Животоносно

Не се чувстваше добре напоследък. Не можеше да спи цял ден, обикновено се събуждаше по обяд. Беше загубил апетит и не му се услаждаше дори супер скъпата отлежала кръв в тъмни, стъклени бутилки. Беше му любима по принцип и знаеше, че е изключително полезна, защото беше бутилирана още преди средата на двадесети век, когато хората още не са били замърсени с всякакви химикали. Вече сериозно се притесняваше, че се е разболял от нещо.


Противно на общоприетите човешки разбирания, Вампирите не са винаги здрави. Здравето им е право пропорционално на силата на тяхната любов. Казано по друг начин, те са толкова по-здрави, колкото са по-мъртви. Затова и не могат да умрат. Просто вече са го направили. Не могат да се влюбват отново, не могат да се радват на Слънцето, дишат само атавистично без да имат истинска необходимост. Мъртви са, но по различен начин. И тяхното здраве се клати понякога. От леките болести стават малко по-малко влюбени и мъртви. Те са краткотрайни и се изкарват на крак, но има и тежки животоносни заболявания. Ако Вампирът е на възраст по-малка от пределната за човек, ефектът е само състаряване. Ако е по-стар обаче, резултатът е директно преминаване към другата, по-разпространена форма на задгробен живот съпроводено с превръщане в купчинка пепел.


Светъл влезе в кабинета на доктор Спасков, който стана за да го посрещне. Здрависаха се и Спас го потупа окуражително по рамото. Светъл вече му беше разказал по телефона притесненията си и понеже уцели доктора на смяна, направо дотърча при него на момента. Спас извади по една банка кръв от хладилника, наля водка и на двамата и се разположиха удобно на дивана.


- Ех, приятелю, трябваше да се разболееш за да минеш да ме видиш. Хайде, Навеки! - каза Спасков и вдигна чашата си подканващо.
- Вярно доста време не сме се виждали Спа, но бях много зает напоследък. Работя извънредно, понеже трябва да изплатя новата си кухня. Взех си много скъп модел. Поддържа телесна температура и кръвно налягане, говори и дори болезнените стонове, които издава се променят в зависимост от силата на захапката. Най-скъпо обаче излезе външния и вид. Смятам, че е излишно да уточнявам чие копие е. - Светъл се разплу на канапето и запали цигара. - Омръзна ми да се храня от чаши.
- Радвам се за тебе Све. - усмихна се Спас и изпи водката си на екс. Доля си и запали изгасналата пура, която държеше вече десет минути. - Но се притесних, когато разбрах за проблемите ти със здравето. Ще те прегледам след малко, не вярвам да си болен от нещо фатално и животоносно. Да не си се натровил с развалена кръв. Нали си чувал за Любовното разстройство?

Да, беше чувал. Получаваше се от пиене на кръв от Вампир, а тя никога не е чиста. Носи със себе си усещането за любовта на конкретния Вампир и влиза в реакция със собствената ти кръв, като намалява нивото на твоята любов. От там произхождат един куп съпътстващи странични ефекти - халюцинации за нова любов, носталгия по остаряването, гадене при пиене на кръв. Особено вредно е да се пие кръв от твой Вампир, тоест истински влюбен в теб. Тогава може да се стигне и до усложнения, понякога дори животоносни, понеже неговата любов към теб, приета чрез кръвта му, за теб реално е любов към самия себе си, а това е жив егоизъм. Този егоизъм е най-големият враг на любовта ти и има реална опасност да я пребори и унищожи.


