Не трябваше да пропуска нито вечер в бар „Кубичен Дом”. Ако понякога се наложеше, беше длъжен да си отпие и отпуши двойно друга вечер. Трябваше му за зачета по Темпорален Хедонанизъм. Бар „Кубичен Дом” се казваше така, защото беше ... кубичен, при това не особено висок, и защото беше ... нещо като дом за малкото си, но изключително предани клиенти. Част от тях бяха предани на Бруни – русата барманка, друга част на Блонди – брюнетката. Знаеше бара от самото му откриване преди тридесетина години, когато още не беше Вампир. Тогава момичетата бяха съвсем други, но си приличаха с Бруни и Блонди по това, че бяха изключително красиви и почти тинейджърки. Съвсем същия си беше обаче собственикът на бара – Адмондо.
Обаятелен и артистичен мъж на неопределима, но внушителна възраст. Още навремето обичаше да си проси комплименти, отговаряйки със сто и двадесет на въпроса за годините си. По-куртоазните интересуващи се достигаха и до десет във възхищението си от това, колко по-млад изглежда. Беше страшно егоцентричен и болезнено суетен по отношение на магнетизма и обаянието си сред жените. А магнетизъм имаше в изобилие, дори към по-нежната част от не толкова нежната половина на човечеството. Истинско доказателство, че за един истински мъж няма никакво значение как изглежда, нито пък на колко. Преследваха го странни суеверия, дори по-точно бяха го хванали здраво. Забавни и весели, като това да пуши само цигари, на чиито кутии се мъдри предупреждение за вредата им върху бременни жени, а да не се докосва до такива, заплашващи с импотентност.
Светъл си беше избрал „Кубичен Дом” въпреки недоумението и предупрежденията на професор Абсолют Пройдохов - лекторът му по Темпорален Хедонанизъм. Беше му предоставил списък със местата където ще бъде призната практическата подготовка по тази ужасно важна и основна дисциплина от висшето Вампирско образование.
Предметът се занимава с изучаване на удоволствието и единствения начин за неговото доставяне, а именно убиването на време. Любовта се стреми към края на Вселената. На тази Вселена, в която и се налага да съжителства с материя и енергия. Нейната основна цел е следващата Вселена - изградена изцяло само от Любов. Затова тя бърза, бори се с времето. Възнаграждава ни с малки дози удоволствие за всеки изтекъл интервал. Който владее така наречените инструменти или оръдия за убиване на време, като чревоугодничество, разврат, алкохолизъм, наркомании, гледане на филми с число по-голямо от три в заглавието и много други, е способен да убива по-качествено огромни порции, получавайки несравнимо по-интензивно удоволствие. Хората имат ужасяващо оскъден запас, поради което си го ценят и треперят над него. Това ги лишава от възможността да се забавляват истински, за разлика от Вампирите, преминали успешно обучение по дисциплината Темпорален Хедонанизъм. Тя пречупва всички наслоени в човешкото минало предразсъдъци и помага за преодоляването на така наречената "времева пестеливост". Изучава се много семестри, като във всеки се набляга на различен инструмент.
Списъкът от места за практикуване на иструмента Алкохолизъм включваше, както може да се очаква, предимно барове. Критерият за успешна практика беше получаване на членска карта. Във всяко заведение това се постига след различно количество изпит алкохол и затова бяха разпределени в групи. Най-лесните бяха за по-слаби оценки. За упоритите имаше няколко гръцки заведения, а за истински талантливите и смели студенти дори три еврейски кръчми.
-Ти си луд! – беше креснал Пройдохов, когато Светъл му заяви, че ще се упражнява при Адмондо. – Лично го познавам, нямаш никакъв шанс, ще си провалиш образованието.
- Какъв е проблемът, господин Пройдохов, - беше отвърнал Светъл - ако ме скъсате, ще повтарям семестъра, което си е убиване на още време.
Стоеше си сам пред бара, а сама зад бара си стоеше Бруни. Харесваше я много, но не се получаваше нищо повече от нищо. Искаше му се да и помогне, да я влюби в себе си, да я направи безсмъртна. Щеше да се радва дори друг клиент да я дари с безсмъртие, но след три убити години вече беше започнал да се отчайва за нея и започваше да си мисли, че е неспасяема.
- Донесох банката кръв за Адмондо, той нали ще дойде? – ловко наруши неловкото мълчание Светъл.
- Да, разбира се. Много е важно за него, нали ти обясних, че има нужда от периодични кръвопреливания, защото страда от много рядка болест – изговори Бруни с дикция на телевизионна новинарка.
