Зигзаг беше избрал ресторанта. Според него беше много елитен, кухнята много изискана и напитките страшно квалитетни. Казваше се "Човерме Гурме" и в него се хранеха много видни Вампири. Подът беше застлан с толкова дебел килим, че ходенето по него беше трудно, като ходене по пясък. Масите бяха толкова масивни, че ако трябваше да ги пренаредят, щеше да се наложи употребата на електрокар. Покривките грееха ослепително бели като в рекламата на прах за пране Вампириел, който отстранявал и най-упоритите петна от кръв.
Светъл се беше вече разположил на запазената още преди седмица маса. Трябваше да се срещне с доктор Зигзаг Мундов, вампирски психолог от най-голяма величина, когото издири чрез доктор Спасков. Беше чел някои негови трудове по любовоанализа и въпреки, че ги намираше за доста странни, реши да се допита до него по въпросите на вампирската анорексия. Мундов закъсняваше и Светъл този път реши да не отпраща сервитьора като първия път, когато дойде да му вземе поръчката.
- Не желаете ли нещо за аперитив, докато чакате Вашия приятел, Вампире? - мазно попита той, докато се усмихваше изкуствено.
- Да, благодаря! Донесете ми бутилка отлежала кръв. - благоволи Светъл. - Но ще Ви помоля, ако може да е по-топла, без да е прекалено гореща. - прокашля се той. - Че нещо ме боли гърлото, сигурно съм прекалил със скандинавската. А, да, и да не е циганска, защото от нея ме боли стомаха - довърши излишно неучтиво.
- Но Вампире, не обиждайте нашия реномиран ресторант. - засегна се Гарсонов, както пишеше на баджа му. - Ние не предлагаме изобщо циганска кръв. Тук напитките са екологично чисти, избягваме всякакви ГМО продукти. За нас е важно качеството, а не количеството и цената.
- Извинявам се, за първи път идвам в Човермето и се надявам да остана доволен. - сега Светъл се усмихна изкуствено.
- Ще Ви донеса бутилка отлежала Латино, ще Ви хареса, убеден съм. - сервитьорът направи кръгом и потъна в невидимост.
Когато дойде доктор Мундов, бутилките кръв бяха увеличени на две и към тях добавена още една с двадесет и четири годишно уиски за разредител. Зигзаг имаше високо плешиво чело, беше на доста видими години, което изобщо не учуди Светъл, предвид странните му теории. Учудващо беше по-скоро как въпреки тях е успял да намери истинската любов, макар и доста късно очевидно.
- И така, Вампир Морморов, доктор Спасков ми разказа за анорексията на Вашата любима. Това психическо заболяване не е толкова рядко срещано, колкото може би си мислите. - подхвана Мундов, след като запали пура. - Значи, вариантите за неговото пораждане са два. Първият е евентуално подсъзнанието на Вашата Луна да си играе подли игрички с нейната любов, Либидото е много голям противник на Аз-а, който при Вампира е истинската му любов. Неудобно ми е да Ви задавам такива въпроси, - направи кратка, неудобна пауза. - но да не би да сте се изложили в сексуален аспект?
- Докторе, нека елиминираме този вариант и да преминем към втория! - възможно най-любезно отговори Светъл и смачка ожесточено фаса си в пепелника.
- Вариант две е влиянието върху Аз-а от страна на Свръх Аз-а. Това са различни обществено наложени норми и поведенчески модели. Скрупули, съображения, лоялност, отговорност! - Мундов се обви целият в кълбета тютюнев дим. - Егоизмът е едно безценно качество, което помага изключително за откъсването на Аз-а от Свръх Аз-а, но което уви не се възпитава лесно. Излиза ангелски скъпо на родителите и не всички могат да си го позволят - глезене с най-скъпи играчки, изпълняване на всяка безумна прищявка. Доста по-евтино е да възпиташ дете алтруистче. - прокашля се докторът и отпи няколко глътки от кристалната си чаша. Беше сложил две бучки лед, за да не си изгори устата с Латиното.
- Това ми се вижда по-вероятната причина, да не прозвуча нескромно. - прозвуча нескромно Светъл. - Но независимо от причинита, важният въпрос е "Какво мога да направя за да помогна на Луна да осъзнае, че ме обича истински?".
- Единственото, което може да помогне в случая е .... - Зигзаг направи драматична пауза. - Луна да пие кръв от Ваш Вампир, Морморов! Любовта към Вас, която се съдържа в такава кръв ще подхрани нейната и ще събуди жаждата в нея. Гаранция няма, разбира се, но това е единствения изпитан лек за анорексия невроза. Другото, което помага е брутален секс, но Вие вече отхвърлихте първата причина категорично.
- Благодаря Ви доктор Мундов. Вие ми давате надежда, че все още не всичко е загубено. - Светъл избегна изпитателния поглед на доктора. - Сметката е за моя сметка!
Докато караше скритото си Порше към къщи, Светъл се чудеше с кръвта ли да започне или със секса. От двете почти невъзможни решения избра по-лесното. Сексът щеше да почака.
четвъртък, 21 април 2011 г.
неделя, 17 април 2011 г.
Лунно Затъмнение
Телефонът звънеше отчаяно, но продължаваше.
- Ер, няма ли да го вдигнеш най-накрая! – провикна се Джиджи от вътрешната стая.
Джиджи Точкова в момента водеше интервю за работа, за една много специална работа. Беше млада Вампирка, пряк Клон на Светъл. Беше удивително красива. Кожата и беше толкова нежна, че и бебешките дупета биха и завидели. Пърхащите и мигли правеха такъв вятър, че биха убедили и най-заклетия скептик в смисъла от алтернативните източници на електроенергия. Осите биха си глътнали коремите, ако летяха нощем и можеха да зърнат талията и. Джиджи се радваше на особено внимание от страна на Светъл, дотолкова беше привилегирована, че на моменти беше на крачка от усещането за истинска вампирска Двойка.
Облегната върху бюрото наблюдаваше с критичен поглед симпатичния Вампир седнал срещу нея. Чу как Ера вдигна телефона в другата стая. Ера Генова също беше Светъл Клон и се беше ангажирала с отговарянето на почервенелия от звънене телефон. И не случайно, гласът и, по-мек от коприна би накарал и мъртвец да надигне капака на ковчега си. Като физика не можеше да се мери с Джиджи, но и нейните мерки 120-50-90 и бяха спечелили титлата момиче на месеца от трета страница на вампирския жълт еженощник Moon. Точкова се заслуша в телефонния разговор – „Да, изискването за поне десет преки клона е абсолютно задължително! ....... „Значи, срамно високо възнаграждение означава това, че каквато и професия да имате, ако изпълните нашата задача, щатната ви заплата ще Ви се види срамно малка, но хубавото е, че едва ли ще ви се налага да ходите на работа поне следващите сто години. ...... Да.... да....да, оцяняваме Вашето умение да накарате всяка жена да се влюби във Вас, но тази жена е изключително специална. Ако сте свободен утре, заповядайте на интервю, имаме свободен час в три след полунощ. ........ Благодаря Ви, и на Вас успешна нощ. Довиждане утре!” Вниманието на Джиджи се върна отново към кандидата, който я гледаше съсредоточено, но не в очите.
- И така, Вампирррр ... – направи бърза справка в списъка за ноща на монитора пред нея, понеже името на симпатягата се въртеше в главата и, но не желаеше да излезе през устата. – Чепатов. Браво на Вас, това си е голям успех, титлата Мистър Зъб не е шега работа. – окуражително му се усмихна Точкова, продължавайки разговора.
- Да не прозвучи нескромно, но съм печелил титлата две поредни години – окуражено се усмихна Чепатов и разкри прекрасните си бели зъби. – Убеден съм, че няма да намерите по-подходящ кандидат за задачата от двоен победител в най-реномирания конкурс за мъжка вампирска красота.
- Вижте, физическата красота не е най-важна когато става въпрос за любов, дори понякога е противопоказна. – Джиджи компенсира, като този път се усмихна обезкуражително. – Има много други фактори и Вие трябва да ни убедите, че отговаряте на конкретните изисквания, за да имате дори и минимален шанс. Например, каква музика слушате?
- Слушам всякаква музика стига да е хубава. Няма определен стил, на който да робувам. – Кандидатът се престори, че не е забелязал втората усмивка и продължи да демонстрира увереност в себе си.
Хубавицата направи кратка пауза, изтърколи осмокракия си стол назад и се изправи цяла. Чепатов се отърси от зрителната измама, как бюрото я прерязва на две след като се увери, че по ръба му няма никаква кръв. Почувства се като на илюзионистко представление с онзи номер с разрязването с трион, само че без сандъците.
- Приятно ми беше да се запознаем, Вашето време изтече, ще Ви се обадим евентуално за второ интервю следващия месец. – „Чалгаджия, не става!” помисли си Точкова, подаде ръка за довиждане и стана да го изпрати до входната врата.
- Започвам да се отчайвам Ер, вече не вярвам, че ще намерим някой, който да успее. – каза отчаяно Джиджи след като затвори вратата зад гърба на Чепатов. – За три месеца, одобрихме само двама кандидата и засега и двамата се провалят. Ако не беше толкова важно да накараме тази ужасна Луна да се влюби, направо бих се отказала. – извади тънка и дълга кафява цигара и я запали с поглед. Дръпна толкова силно, че цигарата изгоря наполовина и се отпусна на червения кожен диван в стаята с телефона.
- Няма отказване Джи, въпросът е на смърт и живот. Ако не успеем да я влюбим, има голяма опасност Све да го направи, и тогава те ще си бъдат Двойка, а ние ще изпаднем от Светлото Дърво и всяка от нас ще стане Корен. – гласът на Генова направи описаната перспектива да прозвучи като най-прекрасното нещо на света. – А може и вече да сме закъснели, Све ми разказа, как Луна го видяла докато се разхождал скрит! Не мога и по друг начин да си обясня провала на двамата Вампири, които толкова старателно подбрахме. Възможно е тя да е вече Вампир, но да е болна от анорексия. – този път дори еротичния глас на Ера не успя да смекчи мрачността на казаното от нея.
Добре известно е, че има Вампири, които не желаят да приемат жаждата и доброволно се подлагат на кръвна диета. Продължават да се хранят като хора, което ги лишава от вампирските им качества и си остават само с непризнатата дори пред себе си любов. Те си стареят, боледуват, умират. Единственото, което ги отличава от нормалните хора е, че не могат да се влюбват сурогатно и да създават здрави човешки семейства.
