Тренировка

           Обу широките сиви дънки и старите, сиви кецове, облече раздърпаната сива тениска и излезе. Беше събота и реши, че е добре да потренира. По стълбището се размина със съседа от третия етаж, който щеше да се блъсне в него, ако не се беше отдръпнал. Подсмихна се доволно, ставаше все по-добър. Беше топла лятна вечер и по главната се разхождаха тълпи хора. Псевдо влюбени двойки, семейства с бебешки колички, шляещи се самотнички, взиращи се нахално в очите на всеки по-симпатичен младеж, шляещи се самотници, взиращи се нахално в задника на всяка по-симпатична девойка. Хората се лутаха, симулираха любов, търсеха любов. Светъл вървеше бавно между тях, като се стараеше да не загуби концентрация. Знаеше колко е важно да се фокусира върху Луна, не искаше да провали тренировката. Беше вече значително напреднал, умееше да управлява любовта си доста умело и дори отскоро се престрашаваше да тренира на толкова оживени места. Спомни си какво им говореше Вампир Покритов, без да изпуска Луна от мислите си.


           - Когато човек е влюбен, той пречупва почти всичко през своята любов. Става в голяма степен предсказуем и прозрачен за околните. Хората го описват с най-различни епитети – задръстен, смотан, загубен. Влюбен ли си или си загубен? – обичат да се шегуват те, по човешки плоско и безвкусно като дори не предполагат, че смотаността е начална форма на невидимост. При подходящо обучение и достатъчно тренировки, един Вампир може да постигне пълна предсказуемост и прозрачност, тоест да стане абсолютно смотан и безинтересен за всички. Това драги Вампирчета е самата Невидимост, и моята задача е да Ви науча така да контролирате Любовта си, че да можете да ставате напълно невидими когато пожелаете.


           Скрит Покритов - учителят им по Невидимост  беше доста грозноват и Светъл скоро разбра за него, че е вековно Листо в старо и голямо Дърво, което напълно обясняваше маниакалното му отдаване на предмета и професията. За три години учениците го бяха виждали няколко пъти, постоянно ходеше скрит. Обличаше се неугледно, дрехите му бяха от абитурентската на Хитър и изобщо не обръщаше внимание на външния си вид. В час се ориентираха къде е по гласа му и никой не си и помисляше да преписва на контролните.


           - Колкото повече Ви се иска да Ви забележат, толкова по-трудно е да се скриете. Лъскави и модерни дрехи, скъпи бижута, вампирски грим като в холивудски филм, екстравагантни прически, са все неща, които единствено много опитни Вампири могат да скрият и то за кратко. Така че когато искате да сте невидими бъдете невзрачни и ще ви е далеч по-лесно. Вярно е, че има и Вампири с изключително силна любов, истински таланти, които могат да скрият дори Порше деветстотин и единадесет. Сещам се за професора по Висша Невидимост във Вампирския Университет. Изобщо, красотата се крие страшно трудно. Все едно Мис Свят да тръгне да се разхожда гола и никой да не я забележи. И запомнете – никога не можете да се скриете от Ваш Вампир. Това е теоретически невъзможно, затова е и един почти сигурен тест за това кой Ви обича истински. – беше им казал Покритов в последния час по Невидимост.


           Светъл се справяше чудесно. Вече правеше трети тигел по главната и никой не го беше видял. Погледите на хората минаваха директно през него. Постоя дори малко между двама разговарящи, наблягайки на изчистване на рефракциите и хроматичните аберации. Остана напълно удовлетворен от себе си. Реши след тази трета обиколка да се прибере, да хвърли спортния екип в пералнята, да облече нещо анти-невидимо, каквито бяха повечето му дрехи и да заседне в някой бар да си почине. Не обичаше предмета Невидимост, въпреки че му се отдаваше като евтина проститутка на паралия и вече беше наредил три шестици за срока.


           И тогава я видя. Луна вървеше точно срещу него. Държаха се със Земен за ръце. Светъл се концентрира още повече върху любовта си, беше толкова лесно когато я гледа. Реши, че дори е напълно безопасно да мине съвсем близо до нея, да и се порадва. Тя говореше нещо, и гледаше към Земен. Когато ги деляха около десетина метра, Луна завъртя погледа си и го насочи директно през Светъл. Усмивката и се стопи, съсредоточено продължаваше да гледа през него, докато се приближаваха. „Просто съвпадение” си мислеше, че си мисли Светъл, опитвайки се да спре бясното кънтене на гласа на Вампир Покритов в главата си – „Никога не можете да се скриете от Ваш Вампир”.


           - Здравей Светъл! – тихо и неуверено каза Луна в момента на разминаването, като съвсем очевидно срещна очите си с неговите.


           С огромен риск за кръвосмилането Светъл преглътна отговора и когато я подмина, изчака един миг и половина и се обърна. Луна се беше обърнала половин миг по-рано и очите им отново се срещнаха. Продължиха да се отдалечават без да им развалят срещата. Наложи се Светъл пръв да завърти главата си в посока на движение за да заобиколи някакъв човечец, който се блъскаше упорито в него като муха в измит прозорец.


           - Какво ти става мило, пак ли този Светъл? Вече взе и да ти се привижда! – чу Светъл мърморенето на Земен в гръб.