- Сипи ми още едно. Ако искаш си налей и ти, за моя сметка – стараеше се да убива и нейното време в знак на симпатия. Много му се искаше да успее да я вербува за следващия семестър, когато идваше ред на иструмента Секс.
- Благодаря, но нали е абсолютно неангажиращо? – разпука белозъба усмивка барманката и запърха обиграно с клепки, раздухвайки салфетките по бара.
- Разбира се – прочисти гърлото си Светъл – може да ми се отблагодариш с абсолютно неангажиращ секс някой ден, два, година, десет – продължи типично и постигна типично намръщване. – А защо му е на Адмондо точно моята кръв, можеше да му намеря друга? – побърза да отклони разговора от челен сблъсък с непоклатимото и мълчание.
- Нали го знаеш, с неговите суеверия, държи да му преливали влюбена кръв, а ти нали ме обичаш? – опита да отпусне мускулите за мръщене и да напрегне тези за усмихване.
- Е, да не съм единствен тук, който те обича. – запали цигара Светъл. – от всички ли иска?
- Не, разбира се. Ти си му най-близък - сега не звучеше като говорителка, и дори се изчерви леко, което предизвика усещане за глад и лъжа у Светъл.
Влезе Адмондо, накуцвайки, ухили се, подаде ръка, взе си я обратно, разположи се до Светъл, пое чашата с уиски, която Бруни му подаде, отпи, дръпна от цигарата и се облиза. Приличаше на паяк, опънал мрежа, чакащ поредната жертва.
- Как е, моето момче? - прокашля се леко и пое нова доза пушек. – Продължава ли тази глупава Бруни да се дърпа и да не ти пуска, ха, ха, ха. Но ти я обичаш, нали? – премести изпитателен поглед Адмондо и го заби в очите на Светъл.
- Адмондо, престани с твоите глупости, - изчурулика Бруни едновременно троснато и благоговеещо.
- Ако се притесняваш за кръвта, - Светъл подаде банката – гарантирано влюбена е – образът на Луна изплува зад очите му.
Адмондо взе банката и извинявайки се отскочи до тоалетна. Върна се видимо променен. Бръчките му се бяха изгладили, косата се беше сгъстила и някак си изглеждаше малко по-тъмно бяла. Усмихваше се доволно.
- Ти наистина я обичаш, моето момче. – запали цигара и вдиша дълбоко.
- Трябва да тръгвам, Ад – погледна встрани Светъл – може ли да те помоля отново за тази членска карта?
- Ето я, приготвил съм ти я. Но нали знаеш, че не дава право на отстъпка – ухили се собственикът. – Все пак е голяма ценност и се издава само на изключително близки клиенти. Така да се каже, кръвни клиенти, ха, ха, ха. Благодаря ти много за това, което направи за мен, Светъл.
Прибираше скъпоценната карта когато телефонът му звънна. Беше доктор Спасков.
- Здравей, Светъл, гледа ли новините? – докторът беше развълнуван.
- Какво е станало Спа, нали знаеш, че не гледам телевизия – Светъл си беше спрял погледа върху капка кръв на устната на Адмондо.
- Вампирицията е провела мащабна акция под кодовото име "Невлюбчивите". Заловили са трима човеци, деветдесет – плюс, минус годишни. Примамвали са наивни Вампири, упоявали ги и им пиели от кръвта – Спасков почти крещеше от гняв.
- Какви ги говориш. Що за щуротии, и за какво им е по ангелите? – някакъв пъзел започваше бавно да се подрежда в главата на Светъл. С жест си поиска още едно уиски и с втори жест го направи голямо.
- Не знаеш ли, Све? Ако човек пие кръв от Вампир, се подмладява драстично. Ако го прави периодично, може да живее мнооого дълго, знам ли, хиляди години дори, може би – направи пауза за да си поеме дъх. – Разбира се, това е строго наказуемо. Всички ще получат присъда "смърт чрез пълно източване", но от двеста години не бях чувал за Полувампири – както ги наричат.
- Ще мина скоро да те видя, Спа. Сега не мога да говоря – каза Светъл и затвори телефона.
- Адмондо, имаш кръв на устната – Светъл преполови чашата с една глътка.
- Ааа, сигурно съм се ухапал, Све – погледна се той в огледалото и бързо я облиза. – Наздраве!
Когато си тръгна, беше доста пиян. Стискаше скъпоценната членска карта в джоба си и залиташе.
Полувампир! Дали се шегуваше за годините си?