- Ако ситуацията е такава, всички наши усилия са напразни и единственото, което можем да направим е да изчакаме някакви си петдесетина години да си умре от старост като всеки човек. – Джижди вече пушеше втора цигара, този път по-бавно. Беше се излегнала по гръб и навяваше асоциации с двугърба камила с гъбрици, които биха и позволили да не пие вода с години. – Илииии..... – беше се загледала напрегнато и нефокусирано през Ера, все едно, че беше Детектор в час по Невидимост. – Можем да и помогнем! – довърши тя, докато по лицето и бавно се разливаше замечтана и отнесена усмивка.
- Ти побърка ли се Джи! – почти изпя Ера и нервно си наля малко газирана кръв в неизмитата чаша на малката масичка. – Да не искаш да кажеш, че трябва да и изпратим вампирски психиатър, който да и лекува анорексията?
- Разбира се, че нямам това предвид Ер! – съзаклятнически прошепна Точкова. – Въпросът, който си зададох е – Защо трябва да чакаме петдесет години в несигурност? – очите и грееха дяволито върху ангелското лице.
- Ти си абсолютно ненормална! Това което намекваш е незаконно и въпреки, че не е от най-тежките престъпления като канибалството например, което се наказва със смърт чрез солариум, ако ни хванат може да ни дадат присъда до петдесет години ежегодишен разстрел. Не съм готова да го понеса Джи, не искам да рискувам. – Генова угрижено запали цигара, въпреки че пушеше много рядко. – Знаем колко време трябва за пълно възстановяване от разстрел, не ми се прекарва половината от всяка година в мъки и болки.
На вратата се позвъни. Беше станало един часа и трябваше да обърнат внимание на следващия кандидат. След разкритията на Ера, Джиджи не беше убедена в смисъла на старата схема, но след като се бяха уговорили с Вампира за интервю, не беше редно да го върнат. Отлепи своята кожа от тази на дивана и бавно и грациозно тръгна към вратата да го посрещне.
Отвори. Затвори. Отвори.
- Све, какво правиш тук! Пари ли ти трябват? – успя да каже Точкова, след три минутно усилие по овладяване на дишането.
- Така значи? „Лунно Затъмнение” ООД! – Светъл гледаше табелката от външната страна на вратата. – Всичките ми Клони ли участвате в това дружество с наистина ограничена отговорност, или сте само двете с Ера? – беше преместил погледа си върху Ера Генова, която се беше присъединила към групата по посрещането.
- Прости ни Све! Само аз и Джи сме. Неверна Преданова само се грижеше за счетоводството. – проплака тя пойно и се окачи на врата му. – Не че я мразим тази твоя Луна, но не можем да понесем мисълта да те загубим.
- Добре, прощавам ви вампиродушно! – Светъл гледаше мрачно. – Самообявявам се за спечелил позицията, като предявявам претенции към срамно високото възнаграждение авансово и ви налагам най-лекото наказание – една година без секс! – произнесе присъдата си Светъл, благодарен, че има и незамесени Клони.
- Ер, няма ли да го вдигнеш най-накрая! – провикна се Джиджи от вътрешната стая.
Джиджи Точкова в момента водеше интервю за работа, за една много специална работа. Беше млада Вампирка, пряк Клон на Светъл. Беше удивително красива. Кожата и беше толкова нежна, че и бебешките дупета биха и завидели. Пърхащите и мигли правеха такъв вятър, че биха убедили и най-заклетия скептик в смисъла от алтернативните източници на електроенергия. Осите биха си глътнали коремите, ако летяха нощем и можеха да зърнат талията и. Джиджи се радваше на особено внимание от страна на Светъл, дотолкова беше привилегирована, че на моменти беше на крачка от усещането за истинска вампирска Двойка.
Облегната върху бюрото наблюдаваше с критичен поглед симпатичния Вампир седнал срещу нея. Чу как Ера вдигна телефона в другата стая. Ера Генова също беше Светъл Клон и се беше ангажирала с отговарянето на почервенелия от звънене телефон. И не случайно, гласът и, по-мек от коприна би накарал и мъртвец да надигне капака на ковчега си. Като физика не можеше да се мери с Джиджи, но и нейните мерки 120-50-90 и бяха спечелили титлата момиче на месеца от трета страница на вампирския жълт еженощник Moon. Точкова се заслуша в телефонния разговор – „Да, изискването за поне десет преки клона е абсолютно задължително! ....... „Значи, срамно високо възнаграждение означава това, че каквато и професия да имате, ако изпълните нашата задача, щатната ви заплата ще Ви се види срамно малка, но хубавото е, че едва ли ще ви се налага да ходите на работа поне следващите сто години. ...... Да.... да....да, оцяняваме Вашето умение да накарате всяка жена да се влюби във Вас, но тази жена е изключително специална. Ако сте свободен утре, заповядайте на интервю, имаме свободен час в три след полунощ. ........ Благодаря Ви, и на Вас успешна нощ. Довиждане утре!” Вниманието на Джиджи се върна отново към кандидата, който я гледаше съсредоточено, но не в очите.
- И така, Вампирррр ... – направи бърза справка в списъка за ноща на монитора пред нея, понеже името на симпатягата се въртеше в главата и, но не желаеше да излезе през устата. – Чепатов. Браво на Вас, това си е голям успех, титлата Мистър Зъб не е шега работа. – окуражително му се усмихна Точкова, продължавайки разговора.
- Да не прозвучи нескромно, но съм печелил титлата две поредни години – окуражено се усмихна Чепатов и разкри прекрасните си бели зъби. – Убеден съм, че няма да намерите по-подходящ кандидат за задачата от двоен победител в най-реномирания конкурс за мъжка вампирска красота.
- Вижте, физическата красота не е най-важна когато става въпрос за любов, дори понякога е противопоказна. – Джиджи компенсира, като този път се усмихна обезкуражително. – Има много други фактори и Вие трябва да ни убедите, че отговаряте на конкретните изисквания, за да имате дори и минимален шанс. Например, каква музика слушате?
- Слушам всякаква музика стига да е хубава. Няма определен стил, на който да робувам. – Кандидатът се престори, че не е забелязал втората усмивка и продължи да демонстрира увереност в себе си.
Хубавицата направи кратка пауза, изтърколи осмокракия си стол назад и се изправи цяла. Чепатов се отърси от зрителната измама, как бюрото я прерязва на две след като се увери, че по ръба му няма никаква кръв. Почувства се като на илюзионистко представление с онзи номер с разрязването с трион, само че без сандъците.
- Приятно ми беше да се запознаем, Вашето време изтече, ще Ви се обадим евентуално за второ интервю следващия месец. – „Чалгаджия, не става!” помисли си Точкова, подаде ръка за довиждане и стана да го изпрати до входната врата.
- Започвам да се отчайвам Ер, вече не вярвам, че ще намерим някой, който да успее. – каза отчаяно Джиджи след като затвори вратата зад гърба на Чепатов. – За три месеца, одобрихме само двама кандидата и засега и двамата се провалят. Ако не беше толкова важно да накараме тази ужасна Луна да се влюби, направо бих се отказала. – извади тънка и дълга кафява цигара и я запали с поглед. Дръпна толкова силно, че цигарата изгоря наполовина и се отпусна на червения кожен диван в стаята с телефона.
- Няма отказване Джи, въпросът е на смърт и живот. Ако не успеем да я влюбим, има голяма опасност Све да го направи, и тогава те ще си бъдат Двойка, а ние ще изпаднем от Светлото Дърво и всяка от нас ще стане Корен. – гласът на Генова направи описаната перспектива да прозвучи като най-прекрасното нещо на света. – А може и вече да сме закъснели, Све ми разказа, как Луна го видяла докато се разхождал скрит! Не мога и по друг начин да си обясня провала на двамата Вампири, които толкова старателно подбрахме. Възможно е тя да е вече Вампир, но да е болна от анорексия. – този път дори еротичния глас на Ера не успя да смекчи мрачността на казаното от нея.
Добре известно е, че има Вампири, които не желаят да приемат жаждата и доброволно се подлагат на кръвна диета. Продължават да се хранят като хора, което ги лишава от вампирските им качества и си остават само с непризнатата дори пред себе си любов. Те си стареят, боледуват, умират. Единственото, което ги отличава от нормалните хора е, че не могат да се влюбват сурогатно и да създават здрави човешки семейства.
- Ако ситуацията е такава, всички наши усилия са напразни и единственото, което можем да направим е да изчакаме някакви си петдесетина години да си умре от старост като всеки човек. – Джижди вече пушеше втора цигара, този път по-бавно. Беше се излегнала по гръб и навяваше асоциации с двугърба камила с гъбрици, които биха и позволили да не пие вода с години. – Илииии..... – беше се загледала напрегнато и нефокусирано през Ера, все едно, че беше Детектор в час по Невидимост. – Можем да и помогнем! – довърши тя, докато по лицето и бавно се разливаше замечтана и отнесена усмивка.
- Ти побърка ли се Джи! – почти изпя Ера и нервно си наля малко газирана кръв в неизмитата чаша на малката масичка. – Да не искаш да кажеш, че трябва да и изпратим вампирски психиатър, който да и лекува анорексията?
- Разбира се, че нямам това предвид Ер! – съзаклятнически прошепна Точкова. – Въпросът, който си зададох е – Защо трябва да чакаме петдесет години в несигурност? – очите и грееха дяволито върху ангелското лице.
- Ти си абсолютно ненормална! Това което намекваш е незаконно и въпреки, че не е от най-тежките престъпления като канибалството например, което се наказва със смърт чрез солариум, ако ни хванат може да ни дадат присъда до петдесет години ежегодишен разстрел. Не съм готова да го понеса Джи, не искам да рискувам. – Генова угрижено запали цигара, въпреки че пушеше много рядко. – Знаем колко време трябва за пълно възстановяване от разстрел, не ми се прекарва половината от всяка година в мъки и болки.
На вратата се позвъни. Беше станало един часа и трябваше да обърнат внимание на следващия кандидат. След разкритията на Ера, Джиджи не беше убедена в смисъла на старата схема, но след като се бяха уговорили с Вампира за интервю, не беше редно да го върнат. Отлепи своята кожа от тази на дивана и бавно и грациозно тръгна към вратата да го посрещне.
Отвори. Затвори. Отвори.
- Све, какво правиш тук! Пари ли ти трябват? – успя да каже Точкова, след три минутно усилие по овладяване на дишането.
- Така значи? „Лунно Затъмнение” ООД! – Светъл гледаше табелката от външната страна на вратата. – Всичките ми Клони ли участвате в това дружество с наистина ограничена отговорност, или сте само двете с Ера? – беше преместил погледа си върху Ера Генова, която се беше присъединила към групата по посрещането.
- Прости ни Све! Само аз и Джи сме. Неверна Преданова само се грижеше за счетоводството. – проплака тя пойно и се окачи на врата му. – Не че я мразим тази твоя Луна, но не можем да понесем мисълта да те загубим.