- Спа, какви ги говориш, много внимателно подбирам менюто си. Не вярвам да съм се натровил и от консерви. Никога не купувам домашни, ползвам само призведени от Vampire Foods, а те са сериозна фирма. - Светъл погледна притеснено банките кръв на масата.
- Добре тогава, да не си хванал Синдрома на Придобитата Любовна Недостатъчност (СПЛюН)? Най-честата причина за нея е безразборният секс. - дяволито се подсмихна докторът и загледа към Светъл очаквателно с нескрито любопитство.
- И това е невъзможно, - Светъл се престраши и смукна малко от банката пред себе си - Аз си правя разбор всяка седмица. - постара се просташкото изхилване да е конкурентноспособно на отговора.
- Чакай да ти сложа любовометъра тогава. Видяло се е, че трябва да те прегледам. - Спасков закопча гривна много подобна на тези за измерване на кръвно налягане на лявата китка на Светъл. Беше произведена от медицинския клон на vAmpere Electronics и на базата на измерени разлики в пулс и кръвно налягане по сложни алгоритми изчисляваше нивото на любовта. Имаше само една скала със стрелка. Беше нещо като детектор на вълнение. - Идеално, готов си. Сестра Похотинова, бихте ли дошла за момент? Налага се да ми асистирате за едно изследване. - провикна се докторът към съседната стая.


Вратата се отвори и погледите и на двамата се заковаха в сестра Похотинова. Светъл я познаваше от преди, беше си правил изследвания няколко пъти. Беше меко казано потресаваща Вампирка. Краката и създаваха по-осезаемо усещане за безкрайност от самата Вселена. Гърдите и бяха огромни и стърчаха толкова напред, че за да балансира стоеше не изправена, а наклонена под значителен ъгъл назад. Мина грациозно през стаята и застана пред Светъл.

- Как си сладък, пак ли любовно изследване? - гласът и ромолеше като планинска река. - Какво ще кажеш да направим някое и в извънлабораторни условия? - усмихна се замечтано, гледайки Светъл в очите, прокара език по усните си докъдето успя да стигне и си разкопча бялата манта, която беше минимум три размера по-малка, поне на дължина.
- Махнете всичко Похотинова, трябва да направим комплексно изследване, случаят е сериозен. - намеси се доктор Спасков, въпреки че нямаше никаква нужда. Сестрата знаеше цялата процедура прекрасно, беше истински професионалист.


Когато остана чисто гола, направи няколко завъртания в посока обратна на тази, в която на Светъл му се виеше свят. Въпреки това му се зави свят още повече. Седна в него и си залепи устните за неговите, като по-голямата им част се разпростря по лицето му, от носа до брадичката и почти до ушите. Добре че беше Вампир и не беше жизненоважно да диша, иначе би умрял от задушаване. Беше сигурен, че резултатите от изследването ще бъдат много лоши, защото се базират на вълнението предизвикано от обект различен от истинската ти любов. А Светъл се вълнуваше. Опита да запази самообладание докато обладава Похотинова.


Светъл пушеше и обикаляше нервно из кабинета. Доктор Спасков гледаше показанието на любовометъра и се почесваше по главата, а сестра Похотинова се беше излегнала на канапето и пушеше трета цигара поред само с едно използване на запалката.


- Све, приятелю, любовта ти клони към безкрайност, резултатите са изключително добри. - усмихна се Спасков, след като реши, че натрупаният драматизъм е повече от достатъчен. - Явно си напълно здрав, може би е някакво моментно неразположение, преумора, стрес, алергия, магнитни бури, слънчеви изригвания. - изброи той всичко, което казват докторите, вместо да кажат "не знам какво ти е".
- Благодаря ти Спа, сега когато знам, че не само аз не знам какво ми е, се чувствам много по-спокоен. - Светъл му стисна ръката за довиждане и прати въздушна целувка към устните на Похотинова. Целувката обаче своеволно смени посоката и се насочи към гърдите и. - Трябва да си вървя, стана късно, искам да си легна преди изгрев.
- Правилно, трябва да си почиваш. Любовта ти е наред, направо е в червеното на скалата. Истинска лудост. Така че не се притеснявай изобщо. Нищо животоносно, вампирското ти здраве е крепко, няма опасност от съживяване.