва да се уча да чета и да пиша. - гласът на Светъл почти трепереше от яд.
Усещаше, че нощта му никак не тръгва добре. Контрастът с прекрасния му сън беше направо болезнен. Добре, че поне ръката му беше вече зарастнала и не го болеше или просто болката от обидата беше победила тази от счупеното и тя се беше спотаила уплашено, изчаквайки по благоприятен момент. Светъл я подразни като стана от леглото без да щади ръката си, но болката или си траеше или наистина си беше отишла. Затътри се към кухнята и си наля чаша кафе с повечко кръв.
- Виж Све, не става въпрос за четене и писане, нито дори за математика. - Орлин боботеше бавно, подбирайки думите много внимателно. - Всеки Вампир трябва да е ходил на вампирско училище. Там се учат съвсем други неща. Една от най-трудните дисциплини е летенето. Мога да ти съдействам за едно от най-реномираните ако решиш, че желаеш да пребориш невежеството. Директорът на Пето Основно Вампирско Училище ми е много близък приятел. Няма от какво да се притесняваш, това не е човешко училище. Няма да имаш седемгодишни съученици. - Костануров млъкна за да чуе, дали Светъл не е затворил телефона.
- Добре Ор, нека малко да се опомня, ще помисля за това, което ми наговори и ще ти се обадя пак. - Светъл затвори телефона.
Класната стая по летене беше модерна и просторна, таванът беше плашещо висок, подът застлан с дюшеци. Носеше се приятна, лирична музика. Паралелката беше от около двадесет Вампира. Светъл ги разглеждаше с нескрит интерес. Видимата възраст варираше от двадесет до към седемдесет години, но всички бяха млади Вампири на не повече от седем годинки. Вече не се чувстваше некомфортно, В стаята влетя учителят - Вампир Асов, преподавателят по летене.
- Вековейте Вампирчета! - поздрави той, докато нафукано се рееше на три метра от земята.
- Вековей Вампир Асов! - отговориха учениците в пълен дисонанс.
- Аз ще бъда Вашият учител по летене и ще се погрижа измежду Вас да не остане нито един летателно неграмотен Вампир. - продължи той, след като намали леко музиката. - Добре известно на всички, дори на хората, е усещането, което ни дава любовта. Недокосването на земята, чувството за лекота и полет. Когато обаче любовта е истинска, всичко това не е само усещане. Моята задача е да ви науча да контролирате тази си способност, да управлявате полета си, да умеете да се приземявате плавно, без контузии. Летенето не е никак лесно, длъжен съм да ви предупредя. Необходим е пълен контрол над любовта, изискващ невампирска концентрация, което не е проста задача. Затова в основното образование са застъпени само базови летателни умения. Тези от Вас, които проявят повече старателност и талант, могат да продължат обучението си в следващите нива на Вампирската образователна система. Висшият пилотаж включва такива привидно непостижими умения като летене със свръхлюбовна скорост, любовен лупинг и любовно зависване. - Асов направи кратка пауза за да отпие няколкок глътки кръв от чашата на катедрата. - Днес, мили мои Вампирчета, ще започнем с най-елементарното. Олекване.
Чак сега Светъл забеляза, че на земята до всеки ученик имаше разположена по една кръгла скала със стрелка, измерваща теглото. Погледна своята и леко се притесни. Осемдесет и пет килограма, явно трябваше да мине на диетична кръв.
- И така, ученици. Това което искам от Вас е да се опитате да мислите едновременно за своята любов и за това как Ви кара да се чувствате. Знам, че повечето истински любови са несподелени и усещането е по-скоро като тежест, а не като безтегловност. Точно затова е важно да си представите, какво би било, ако любовта Ви беше споделена, но да си го представите наистина. - напевният глас на Вампир Асов съчетан с ефирната музика, създаваха идеална атмосфера за това, което искаше от тях. - Затворете очи, абстрахирайте се от всичко, останете само Вие и Вашата истинска любов - продължи той да напява.
Светъл беше седнал на дюшека си и гледаше стрелката на своя кантар. Притвори очи и без никакво усилие Луна изгря пред клепачите му. Не си фантазираше нищо, просто си спомняше конкретни неща, които си бяха говорили. Спомняше си безбройните шеги, които измисляше заради нея, искрения и смях, който го караше да се чувства безкрайно щастлив. Сепна се и отвори рязко очи. Погледна скалата и за кратък миг видя нула, след което тупна по задник на дюшека, а стрелката подскочи и отново показа обезпокоителните осемдесет и пет килограма. Тогава забеляза, че учителят е застанал до него с изражение на възхищение.
- Как се казваш млади Вампире. - обърна се той към Светъл. - Никога не съм виждал такъв резултат от първи опит. Ти се беше отлепил на цял половин метър, меко казано съм впечатлен.
- Казвам се Светъл, но ми викат Све. И аз съм изненадан от себе си учителю. Мислех, че несподелената любов е по-трудна за контролиране. - наведе глава Светъл.
- Така е Све.. Ти или си голям фантазьор, или твоята любов не е несподелена, но при всички случаи си голям талант. Вече те виждам като пълен отличник. Може би, дори те чака блестящо бъдеще във Висшето Любово-Въздушно Училише, ученико. - Асов го гледаше с възхищение.
- Благодаря Ви Вампир Асов. - Светъл стана светло червен от неудобство и притеснение. Всички съученици бяха вперили невярващи погледи в него.
Когато си тръгна след шестия час, вече се зазоряваше. Чувстваше се удовлетворен. Беше отново първокласник.
Абонамент за:
Публикации (Atom)