- Добре, прощавам ви вампиродушно! – Светъл гледаше мрачно. – Самообявявам се за спечелил позицията, като предявявам претенции към срамно високото възнаграждение авансово и ви налагам най-лекото наказание – една година без секс! – произнесе присъдата си Светъл, благодарен, че има и незамесени Клони.
петък, 15 април 2011 г.
Близнак
Светъл се беше излегнал на леглото и си цъкаше на лаптопа. Беше си примъкнал всички дребни глезотийки на дневното шкафче до главата – кутия диетичен „доматен сок” от Vampire Foods, бутилка дванадесет годишно уиски и пакетче желирани човечета от подсладена кръв. Погледа малко вампирско порно. Един Вампир с огромни зъби, произвеждаше Вампирки на конвейер, разбира се не чрез ухапване. Отегчи се и реши да види някоя романтична вампирска комедия. Оказа се пълна глупост с мъж влюбен в жена, влюбена в друг мъж, съответно влюбен във втора жена, която пък на свой ред е влюбена в първия мъж. Отегчи се отново. Много забавно няма що, вампирски Ланец, направо да ти писне от експлоатирането на едни и същи сюжети в повечето Hellwood-ски филми. Логна се в профила си във Fangbook и се отдаде на асоциализация. Превъртя скролбара надолу и пред погледа му започнаха да се изреждат обичайните статуси – „Кръволок е човекясал от недоспиване. Смята да си легне преди обяд тази сутрин!”, „Свиреп Комар likes Никога не се отнасяй с жените така, както би желал те да се отнасят с теб!”. Статусите бяха здраво разредени от изобилие от обичайни снимки, правени пред огледалото от мацки разголили вампирично кучешки зъби. Изведнъж се сепна. Видя коментар от приятел на приятел на приятел, на чиято профилна снимка се мъдреше и Луна. Щракна върху името му – Лапнишо Ранов. И Светъл не харесваше много името си – Светъл Морморов. Знаеше, че фамилията му идва от английското more, но не са ли могли да го кръстят просто Попов. Обаче родителите на този Лапнишо бяха преминали всякакви граници. Отвори снимката, да наистина беше Луна и коментарът гласеше – „Благодаря, че ме направи Вампир! Ще ти го върна!” Ха, Близнак! Светъл си спомни уроците на Вампир Тактов – учителят им по вампирска етика. „Всеки Вампир е длъжен да уважава своите близнаци, тоест другите Вампири влюбени в същия човек или Вампир! Ако не ги уважавате, е все едно да не уважавате самите себе си. Не се поддавайте на древността, няма никакво значение кой се е влюбил първи и кой последен.” Е нямаше как, като прилежен ученик Светъл реши, че трябва да влезе в контакт с този Ранов и да си поговорят по вампирски.
- Виж кво Све, аз я обичам още преди ти да я познаваш дори! – издревнува Нишо, както каза, че му викали приятелите и разкри кучешките си зъби. Добре известно е, че дължината на зъбите е пропорционална на силата на любовта.
- Само не ми древнувай Нишо, на училище не ходиш ли? Какво сега, ще си мерим зъбите ли? – Самоуважението на Светъл беше на крачка да си тръгне заедно с уважението му към Близнака. „Вампирщинка, какво да се прави” им прошушна той и успя да ги върне от вратата. Усмихна се учтиво пред зъби на Лапнишо.
Бяха се усамотили на една маса в бар с подвеждащото име ”Вечна любов”.Наистина се бяха подвели, барът се оказа човешки и сега пиеха Блъди Мери от не съвсем истинска водка и съвсем истински домати. Светъл бръкна във вътрешния си джоб и извади две пакетчета суха кръв на прах. Щедро подаде едното на Лапнишо, а другото изсипа в собствения си коктейл.
- Остави сега Луна, кажи нещо за себе си. Имаш ли си Дърво? – Тактично отклони разговора Светъл. Беше готов да се обзаложи, какъв ще е отговорът, съдейки по смущението изписано на лицето на събеседника му. Отпи малко от чашата, вече без да прави гримаси на неудоволствие.
- Нямам Дърво, за мене Луна е всичко, ако искам мога да накарам всяка жена да се влюби в мен. Мога да създам голямо и красиво дърво, но нарочно го избягвам. – Ранов погледна настрани, засилвайки още повече липсата на убедителност. – Не искам да пропилявам шанса си да бъда Двойка с моята.... ъъъъ,, нашата любима. Сигурен съм, че мога да създам най-прекрасния Вампир от нея. – изпи на екс Мерито си, възползвайки се от поръчването на второ, за да обърне гръб на Светъл
- И как мислиш да го постигнеш? – попита Светъл след като изчака Лапнишо да приключи с възползването и можеше отново да го гледа нагло в очите.
- Ами, аз пиша стихове посветени на нея и и ги пращам. Много са хубави, искаш ли да ти рецитирам нещо, да си кажеш и ти мнението? Всичките ми приятели страхотно ги харесват и мисля, че и на Луна също и допадат. – Лапнишо започна да вади смачкани лисчета с петна кръв от джобовете си. – Ето това е едно от най-хубавите ми. "Ти си безкрайно красива, аз не те заслужавам, но ще бъдеш с мен щастлива, смело аз те уверявам ..."
- А не си ли се замислял да се научиш да свириш на китара? Ако ги съчетаеш с подходяща музика биха се получили направо разбиващи парчета. – Панически се включи Светъл в първата пауза, избягвайки евентуални следващи куплети. Не беше никак загрижен, дали иронията му ще бъде разкрита.
- Мислиш ли? Много си мил Све. – Не беше разкрита, близнакът се обагри в срамежливо червено. С треперещи пръсти сгъна ценната бележка и я прибра старателно там, откъдето я беше извадил. – Няма ли да пиеш и ти още едно, аз черпя? – усмихна се той с покъртително наивна усмивка. Изглеждаше забележително глупаво. Този път не показа целите си зъби.
- Съжалявам много, но трябва да тръгвам. Имам уговорка с един приятел. – отклони поканата Светъл без да се старае да придава убедителност на най-употребяваната фраза за измъкване. - А и нямам повече кръв на прах. – затвърди усещането за недостоверност с второ оправдание.
- Е, добре, аз ще остана още малко. – погледна извинително към второто си питие Лапнишо,. - Нали ще се видим отново скоро? Ще се радвам да ти прочета още стихове. Наистина ценя мнението ти, ти си един достоен Близнак. – сега той търсеше контакт с очите на Светъл, които бяха предпочели по-малката злина и се бяха спрели върху големия задник на сервитьорката.
- Виж, Нишо, не искам да те разочаровам, но нали не ти приличам на Вампир, който знае как да накара Луна да се влюби в него? Това което знам от собствен опит е, че поезията не действа при нея.– Светъл вложи цялата си любезност, надявайки се поне отчасти да прикрие раздразнението си.
- Няма проблем Све, не очаквам това от теб. Аз самият знам как да го постигна, просто ми трябва малко време. – Ранов ставаше все по-добронамерен.
- Наистина трябва да тръгвам. Гледай само малкото време да не стане много, че ще я гледаш бабичка завинаги! – Светъл опита с усмивка да замаскира злобеенето си като шега и си спомни, че има двойка за оправяне по вампирска етика.
- Няма да те задържам, извинявай! Бих те помолил само, ако е удобно да ми покажеш някое твое стихотворение, наистина ще съм ти много благодарен. Нещо като сверяване на часовниците. - благоразположението на Лапнишо достигна нови висини.
- Не виждам за какво ти е часовник, който не работи, след като вече си имаш такъв. - Светъл извади един сгънат лист А4 от портфейла си. Беше стоял там толкова дълго, че почти се беше разпаднал по прегъвките. - Ето, сам си го изпроси. Задръж го. - ухили се той и този път не скри зъбите си. - Хайде, ще се видим пак.
Подаде ръка за довиждане, потупа го снизходително по рамото и излезе от бар „Вечна Любов”. Запали цигара и тръгна бавно към къщи. Опита се да си спомни стихчето, което току що подари на Нишо. Казваше се Чесън.
Усмихна се доволно, озарен от отговора на един въпрос, измъчващ го отдавна – Любовта ли прави хората наивни, или само наивните хора стават Вампири? Сега благодарение на Близнака си, който имаше далеч по-къси зъби, вече знаеше - любовта не е оправдание за наивност.
- Виж кво Све, аз я обичам още преди ти да я познаваш дори! – издревнува Нишо, както каза, че му викали приятелите и разкри кучешките си зъби. Добре известно е, че дължината на зъбите е пропорционална на силата на любовта.
- Само не ми древнувай Нишо, на училище не ходиш ли? Какво сега, ще си мерим зъбите ли? – Самоуважението на Светъл беше на крачка да си тръгне заедно с уважението му към Близнака. „Вампирщинка, какво да се прави” им прошушна той и успя да ги върне от вратата. Усмихна се учтиво пред зъби на Лапнишо.
Бяха се усамотили на една маса в бар с подвеждащото име ”Вечна любов”.Наистина се бяха подвели, барът се оказа човешки и сега пиеха Блъди Мери от не съвсем истинска водка и съвсем истински домати. Светъл бръкна във вътрешния си джоб и извади две пакетчета суха кръв на прах. Щедро подаде едното на Лапнишо, а другото изсипа в собствения си коктейл.
- Остави сега Луна, кажи нещо за себе си. Имаш ли си Дърво? – Тактично отклони разговора Светъл. Беше готов да се обзаложи, какъв ще е отговорът, съдейки по смущението изписано на лицето на събеседника му. Отпи малко от чашата, вече без да прави гримаси на неудоволствие.
- Нямам Дърво, за мене Луна е всичко, ако искам мога да накарам всяка жена да се влюби в мен. Мога да създам голямо и красиво дърво, но нарочно го избягвам. – Ранов погледна настрани, засилвайки още повече липсата на убедителност. – Не искам да пропилявам шанса си да бъда Двойка с моята.... ъъъъ,, нашата любима. Сигурен съм, че мога да създам най-прекрасния Вампир от нея. – изпи на екс Мерито си, възползвайки се от поръчването на второ, за да обърне гръб на Светъл
- И как мислиш да го постигнеш? – попита Светъл след като изчака Лапнишо да приключи с възползването и можеше отново да го гледа нагло в очите.
- Ами, аз пиша стихове посветени на нея и и ги пращам. Много са хубави, искаш ли да ти рецитирам нещо, да си кажеш и ти мнението? Всичките ми приятели страхотно ги харесват и мисля, че и на Луна също и допадат. – Лапнишо започна да вади смачкани лисчета с петна кръв от джобовете си. – Ето това е едно от най-хубавите ми. "Ти си безкрайно красива, аз не те заслужавам, но ще бъдеш с мен щастлива, смело аз те уверявам ..."
- А не си ли се замислял да се научиш да свириш на китара? Ако ги съчетаеш с подходяща музика биха се получили направо разбиващи парчета. – Панически се включи Светъл в първата пауза, избягвайки евентуални следващи куплети. Не беше никак загрижен, дали иронията му ще бъде разкрита.
- Мислиш ли? Много си мил Све. – Не беше разкрита, близнакът се обагри в срамежливо червено. С треперещи пръсти сгъна ценната бележка и я прибра старателно там, откъдето я беше извадил. – Няма ли да пиеш и ти още едно, аз черпя? – усмихна се той с покъртително наивна усмивка. Изглеждаше забележително глупаво. Този път не показа целите си зъби.
- Съжалявам много, но трябва да тръгвам. Имам уговорка с един приятел. – отклони поканата Светъл без да се старае да придава убедителност на най-употребяваната фраза за измъкване. - А и нямам повече кръв на прах. – затвърди усещането за недостоверност с второ оправдание.
- Е, добре, аз ще остана още малко. – погледна извинително към второто си питие Лапнишо,. - Нали ще се видим отново скоро? Ще се радвам да ти прочета още стихове. Наистина ценя мнението ти, ти си един достоен Близнак. – сега той търсеше контакт с очите на Светъл, които бяха предпочели по-малката злина и се бяха спрели върху големия задник на сервитьорката.
- Виж, Нишо, не искам да те разочаровам, но нали не ти приличам на Вампир, който знае как да накара Луна да се влюби в него? Това което знам от собствен опит е, че поезията не действа при нея.– Светъл вложи цялата си любезност, надявайки се поне отчасти да прикрие раздразнението си.
- Няма проблем Све, не очаквам това от теб. Аз самият знам как да го постигна, просто ми трябва малко време. – Ранов ставаше все по-добронамерен.
- Наистина трябва да тръгвам. Гледай само малкото време да не стане много, че ще я гледаш бабичка завинаги! – Светъл опита с усмивка да замаскира злобеенето си като шега и си спомни, че има двойка за оправяне по вампирска етика.
- Няма да те задържам, извинявай! Бих те помолил само, ако е удобно да ми покажеш някое твое стихотворение, наистина ще съм ти много благодарен. Нещо като сверяване на часовниците. - благоразположението на Лапнишо достигна нови висини.
- Не виждам за какво ти е часовник, който не работи, след като вече си имаш такъв. - Светъл извади един сгънат лист А4 от портфейла си. Беше стоял там толкова дълго, че почти се беше разпаднал по прегъвките. - Ето, сам си го изпроси. Задръж го. - ухили се той и този път не скри зъбите си. - Хайде, ще се видим пак.
Подаде ръка за довиждане, потупа го снизходително по рамото и излезе от бар „Вечна Любов”. Запали цигара и тръгна бавно към къщи. Опита се да си спомни стихчето, което току що подари на Нишо. Казваше се Чесън.
Красива Луна, отдавна си ми ти в главата,
а аз съм вечно лазещ в твоите крака,
Не чувам нищо от любов хиляда вата.
Как да заема празнотата в твоята глава?
Мълча и казвам ти "Обичам те" чрез зъби,
Прекрасно виждам те в тъмата на нощта,
Яж често чесън, той ще ме пропъди,
защото чесънът е смърт за любовта.
Усмихна се доволно, озарен от отговора на един въпрос, измъчващ го отдавна – Любовта ли прави хората наивни, или само наивните хора стават Вампири? Сега благодарение на Близнака си, който имаше далеч по-къси зъби, вече знаеше - любовта не е оправдание за наивност.
сряда, 13 април 2011 г.
Тренировка
Обу широките сиви дънки и старите, сиви кецове, облече раздърпаната сива тениска и излезе. Беше събота и реши, че е добре да потренира. По стълбището се размина със съседа от третия етаж, който щеше да се блъсне в него, ако не се беше отдръпнал. Подсмихна се доволно, ставаше все по-добър. Беше топла лятна вечер и по главната се разхождаха тълпи хора. Псевдо влюбени двойки, семейства с бебешки колички, шляещи се самотнички, взиращи се нахално в очите на всеки по-симпатичен младеж, шляещи се самотници, взиращи се нахално в задника на всяка по-симпатична девойка. Хората се лутаха, симулираха любов, търсеха любов. Светъл вървеше бавно между тях, като се стараеше да не загуби концентрация. Знаеше колко е важно да се фокусира върху Луна, не искаше да провали тренировката. Беше вече значително напреднал, умееше да управлява любовта си доста умело и дори отскоро се престрашаваше да тренира на толкова оживени места. Спомни си какво им говореше Вампир Покритов, без да изпуска Луна от мислите си.
- Когато човек е влюбен, той пречупва почти всичко през своята любов. Става в голяма степен предсказуем и прозрачен за околните. Хората го описват с най-различни епитети – задръстен, смотан, загубен. Влюбен ли си или си загубен? – обичат да се шегуват те, по човешки плоско и безвкусно като дори не предполагат, че смотаността е начална форма на невидимост. При подходящо обучение и достатъчно тренировки, един Вампир може да постигне пълна предсказуемост и прозрачност, тоест да стане абсолютно смотан и безинтересен за всички. Това драги Вампирчета е самата Невидимост, и моята задача е да Ви науча така да контролирате Любовта си, че да можете да ставате напълно невидими когато пожелаете.
Скрит Покритов - учителят им по Невидимост беше доста грозноват и Светъл скоро разбра за него, че е вековно Листо в старо и голямо Дърво, което напълно обясняваше маниакалното му отдаване на предмета и професията. За три години учениците го бяха виждали няколко пъти, постоянно ходеше скрит. Обличаше се неугледно, дрехите му бяха от абитурентската на Хитър и изобщо не обръщаше внимание на външния си вид. В час се ориентираха къде е по гласа му и никой не си и помисляше да преписва на контролните.
- Колкото повече Ви се иска да Ви забележат, толкова по-трудно е да се скриете. Лъскави и модерни дрехи, скъпи бижута, вампирски грим като в холивудски филм, екстравагантни прически, са все неща, които единствено много опитни Вампири могат да скрият и то за кратко. Така че когато искате да сте невидими бъдете невзрачни и ще ви е далеч по-лесно. Вярно е, че има и Вампири с изключително силна любов, истински таланти, които могат да скрият дори Порше деветстотин и единадесет. Сещам се за професора по Висша Невидимост във Вампирския Университет. Изобщо, красотата се крие страшно трудно. Все едно Мис Свят да тръгне да се разхожда гола и никой да не я забележи. И запомнете – никога не можете да се скриете от Ваш Вампир. Това е теоретически невъзможно, затова е и един почти сигурен тест за това кой Ви обича истински. – беше им казал Покритов в последния час по Невидимост.
Светъл се справяше чудесно. Вече правеше трети тигел по главната и никой не го беше видял. Погледите на хората минаваха директно през него. Постоя дори малко между двама разговарящи, наблягайки на изчистване на рефракциите и хроматичните аберации. Остана напълно удовлетворен от себе си. Реши след тази трета обиколка да се прибере, да хвърли спортния екип в пералнята, да облече нещо анти-невидимо, каквито бяха повечето му дрехи и да заседне в някой бар да си почине. Не обичаше предмета Невидимост, въпреки че му се отдаваше като евтина проститутка на паралия и вече беше наредил три шестици за срока.
И тогава я видя. Луна вървеше точно срещу него. Държаха се със Земен за ръце. Светъл се концентрира още повече върху любовта си, беше толкова лесно когато я гледа. Реши, че дори е напълно безопасно да мине съвсем близо до нея, да и се порадва. Тя говореше нещо, и гледаше към Земен. Когато ги деляха около десетина метра, Луна завъртя погледа си и го насочи директно през Светъл. Усмивката и се стопи, съсредоточено продължаваше да гледа през него, докато се приближаваха. „Просто съвпадение” си мислеше, че си мисли Светъл, опитвайки се да спре бясното кънтене на гласа на Вампир Покритов в главата си – „Никога не можете да се скриете от Ваш Вампир”.
- Здравей Светъл! – тихо и неуверено каза Луна в момента на разминаването, като съвсем очевидно срещна очите си с неговите.
С огромен риск за кръвосмилането Светъл преглътна отговора и когато я подмина, изчака един миг и половина и се обърна. Луна се беше обърнала половин миг по-рано и очите им отново се срещнаха. Продължиха да се отдалечават без да им развалят срещата. Наложи се Светъл пръв да завърти главата си в посока на движение за да заобиколи някакъв човечец, който се блъскаше упорито в него като муха в измит прозорец.
- Какво ти става мило, пак ли този Светъл? Вече взе и да ти се привижда! – чу Светъл мърморенето на Земен в гръб.
- Когато човек е влюбен, той пречупва почти всичко през своята любов. Става в голяма степен предсказуем и прозрачен за околните. Хората го описват с най-различни епитети – задръстен, смотан, загубен. Влюбен ли си или си загубен? – обичат да се шегуват те, по човешки плоско и безвкусно като дори не предполагат, че смотаността е начална форма на невидимост. При подходящо обучение и достатъчно тренировки, един Вампир може да постигне пълна предсказуемост и прозрачност, тоест да стане абсолютно смотан и безинтересен за всички. Това драги Вампирчета е самата Невидимост, и моята задача е да Ви науча така да контролирате Любовта си, че да можете да ставате напълно невидими когато пожелаете.
Скрит Покритов - учителят им по Невидимост беше доста грозноват и Светъл скоро разбра за него, че е вековно Листо в старо и голямо Дърво, което напълно обясняваше маниакалното му отдаване на предмета и професията. За три години учениците го бяха виждали няколко пъти, постоянно ходеше скрит. Обличаше се неугледно, дрехите му бяха от абитурентската на Хитър и изобщо не обръщаше внимание на външния си вид. В час се ориентираха къде е по гласа му и никой не си и помисляше да преписва на контролните.
- Колкото повече Ви се иска да Ви забележат, толкова по-трудно е да се скриете. Лъскави и модерни дрехи, скъпи бижута, вампирски грим като в холивудски филм, екстравагантни прически, са все неща, които единствено много опитни Вампири могат да скрият и то за кратко. Така че когато искате да сте невидими бъдете невзрачни и ще ви е далеч по-лесно. Вярно е, че има и Вампири с изключително силна любов, истински таланти, които могат да скрият дори Порше деветстотин и единадесет. Сещам се за професора по Висша Невидимост във Вампирския Университет. Изобщо, красотата се крие страшно трудно. Все едно Мис Свят да тръгне да се разхожда гола и никой да не я забележи. И запомнете – никога не можете да се скриете от Ваш Вампир. Това е теоретически невъзможно, затова е и един почти сигурен тест за това кой Ви обича истински. – беше им казал Покритов в последния час по Невидимост.
Светъл се справяше чудесно. Вече правеше трети тигел по главната и никой не го беше видял. Погледите на хората минаваха директно през него. Постоя дори малко между двама разговарящи, наблягайки на изчистване на рефракциите и хроматичните аберации. Остана напълно удовлетворен от себе си. Реши след тази трета обиколка да се прибере, да хвърли спортния екип в пералнята, да облече нещо анти-невидимо, каквито бяха повечето му дрехи и да заседне в някой бар да си почине. Не обичаше предмета Невидимост, въпреки че му се отдаваше като евтина проститутка на паралия и вече беше наредил три шестици за срока.
И тогава я видя. Луна вървеше точно срещу него. Държаха се със Земен за ръце. Светъл се концентрира още повече върху любовта си, беше толкова лесно когато я гледа. Реши, че дори е напълно безопасно да мине съвсем близо до нея, да и се порадва. Тя говореше нещо, и гледаше към Земен. Когато ги деляха около десетина метра, Луна завъртя погледа си и го насочи директно през Светъл. Усмивката и се стопи, съсредоточено продължаваше да гледа през него, докато се приближаваха. „Просто съвпадение” си мислеше, че си мисли Светъл, опитвайки се да спре бясното кънтене на гласа на Вампир Покритов в главата си – „Никога не можете да се скриете от Ваш Вампир”.
- Здравей Светъл! – тихо и неуверено каза Луна в момента на разминаването, като съвсем очевидно срещна очите си с неговите.
С огромен риск за кръвосмилането Светъл преглътна отговора и когато я подмина, изчака един миг и половина и се обърна. Луна се беше обърнала половин миг по-рано и очите им отново се срещнаха. Продължиха да се отдалечават без да им развалят срещата. Наложи се Светъл пръв да завърти главата си в посока на движение за да заобиколи някакъв човечец, който се блъскаше упорито в него като муха в измит прозорец.
- Какво ти става мило, пак ли този Светъл? Вече взе и да ти се привижда! – чу Светъл мърморенето на Земен в гръб.
неделя, 10 април 2011 г.
Корен
Любовното дърво е най-малката клетка във вампирското общество. Понякога тя никак не е малка. Започва от така наречения Корен, който е глава на семейството. Това е Вампир влюбен в човек. Следват всички Вампири влюбени в него. Всеки от тях носи своите си влюбени и така нататък, докато се стигне до любовните Листа. Листата са Вампири, в които никой не е влюбен и обикновено са доста безинтересни и неатрактивни. Най-малкото любовно дърво се формира от един единствен член, известен като кореново листо - Вампир влюбен в човек и без други Вампири влюбени в него. Кореновите листа обикновено са прекалено млади, прекалено стари или прекалено грозни хора, превърнали се във Вампири. Във всякакви формуляри и бланки в графата семейно положение отбелязват "невдървен". Веднага след тях идва вариантът, който най-силно наподобява човешките семейства - вампирска двойка. Това са истински щастливи Вампири, влюбени един в друг, създали се взаимно. Среща се изключително рядко. Повечето дървета са доста големи и се събират заедно само на големи семейни празници. Много рядко се случва да се организират абсолютно всички, като за вековните дървета това е дори практически невъзможно. Срещите разбира се не са задължителни, но повечето Корени ги организират от уважение към любовта на другите Вампири.
Дървото на Светъл беше средно голямо. Разбираемо той се явяваше глава на семейството си и никак не обичаше семейните празници. Срещаше Вампири, на които дори не знаеше имената. Всяка година имаше нови попълнения, които бяха добре дошли, ако бяха негови преки наследници. Често обаче бяха нови влюбени в някой влюбен в него и тогава от учтивост се налагаше да се запознава и с тях. Актуализацията на базата данни, в която съхраняваше цялата информация беше досадна задача. Особено се дразнеше на нови Листа, обикновено бяха доста грозновати Вампири и Светъл беше развил напоследък страх от печално известното Разлистване.
За поредната Вампирска Коледа Светъл реши все пак да организира Дървено събиране. Изпрати покани на членовете от първо ниво, влюбени в него самия. Тяхна задача беше да препратят покани на следващите нива. Знаеше, че е изключено да дойдат всички поканени, както е и невъзможно да бъдат поканени абсолютно всички, но все пак заявката към базата данни върна седемдесет и осем като сума от членовете на семейството. Нямаше как да ги събере в скромното си жилище и затова нае една от залите в хотел Дини. Даде и луди пари за да осигури на трапезата Коледен човек, който разбира се нямаше да бъде за наяждане. Имаше също огромно количество бутилирана кръв от отлежалата. Поръча и Коледно прасе за вегетарианците. Резервирани бяха и няколко стаи в хотела за сплотяване на любовното Дърво.
- Мило Дърво! - започна с реч Светъл, както подобава на един истински Корен - Изключително ми е приятно да Ви повековя с най-хубавия дървен празник Коледа. Драго ми е да Ви видя почти всичките събрани заедно. - беше забелязал, че са нарастнали значително от миналата година. - Този година имам специална изненада за вас. Поканил съм един много известен гост, който не е част от нашето все по-голямо семейство. Сега той ще ви повекови, след което ще се забавляваме, както само нашето дърво си знаем. Моля Ви да приветствате уважаемия Вампир Наизуст Христов.
Светъл се отдръпна от отрупаната маса и направи път на своя скорошен приятел да застане така, че всички да могат да го виждат в цялата му тъмнина.
- Скъпи Вампири, за мен е голяма чест да бъда с Вас на вашето мило дървено тържество. - заговори гостът след кратко прокашляне. - Изминаха повече от две хиляди години откакто започнах да проповядвам това, което хората грешно тълкуват като религия. Истината, която винаги съм се опитвал да им кажа е, че единствено истинската любов ще ги спаси, само тя би могла да изцели и възкреси тленните им човешки тела. Прибягвал съм до какви ли не трикове. Измислих им Бог и им казах, че той е Любов. Дрънках им глупости за споделяне на ризите с ближния, за жертвоготовност и неотвръщане на злото със зло. Стараех се да ги облагородя, да ги направя по-изтънчени и извисени личности като първа стъпка към откриването на истинската любов. Бяха диви и мрачни години. Вампирската общност се състоеше почти изцяло от моите ученици. Сега времената са различни и за мен е истинска радост да видя толкова много Вампири само в Дървото на уважаемия Вампир Светъл. - Наизуст вдигна чашата си със сто годишна кръв, обходи с поглед всички в залата, като не пропусна дори и Листата в дъното - Навеки на всички членове на Светлото Дърво. Обичайте се истински и се множете. Нека всяка следваща година спасените да бъдат все повече.
Всички Вампири започнаха да ръкопляскат бурно. В залата настъпи раздвижване. Чуваха се поздрави "Любов се роди, Коледо!" и отговори "За много векове!" Светъл се смеси с тълпата и започна да си уговаря сплотяващи Светлото дърво срещи в резервираните стаи на горния етаж. Другите правеха същото. Оказа се, че влюбените в него по пряка линия са нараснали на петнадесет Клона и три Листа. Беше редно да ги ощастливи всичките, разбира се не едновременно.
Когато си тръгваше беше толкова изморен, че не можеше да стои на краката си. Уви, него нямаше кой да го ощастливи, но така е с всеки Корен. Хората не само не могат да обичат, но и не уважават Вампирската любов. Беше непоносима мъка да се влачи пеша към къщи, затова реши да полети. Луна поне затова можеше да помогне.
Дървото на Светъл беше средно голямо. Разбираемо той се явяваше глава на семейството си и никак не обичаше семейните празници. Срещаше Вампири, на които дори не знаеше имената. Всяка година имаше нови попълнения, които бяха добре дошли, ако бяха негови преки наследници. Често обаче бяха нови влюбени в някой влюбен в него и тогава от учтивост се налагаше да се запознава и с тях. Актуализацията на базата данни, в която съхраняваше цялата информация беше досадна задача. Особено се дразнеше на нови Листа, обикновено бяха доста грозновати Вампири и Светъл беше развил напоследък страх от печално известното Разлистване.
За поредната Вампирска Коледа Светъл реши все пак да организира Дървено събиране. Изпрати покани на членовете от първо ниво, влюбени в него самия. Тяхна задача беше да препратят покани на следващите нива. Знаеше, че е изключено да дойдат всички поканени, както е и невъзможно да бъдат поканени абсолютно всички, но все пак заявката към базата данни върна седемдесет и осем като сума от членовете на семейството. Нямаше как да ги събере в скромното си жилище и затова нае една от залите в хотел Дини. Даде и луди пари за да осигури на трапезата Коледен човек, който разбира се нямаше да бъде за наяждане. Имаше също огромно количество бутилирана кръв от отлежалата. Поръча и Коледно прасе за вегетарианците. Резервирани бяха и няколко стаи в хотела за сплотяване на любовното Дърво.
- Мило Дърво! - започна с реч Светъл, както подобава на един истински Корен - Изключително ми е приятно да Ви повековя с най-хубавия дървен празник Коледа. Драго ми е да Ви видя почти всичките събрани заедно. - беше забелязал, че са нарастнали значително от миналата година. - Този година имам специална изненада за вас. Поканил съм един много известен гост, който не е част от нашето все по-голямо семейство. Сега той ще ви повекови, след което ще се забавляваме, както само нашето дърво си знаем. Моля Ви да приветствате уважаемия Вампир Наизуст Христов.
Светъл се отдръпна от отрупаната маса и направи път на своя скорошен приятел да застане така, че всички да могат да го виждат в цялата му тъмнина.
- Скъпи Вампири, за мен е голяма чест да бъда с Вас на вашето мило дървено тържество. - заговори гостът след кратко прокашляне. - Изминаха повече от две хиляди години откакто започнах да проповядвам това, което хората грешно тълкуват като религия. Истината, която винаги съм се опитвал да им кажа е, че единствено истинската любов ще ги спаси, само тя би могла да изцели и възкреси тленните им човешки тела. Прибягвал съм до какви ли не трикове. Измислих им Бог и им казах, че той е Любов. Дрънках им глупости за споделяне на ризите с ближния, за жертвоготовност и неотвръщане на злото със зло. Стараех се да ги облагородя, да ги направя по-изтънчени и извисени личности като първа стъпка към откриването на истинската любов. Бяха диви и мрачни години. Вампирската общност се състоеше почти изцяло от моите ученици. Сега времената са различни и за мен е истинска радост да видя толкова много Вампири само в Дървото на уважаемия Вампир Светъл. - Наизуст вдигна чашата си със сто годишна кръв, обходи с поглед всички в залата, като не пропусна дори и Листата в дъното - Навеки на всички членове на Светлото Дърво. Обичайте се истински и се множете. Нека всяка следваща година спасените да бъдат все повече.
Всички Вампири започнаха да ръкопляскат бурно. В залата настъпи раздвижване. Чуваха се поздрави "Любов се роди, Коледо!" и отговори "За много векове!" Светъл се смеси с тълпата и започна да си уговаря сплотяващи Светлото дърво срещи в резервираните стаи на горния етаж. Другите правеха същото. Оказа се, че влюбените в него по пряка линия са нараснали на петнадесет Клона и три Листа. Беше редно да ги ощастливи всичките, разбира се не едновременно.
Когато си тръгваше беше толкова изморен, че не можеше да стои на краката си. Уви, него нямаше кой да го ощастливи, но така е с всеки Корен. Хората не само не могат да обичат, но и не уважават Вампирската любов. Беше непоносима мъка да се влачи пеша към къщи, затова реши да полети. Луна поне затова можеше да помогне.
четвъртък, 7 април 2011 г.
Първокласник
Случи му се преди около два месеца. Сутринта си легна рано, понеже няколко дни не си беше доспивал. Сънува Луна. Тя му се усмихваше влюбено, а кучешките и зъби стигаха почти до брадичката. Държеше го за ръка и Светъл имаше чувството, че не стъпва по земята. Все едно летеше. Когато го събуди алармата се оказа, че не е все едно. Падна от тавана на леглото, седна, разтърка гуреливите си очи невярващо. Дали не продължаваше още да сънува? Не, не сънуваше, беше си счупил лявата ръка при падането и сега трябваше да полежи още половин час, докато зарастне. Добре поне, че стаята не беше много висока. Алармата продължаваше да звъни. Присегна се с дясната ръка, спря я и веднага набра Орлин. Разказа му накратко случилото се.
Орлин Костануров беше много възрастен Вампир. Работеше като главен редактор на най-високотиражния светски вестник Inspired Vampire и имаше много влиятелни приятели. Запозна ги доктор Спасков на някакъв коктейл на вестника, много си допаднаха и Орлин взе Светъл под крилото си. Беше страхотно ерудиран и заслужено си беше извоювал завиден авторитет във вампирските среди. Всички приятели му викаха Ор, много се дразнеше някой да се обръща към него по фамилия.
- Направо не е за вярване Све! Не мога ...- избоботи Орлин в ухото му.
- Така е Ор, и аз не мога да повярвам, но пак ти казвам, когато ме събуди алармата бях залепнал за тавана. Не съвсем плътно разбира се. Обяснимо ме деляха едни двадесетина сантимерта от него. Нали споменах вече, че сънувах Луна? - прекъсна го Светъл, гледайки към мокрото петно на тавана.
- Не мога да повярвам, че си толкова неграмотен. - продължи боботенено редакторът. - Интелигентен, млад Вампир, а безобразно необразован! Всички знаят, че истинската любов дава криле. Не буквално естествено, за разлика от човешките интерпретации в нискобюджетните вампирски филми. Ти на училище не си ли ходил? - замълча притеснено. Явно се замисли, дали не е бил прекалено рязък с приятеля си.
- Искаш да кажеш, че ти можеш да летиш? Ако е вярно това, излиза, че всеки Вампир трябва да може да лети! - Светъл се чувстваше пълен глупак, и се опита да компенсира със здрава, макар и абсурдна логика. - И да, разбира се, че съм ходил на училище. Математическа гимназия, висше образование. Още малко ще ме изкараш тотален илитерат Ор. - повиши обидено тон Светъл.
- Не говоря за човешко образование приятелю. - Костануров звучеше объркано. - Не мога да скрия, че съм изненадан, рискувайки да те обидя. Искаш да кажеш, че никога не си посещавал вампирско училище? - гласът му не можа да скрие изумлението и се отклони неконтролируемо към по-високи честоти.
- Какво училище, по ангелите? Нима искаш да кажеш, че отново трябва да се уча да чета и да пиша. - гласът на Светъл почти трепереше от яд.
Усещаше, че нощта му никак не тръгва добре. Контрастът с прекрасния му сън беше направо болезнен. Добре, че поне ръката му беше вече зарастнала и не го болеше или просто болката от обидата беше победила тази от счупеното и тя се беше спотаила уплашено, изчаквайки по благоприятен момент. Светъл я подразни като стана от леглото без да щади ръката си, но болката или си траеше или наистина си беше отишла. Затътри се към кухнята и си наля чаша кафе с повечко кръв.
- Виж Све, не става въпрос за четене и писане, нито дори за математика. - Орлин боботеше бавно, подбирайки думите много внимателно. - Всеки Вампир трябва да е ходил на вампирско училище. Там се учат съвсем други неща. Една от най-трудните дисциплини е летенето. Мога да ти съдействам за едно от най-реномираните ако решиш, че желаеш да пребориш невежеството. Директорът на Пето Основно Вампирско Училище ми е много близък приятел. Няма от какво да се притесняваш, това не е човешко училище. Няма да имаш седемгодишни съученици. - Костануров млъкна за да чуе, дали Светъл не е затворил телефона.
- Добре Ор, нека малко да се опомня, ще помисля за това, което ми наговори и ще ти се обадя пак. - Светъл затвори телефона.
Класната стая по летене беше модерна и просторна, таванът беше плашещо висок, подът застлан с дюшеци. Носеше се приятна, лирична музика. Паралелката беше от около двадесет Вампира. Светъл ги разглеждаше с нескрит интерес. Видимата възраст варираше от двадесет до към седемдесет години, но всички бяха млади Вампири на не повече от седем годинки. Вече не се чувстваше некомфортно, В стаята влетя учителят - Вампир Асов, преподавателят по летене.
- Вековейте Вампирчета! - поздрави той, докато нафукано се рееше на три метра от земята.
- Вековей Вампир Асов! - отговориха учениците в пълен дисонанс.
- Аз ще бъда Вашият учител по летене и ще се погрижа измежду Вас да не остане нито един летателно неграмотен Вампир. - продължи той, след като намали леко музиката. - Добре известно на всички, дори на хората, е усещането, което ни дава любовта. Недокосването на земята, чувството за лекота и полет. Когато обаче любовта е истинска, всичко това не е само усещане. Моята задача е да ви науча да контролирате тази си способност, да управлявате полета си, да умеете да се приземявате плавно, без контузии. Летенето не е никак лесно, длъжен съм да ви предупредя. Необходим е пълен контрол над любовта, изискващ невампирска концентрация, което не е проста задача. Затова в основното образование са застъпени само базови летателни умения. Тези от Вас, които проявят повече старателност и талант, могат да продължат обучението си в следващите нива на Вампирската образователна система. Висшият пилотаж включва такива привидно непостижими умения като летене със свръхлюбовна скорост, любовен лупинг и любовно зависване. - Асов направи кратка пауза за да отпие няколкок глътки кръв от чашата на катедрата. - Днес, мили мои Вампирчета, ще започнем с най-елементарното. Олекване.
Чак сега Светъл забеляза, че на земята до всеки ученик имаше разположена по една кръгла скала със стрелка, измерваща теглото. Погледна своята и леко се притесни. Осемдесет и пет килограма, явно трябваше да мине на диетична кръв.
- И така, ученици. Това което искам от Вас е да се опитате да мислите едновременно за своята любов и за това как Ви кара да се чувствате. Знам, че повечето истински любови са несподелени и усещането е по-скоро като тежест, а не като безтегловност. Точно затова е важно да си представите, какво би било, ако любовта Ви беше споделена, но да си го представите наистина. - напевният глас на Вампир Асов съчетан с ефирната музика, създаваха идеална атмосфера за това, което искаше от тях. - Затворете очи, абстрахирайте се от всичко, останете само Вие и Вашата истинска любов - продължи той да напява.
Светъл беше седнал на дюшека си и гледаше стрелката на своя кантар. Притвори очи и без никакво усилие Луна изгря пред клепачите му. Не си фантазираше нищо, просто си спомняше конкретни неща, които си бяха говорили. Спомняше си безбройните шеги, които измисляше заради нея, искрения и смях, който го караше да се чувства безкрайно щастлив. Сепна се и отвори рязко очи. Погледна скалата и за кратък миг видя нула, след което тупна по задник на дюшека, а стрелката подскочи и отново показа обезпокоителните осемдесет и пет килограма. Тогава забеляза, че учителят е застанал до него с изражение на възхищение.
- Как се казваш млади Вампире. - обърна се той към Светъл. - Никога не съм виждал такъв резултат от първи опит. Ти се беше отлепил на цял половин метър, меко казано съм впечатлен.
- Казвам се Светъл, но ми викат Све. И аз съм изненадан от себе си учителю. Мислех, че несподелената любов е по-трудна за контролиране. - наведе глава Светъл.
- Така е Све.. Ти или си голям фантазьор, или твоята любов не е несподелена, но при всички случаи си голям талант. Вече те виждам като пълен отличник. Може би, дори те чака блестящо бъдеще във Висшето Любово-Въздушно Училише, ученико. - Асов го гледаше с възхищение.
- Благодаря Ви Вампир Асов. - Светъл стана светло червен от неудобство и притеснение. Всички съученици бяха вперили невярващи погледи в него.
Когато си тръгна след шестия час, вече се зазоряваше. Чувстваше се удовлетворен. Беше отново първокласник.
Орлин Костануров беше много възрастен Вампир. Работеше като главен редактор на най-високотиражния светски вестник Inspired Vampire и имаше много влиятелни приятели. Запозна ги доктор Спасков на някакъв коктейл на вестника, много си допаднаха и Орлин взе Светъл под крилото си. Беше страхотно ерудиран и заслужено си беше извоювал завиден авторитет във вампирските среди. Всички приятели му викаха Ор, много се дразнеше някой да се обръща към него по фамилия.
- Направо не е за вярване Све! Не мога ...- избоботи Орлин в ухото му.
- Така е Ор, и аз не мога да повярвам, но пак ти казвам, когато ме събуди алармата бях залепнал за тавана. Не съвсем плътно разбира се. Обяснимо ме деляха едни двадесетина сантимерта от него. Нали споменах вече, че сънувах Луна? - прекъсна го Светъл, гледайки към мокрото петно на тавана.
- Не мога да повярвам, че си толкова неграмотен. - продължи боботенено редакторът. - Интелигентен, млад Вампир, а безобразно необразован! Всички знаят, че истинската любов дава криле. Не буквално естествено, за разлика от човешките интерпретации в нискобюджетните вампирски филми. Ти на училище не си ли ходил? - замълча притеснено. Явно се замисли, дали не е бил прекалено рязък с приятеля си.
- Искаш да кажеш, че ти можеш да летиш? Ако е вярно това, излиза, че всеки Вампир трябва да може да лети! - Светъл се чувстваше пълен глупак, и се опита да компенсира със здрава, макар и абсурдна логика. - И да, разбира се, че съм ходил на училище. Математическа гимназия, висше образование. Още малко ще ме изкараш тотален илитерат Ор. - повиши обидено тон Светъл.
- Не говоря за човешко образование приятелю. - Костануров звучеше объркано. - Не мога да скрия, че съм изненадан, рискувайки да те обидя. Искаш да кажеш, че никога не си посещавал вампирско училище? - гласът му не можа да скрие изумлението и се отклони неконтролируемо към по-високи честоти.
- Какво училище, по ангелите? Нима искаш да кажеш, че отново трябва да се уча да чета и да пиша. - гласът на Светъл почти трепереше от яд.
Усещаше, че нощта му никак не тръгва добре. Контрастът с прекрасния му сън беше направо болезнен. Добре, че поне ръката му беше вече зарастнала и не го болеше или просто болката от обидата беше победила тази от счупеното и тя се беше спотаила уплашено, изчаквайки по благоприятен момент. Светъл я подразни като стана от леглото без да щади ръката си, но болката или си траеше или наистина си беше отишла. Затътри се към кухнята и си наля чаша кафе с повечко кръв.
- Виж Све, не става въпрос за четене и писане, нито дори за математика. - Орлин боботеше бавно, подбирайки думите много внимателно. - Всеки Вампир трябва да е ходил на вампирско училище. Там се учат съвсем други неща. Една от най-трудните дисциплини е летенето. Мога да ти съдействам за едно от най-реномираните ако решиш, че желаеш да пребориш невежеството. Директорът на Пето Основно Вампирско Училище ми е много близък приятел. Няма от какво да се притесняваш, това не е човешко училище. Няма да имаш седемгодишни съученици. - Костануров млъкна за да чуе, дали Светъл не е затворил телефона.
- Добре Ор, нека малко да се опомня, ще помисля за това, което ми наговори и ще ти се обадя пак. - Светъл затвори телефона.
Класната стая по летене беше модерна и просторна, таванът беше плашещо висок, подът застлан с дюшеци. Носеше се приятна, лирична музика. Паралелката беше от около двадесет Вампира. Светъл ги разглеждаше с нескрит интерес. Видимата възраст варираше от двадесет до към седемдесет години, но всички бяха млади Вампири на не повече от седем годинки. Вече не се чувстваше некомфортно, В стаята влетя учителят - Вампир Асов, преподавателят по летене.
- Вековейте Вампирчета! - поздрави той, докато нафукано се рееше на три метра от земята.
- Вековей Вампир Асов! - отговориха учениците в пълен дисонанс.
- Аз ще бъда Вашият учител по летене и ще се погрижа измежду Вас да не остане нито един летателно неграмотен Вампир. - продължи той, след като намали леко музиката. - Добре известно на всички, дори на хората, е усещането, което ни дава любовта. Недокосването на земята, чувството за лекота и полет. Когато обаче любовта е истинска, всичко това не е само усещане. Моята задача е да ви науча да контролирате тази си способност, да управлявате полета си, да умеете да се приземявате плавно, без контузии. Летенето не е никак лесно, длъжен съм да ви предупредя. Необходим е пълен контрол над любовта, изискващ невампирска концентрация, което не е проста задача. Затова в основното образование са застъпени само базови летателни умения. Тези от Вас, които проявят повече старателност и талант, могат да продължат обучението си в следващите нива на Вампирската образователна система. Висшият пилотаж включва такива привидно непостижими умения като летене със свръхлюбовна скорост, любовен лупинг и любовно зависване. - Асов направи кратка пауза за да отпие няколкок глътки кръв от чашата на катедрата. - Днес, мили мои Вампирчета, ще започнем с най-елементарното. Олекване.
Чак сега Светъл забеляза, че на земята до всеки ученик имаше разположена по една кръгла скала със стрелка, измерваща теглото. Погледна своята и леко се притесни. Осемдесет и пет килограма, явно трябваше да мине на диетична кръв.
- И така, ученици. Това което искам от Вас е да се опитате да мислите едновременно за своята любов и за това как Ви кара да се чувствате. Знам, че повечето истински любови са несподелени и усещането е по-скоро като тежест, а не като безтегловност. Точно затова е важно да си представите, какво би било, ако любовта Ви беше споделена, но да си го представите наистина. - напевният глас на Вампир Асов съчетан с ефирната музика, създаваха идеална атмосфера за това, което искаше от тях. - Затворете очи, абстрахирайте се от всичко, останете само Вие и Вашата истинска любов - продължи той да напява.
Светъл беше седнал на дюшека си и гледаше стрелката на своя кантар. Притвори очи и без никакво усилие Луна изгря пред клепачите му. Не си фантазираше нищо, просто си спомняше конкретни неща, които си бяха говорили. Спомняше си безбройните шеги, които измисляше заради нея, искрения и смях, който го караше да се чувства безкрайно щастлив. Сепна се и отвори рязко очи. Погледна скалата и за кратък миг видя нула, след което тупна по задник на дюшека, а стрелката подскочи и отново показа обезпокоителните осемдесет и пет килограма. Тогава забеляза, че учителят е застанал до него с изражение на възхищение.
- Как се казваш млади Вампире. - обърна се той към Светъл. - Никога не съм виждал такъв резултат от първи опит. Ти се беше отлепил на цял половин метър, меко казано съм впечатлен.
- Казвам се Светъл, но ми викат Све. И аз съм изненадан от себе си учителю. Мислех, че несподелената любов е по-трудна за контролиране. - наведе глава Светъл.
- Така е Све.. Ти или си голям фантазьор, или твоята любов не е несподелена, но при всички случаи си голям талант. Вече те виждам като пълен отличник. Може би, дори те чака блестящо бъдеще във Висшето Любово-Въздушно Училише, ученико. - Асов го гледаше с възхищение.
- Благодаря Ви Вампир Асов. - Светъл стана светло червен от неудобство и притеснение. Всички съученици бяха вперили невярващи погледи в него.
Когато си тръгна след шестия час, вече се зазоряваше. Чувстваше се удовлетворен. Беше отново първокласник.
понеделник, 4 април 2011 г.
Животоносно
Не се чувстваше добре напоследък. Не можеше да спи цял ден, обикновено се събуждаше по обяд. Беше загубил апетит и не му се услаждаше дори супер скъпата отлежала кръв в тъмни, стъклени бутилки. Беше му любима по принцип и знаеше, че е изключително полезна, защото беше бутилирана още преди средата на двадесети век, когато хората още не са били замърсени с всякакви химикали. Вече сериозно се притесняваше, че се е разболял от нещо.
Противно на общоприетите човешки разбирания, Вампирите не са винаги здрави. Здравето им е право пропорционално на силата на тяхната любов. Казано по друг начин, те са толкова по-здрави, колкото са по-мъртви. Затова и не могат да умрат. Просто вече са го направили. Не могат да се влюбват отново, не могат да се радват на Слънцето, дишат само атавистично без да имат истинска необходимост. Мъртви са, но по различен начин. И тяхното здраве се клати понякога. От леките болести стават малко по-малко влюбени и мъртви. Те са краткотрайни и се изкарват на крак, но има и тежки животоносни заболявания. Ако Вампирът е на възраст по-малка от пределната за човек, ефектът е само състаряване. Ако е по-стар обаче, резултатът е директно преминаване към другата, по-разпространена форма на задгробен живот съпроводено с превръщане в купчинка пепел.
Светъл влезе в кабинета на доктор Спасков, който стана за да го посрещне. Здрависаха се и Спас го потупа окуражително по рамото. Светъл вече му беше разказал по телефона притесненията си и понеже уцели доктора на смяна, направо дотърча при него на момента. Спас извади по една банка кръв от хладилника, наля водка и на двамата и се разположиха удобно на дивана.
- Ех, приятелю, трябваше да се разболееш за да минеш да ме видиш. Хайде, Навеки! - каза Спасков и вдигна чашата си подканващо.
- Вярно доста време не сме се виждали Спа, но бях много зает напоследък. Работя извънредно, понеже трябва да изплатя новата си кухня. Взех си много скъп модел. Поддържа телесна температура и кръвно налягане, говори и дори болезнените стонове, които издава се променят в зависимост от силата на захапката. Най-скъпо обаче излезе външния и вид. Смятам, че е излишно да уточнявам чие копие е. - Светъл се разплу на канапето и запали цигара. - Омръзна ми да се храня от чаши.
- Радвам се за тебе Све. - усмихна се Спас и изпи водката си на екс. Доля си и запали изгасналата пура, която държеше вече десет минути. - Но се притесних, когато разбрах за проблемите ти със здравето. Ще те прегледам след малко, не вярвам да си болен от нещо фатално и животоносно. Да не си се натровил с развалена кръв. Нали си чувал за Любовното разстройство?
Да, беше чувал. Получаваше се от пиене на кръв от Вампир, а тя никога не е чиста. Носи със себе си усещането за любовта на конкретния Вампир и влиза в реакция със собствената ти кръв, като намалява нивото на твоята любов. От там произхождат един куп съпътстващи странични ефекти - халюцинации за нова любов, носталгия по остаряването, гадене при пиене на кръв. Особено вредно е да се пие кръв от твой Вампир, тоест истински влюбен в теб. Тогава може да се стигне и до усложнения, понякога дори животоносни, понеже неговата любов към теб, приета чрез кръвта му, за теб реално е любов към самия себе си, а това е жив егоизъм. Този егоизъм е най-големият враг на любовта ти и има реална опасност да я пребори и унищожи.
- Спа, какви ги говориш, много внимателно подбирам менюто си. Не вярвам да съм се натровил и от консерви. Никога не купувам домашни, ползвам само призведени от Vampire Foods, а те са сериозна фирма. - Светъл погледна притеснено банките кръв на масата.
- Добре тогава, да не си хванал Синдрома на Придобитата Любовна Недостатъчност (СПЛюН)? Най-честата причина за нея е безразборният секс. - дяволито се подсмихна докторът и загледа към Светъл очаквателно с нескрито любопитство.
- И това е невъзможно, - Светъл се престраши и смукна малко от банката пред себе си - Аз си правя разбор всяка седмица. - постара се просташкото изхилване да е конкурентноспособно на отговора.
- Чакай да ти сложа любовометъра тогава. Видяло се е, че трябва да те прегледам. - Спасков закопча гривна много подобна на тези за измерване на кръвно налягане на лявата китка на Светъл. Беше произведена от медицинския клон на vAmpere Electronics и на базата на измерени разлики в пулс и кръвно налягане по сложни алгоритми изчисляваше нивото на любовта. Имаше само една скала със стрелка. Беше нещо като детектор на вълнение. - Идеално, готов си. Сестра Похотинова, бихте ли дошла за момент? Налага се да ми асистирате за едно изследване. - провикна се докторът към съседната стая.
Вратата се отвори и погледите и на двамата се заковаха в сестра Похотинова. Светъл я познаваше от преди, беше си правил изследвания няколко пъти. Беше меко казано потресаваща Вампирка. Краката и създаваха по-осезаемо усещане за безкрайност от самата Вселена. Гърдите и бяха огромни и стърчаха толкова напред, че за да балансира стоеше не изправена, а наклонена под значителен ъгъл назад. Мина грациозно през стаята и застана пред Светъл.
- Как си сладък, пак ли любовно изследване? - гласът и ромолеше като планинска река. - Какво ще кажеш да направим някое и в извънлабораторни условия? - усмихна се замечтано, гледайки Светъл в очите, прокара език по усните си докъдето успя да стигне и си разкопча бялата манта, която беше минимум три размера по-малка, поне на дължина.
- Махнете всичко Похотинова, трябва да направим комплексно изследване, случаят е сериозен. - намеси се доктор Спасков, въпреки че нямаше никаква нужда. Сестрата знаеше цялата процедура прекрасно, беше истински професионалист.
Когато остана чисто гола, направи няколко завъртания в посока обратна на тази, в която на Светъл му се виеше свят. Въпреки това му се зави свят още повече. Седна в него и си залепи устните за неговите, като по-голямата им част се разпростря по лицето му, от носа до брадичката и почти до ушите. Добре че беше Вампир и не беше жизненоважно да диша, иначе би умрял от задушаване. Беше сигурен, че резултатите от изследването ще бъдат много лоши, защото се базират на вълнението предизвикано от обект различен от истинската ти любов. А Светъл се вълнуваше. Опита да запази самообладание докато обладава Похотинова.
Светъл пушеше и обикаляше нервно из кабинета. Доктор Спасков гледаше показанието на любовометъра и се почесваше по главата, а сестра Похотинова се беше излегнала на канапето и пушеше трета цигара поред само с едно използване на запалката.
- Све, приятелю, любовта ти клони към безкрайност, резултатите са изключително добри. - усмихна се Спасков, след като реши, че натрупаният драматизъм е повече от достатъчен. - Явно си напълно здрав, може би е някакво моментно неразположение, преумора, стрес, алергия, магнитни бури, слънчеви изригвания. - изброи той всичко, което казват докторите, вместо да кажат "не знам какво ти е".
- Благодаря ти Спа, сега когато знам, че не само аз не знам какво ми е, се чувствам много по-спокоен. - Светъл му стисна ръката за довиждане и прати въздушна целувка към устните на Похотинова. Целувката обаче своеволно смени посоката и се насочи към гърдите и. - Трябва да си вървя, стана късно, искам да си легна преди изгрев.
- Правилно, трябва да си почиваш. Любовта ти е наред, направо е в червеното на скалата. Истинска лудост. Така че не се притеснявай изобщо. Нищо животоносно, вампирското ти здраве е крепко, няма опасност от съживяване.
Противно на общоприетите човешки разбирания, Вампирите не са винаги здрави. Здравето им е право пропорционално на силата на тяхната любов. Казано по друг начин, те са толкова по-здрави, колкото са по-мъртви. Затова и не могат да умрат. Просто вече са го направили. Не могат да се влюбват отново, не могат да се радват на Слънцето, дишат само атавистично без да имат истинска необходимост. Мъртви са, но по различен начин. И тяхното здраве се клати понякога. От леките болести стават малко по-малко влюбени и мъртви. Те са краткотрайни и се изкарват на крак, но има и тежки животоносни заболявания. Ако Вампирът е на възраст по-малка от пределната за човек, ефектът е само състаряване. Ако е по-стар обаче, резултатът е директно преминаване към другата, по-разпространена форма на задгробен живот съпроводено с превръщане в купчинка пепел.
Светъл влезе в кабинета на доктор Спасков, който стана за да го посрещне. Здрависаха се и Спас го потупа окуражително по рамото. Светъл вече му беше разказал по телефона притесненията си и понеже уцели доктора на смяна, направо дотърча при него на момента. Спас извади по една банка кръв от хладилника, наля водка и на двамата и се разположиха удобно на дивана.
- Ех, приятелю, трябваше да се разболееш за да минеш да ме видиш. Хайде, Навеки! - каза Спасков и вдигна чашата си подканващо.
- Вярно доста време не сме се виждали Спа, но бях много зает напоследък. Работя извънредно, понеже трябва да изплатя новата си кухня. Взех си много скъп модел. Поддържа телесна температура и кръвно налягане, говори и дори болезнените стонове, които издава се променят в зависимост от силата на захапката. Най-скъпо обаче излезе външния и вид. Смятам, че е излишно да уточнявам чие копие е. - Светъл се разплу на канапето и запали цигара. - Омръзна ми да се храня от чаши.
- Радвам се за тебе Све. - усмихна се Спас и изпи водката си на екс. Доля си и запали изгасналата пура, която държеше вече десет минути. - Но се притесних, когато разбрах за проблемите ти със здравето. Ще те прегледам след малко, не вярвам да си болен от нещо фатално и животоносно. Да не си се натровил с развалена кръв. Нали си чувал за Любовното разстройство?
Да, беше чувал. Получаваше се от пиене на кръв от Вампир, а тя никога не е чиста. Носи със себе си усещането за любовта на конкретния Вампир и влиза в реакция със собствената ти кръв, като намалява нивото на твоята любов. От там произхождат един куп съпътстващи странични ефекти - халюцинации за нова любов, носталгия по остаряването, гадене при пиене на кръв. Особено вредно е да се пие кръв от твой Вампир, тоест истински влюбен в теб. Тогава може да се стигне и до усложнения, понякога дори животоносни, понеже неговата любов към теб, приета чрез кръвта му, за теб реално е любов към самия себе си, а това е жив егоизъм. Този егоизъм е най-големият враг на любовта ти и има реална опасност да я пребори и унищожи.
- Спа, какви ги говориш, много внимателно подбирам менюто си. Не вярвам да съм се натровил и от консерви. Никога не купувам домашни, ползвам само призведени от Vampire Foods, а те са сериозна фирма. - Светъл погледна притеснено банките кръв на масата.
- Добре тогава, да не си хванал Синдрома на Придобитата Любовна Недостатъчност (СПЛюН)? Най-честата причина за нея е безразборният секс. - дяволито се подсмихна докторът и загледа към Светъл очаквателно с нескрито любопитство.
- И това е невъзможно, - Светъл се престраши и смукна малко от банката пред себе си - Аз си правя разбор всяка седмица. - постара се просташкото изхилване да е конкурентноспособно на отговора.
- Чакай да ти сложа любовометъра тогава. Видяло се е, че трябва да те прегледам. - Спасков закопча гривна много подобна на тези за измерване на кръвно налягане на лявата китка на Светъл. Беше произведена от медицинския клон на vAmpere Electronics и на базата на измерени разлики в пулс и кръвно налягане по сложни алгоритми изчисляваше нивото на любовта. Имаше само една скала със стрелка. Беше нещо като детектор на вълнение. - Идеално, готов си. Сестра Похотинова, бихте ли дошла за момент? Налага се да ми асистирате за едно изследване. - провикна се докторът към съседната стая.
Вратата се отвори и погледите и на двамата се заковаха в сестра Похотинова. Светъл я познаваше от преди, беше си правил изследвания няколко пъти. Беше меко казано потресаваща Вампирка. Краката и създаваха по-осезаемо усещане за безкрайност от самата Вселена. Гърдите и бяха огромни и стърчаха толкова напред, че за да балансира стоеше не изправена, а наклонена под значителен ъгъл назад. Мина грациозно през стаята и застана пред Светъл.
- Как си сладък, пак ли любовно изследване? - гласът и ромолеше като планинска река. - Какво ще кажеш да направим някое и в извънлабораторни условия? - усмихна се замечтано, гледайки Светъл в очите, прокара език по усните си докъдето успя да стигне и си разкопча бялата манта, която беше минимум три размера по-малка, поне на дължина.
- Махнете всичко Похотинова, трябва да направим комплексно изследване, случаят е сериозен. - намеси се доктор Спасков, въпреки че нямаше никаква нужда. Сестрата знаеше цялата процедура прекрасно, беше истински професионалист.
Когато остана чисто гола, направи няколко завъртания в посока обратна на тази, в която на Светъл му се виеше свят. Въпреки това му се зави свят още повече. Седна в него и си залепи устните за неговите, като по-голямата им част се разпростря по лицето му, от носа до брадичката и почти до ушите. Добре че беше Вампир и не беше жизненоважно да диша, иначе би умрял от задушаване. Беше сигурен, че резултатите от изследването ще бъдат много лоши, защото се базират на вълнението предизвикано от обект различен от истинската ти любов. А Светъл се вълнуваше. Опита да запази самообладание докато обладава Похотинова.
Светъл пушеше и обикаляше нервно из кабинета. Доктор Спасков гледаше показанието на любовометъра и се почесваше по главата, а сестра Похотинова се беше излегнала на канапето и пушеше трета цигара поред само с едно използване на запалката.
- Све, приятелю, любовта ти клони към безкрайност, резултатите са изключително добри. - усмихна се Спасков, след като реши, че натрупаният драматизъм е повече от достатъчен. - Явно си напълно здрав, може би е някакво моментно неразположение, преумора, стрес, алергия, магнитни бури, слънчеви изригвания. - изброи той всичко, което казват докторите, вместо да кажат "не знам какво ти е".
- Благодаря ти Спа, сега когато знам, че не само аз не знам какво ми е, се чувствам много по-спокоен. - Светъл му стисна ръката за довиждане и прати въздушна целувка към устните на Похотинова. Целувката обаче своеволно смени посоката и се насочи към гърдите и. - Трябва да си вървя, стана късно, искам да си легна преди изгрев.
- Правилно, трябва да си почиваш. Любовта ти е наред, направо е в червеното на скалата. Истинска лудост. Така че не се притеснявай изобщо. Нищо животоносно, вампирското ти здраве е крепко, няма опасност от съживяване.
Абонамент за:
Публикации (Atom)