Близнак

           Светъл се беше излегнал на леглото и си цъкаше на лаптопа. Беше си примъкнал всички дребни глезотийки на дневното шкафче до главата – кутия диетичен „доматен сок” от Vampire Foods, бутилка дванадесет годишно уиски и пакетче желирани човечета от подсладена кръв. Погледа малко вампирско порно.  Един Вампир с огромни зъби, произвеждаше Вампирки на конвейер, разбира се не чрез ухапване.  Отегчи се и реши да види някоя романтична вампирска комедия. Оказа се пълна глупост с мъж влюбен в жена, влюбена в друг мъж, съответно влюбен във втора жена, която пък на свой ред е влюбена в първия мъж. Отегчи се отново. Много забавно няма що, вампирски Ланец, направо да ти писне от експлоатирането на едни и същи сюжети в повечето Hellwood-ски филми. Логна се в профила си във Fangbook и се отдаде на асоциализация. Превъртя скролбара надолу и пред погледа му започнаха да се изреждат обичайните статуси – „Кръволок е човекясал от недоспиване. Смята да си легне преди обяд тази сутрин!”, „Свиреп Комар likes Никога не се отнасяй с жените така, както би желал те да се отнасят с теб!”. Статусите бяха здраво разредени от изобилие от обичайни снимки, правени пред огледалото от мацки разголили вампирично кучешки зъби. Изведнъж се сепна. Видя коментар от приятел на приятел на приятел, на чиято профилна снимка се мъдреше и Луна. Щракна върху името му – Лапнишо Ранов. И Светъл не харесваше много името си – Светъл Морморов. Знаеше, че фамилията му идва от английското more, но не са ли могли да го кръстят просто Попов. Обаче родителите на този Лапнишо бяха преминали всякакви граници. Отвори снимката, да наистина беше Луна и коментарът гласеше – „Благодаря, че ме направи Вампир! Ще ти го върна!” Ха, Близнак! Светъл си спомни уроците на Вампир Тактов – учителят им по вампирска етика. „Всеки Вампир е длъжен да уважава своите близнаци, тоест другите Вампири влюбени в същия човек или Вампир! Ако не ги уважавате, е все едно да не уважавате самите себе си. Не се поддавайте на древността, няма никакво значение кой се е влюбил първи и кой последен.” Е нямаше как, като прилежен ученик Светъл реши, че трябва да влезе в контакт с този Ранов и да си поговорят по вампирски.


           - Виж кво Све, аз я обичам още преди ти да я познаваш дори! – издревнува Нишо, както каза, че му викали приятелите и разкри кучешките си зъби. Добре известно е, че дължината на зъбите е пропорционална на силата на любовта.
           - Само не ми древнувай Нишо, на училище не ходиш ли? Какво сега, ще си мерим зъбите ли? – Самоуважението на Светъл беше на крачка да си тръгне заедно с уважението му към Близнака. „Вампирщинка, какво да се прави” им прошушна той и успя да ги върне от вратата. Усмихна се учтиво пред зъби на Лапнишо.


           Бяха се усамотили на една маса в бар с подвеждащото име ”Вечна любов”.Наистина се бяха подвели, барът се оказа човешки и сега пиеха Блъди Мери от не съвсем истинска водка и съвсем истински домати. Светъл бръкна във вътрешния си джоб и извади две пакетчета суха кръв на прах. Щедро подаде едното на Лапнишо, а другото изсипа в собствения си коктейл.


           - Остави сега Луна, кажи нещо за себе си. Имаш ли си Дърво? – Тактично отклони разговора Светъл. Беше готов да се обзаложи, какъв ще е отговорът, съдейки по смущението изписано на лицето на събеседника му. Отпи малко от чашата, вече без да прави гримаси на неудоволствие.
           - Нямам Дърво, за мене Луна е всичко, ако искам мога да накарам всяка жена да се влюби в мен. Мога да създам голямо и красиво дърво, но нарочно го избягвам. – Ранов погледна настрани, засилвайки още повече липсата на убедителност. – Не искам да пропилявам шанса си да бъда Двойка с моята.... ъъъъ,, нашата любима. Сигурен съм, че мога да създам най-прекрасния Вампир от нея. – изпи на екс Мерито си, възползвайки се от поръчването на второ, за да обърне гръб на Светъл
           - И как мислиш да го постигнеш? – попита Светъл след като изчака Лапнишо да приключи с възползването и можеше отново да го гледа нагло в очите.
           - Ами, аз пиша стихове посветени на нея и и ги пращам. Много са хубави, искаш ли да ти рецитирам нещо, да си кажеш и ти мнението? Всичките ми приятели страхотно ги харесват и мисля, че и на Луна също и допадат. – Лапнишо започна да вади смачкани лисчета с петна кръв от джобовете си. – Ето това е едно от най-хубавите ми. "Ти си безкрайно красива, аз не те заслужавам, но ще бъдеш с мен щастлива, смело аз те уверявам ..."
           - А не си ли се замислял да се научиш да свириш на китара? Ако ги съчетаеш с подходяща музика биха се получили направо разбиващи парчета. – Панически се включи Светъл в първата пауза, избягвайки евентуални следващи куплети. Не беше никак загрижен, дали иронията му ще бъде разкрита.
           - Мислиш ли? Много си мил Све. – Не беше разкрита, близнакът се обагри в срамежливо червено. С треперещи пръсти сгъна ценната бележка и я прибра старателно там, откъдето я беше извадил. – Няма ли да пиеш и ти още едно, аз черпя? – усмихна се той с покъртително наивна усмивка. Изглеждаше забележително глупаво. Този път не показа целите си зъби.
           - Съжалявам много, но трябва да тръгвам. Имам уговорка с един приятел. – отклони поканата Светъл без да се старае да придава убедителност на най-употребяваната фраза за измъкване. - А и нямам повече кръв на прах. – затвърди усещането за недостоверност с второ оправдание.
           - Е, добре, аз ще остана още малко. – погледна извинително към второто си питие Лапнишо,. - Нали ще се видим отново скоро? Ще се радвам да ти прочета още стихове. Наистина ценя мнението ти, ти си един достоен Близнак. – сега той търсеше контакт с очите на Светъл, които бяха предпочели по-малката злина и се бяха спрели върху големия задник на сервитьорката.
           - Виж, Нишо, не искам да те разочаровам, но нали не ти приличам на Вампир, който знае как да накара Луна да се влюби в него? Това което знам от собствен опит е, че поезията не действа при нея.– Светъл вложи цялата си любезност, надявайки се поне отчасти да прикрие раздразнението си.
           - Няма проблем Све, не очаквам това от теб. Аз самият знам как да го постигна, просто ми трябва малко време. – Ранов ставаше все по-добронамерен.
           - Наистина трябва да тръгвам. Гледай само малкото време да не стане много, че ще я гледаш бабичка завинаги! – Светъл опита с усмивка да замаскира злобеенето си като шега и си спомни, че има двойка за оправяне по вампирска етика.
           - Няма да те задържам, извинявай! Бих те помолил само, ако е удобно да ми покажеш някое твое стихотворение, наистина ще съм ти много благодарен. Нещо като сверяване на часовниците. - благоразположението на Лапнишо достигна нови висини. 
           - Не виждам за какво ти е часовник, който не работи, след като вече си имаш такъв. - Светъл извади един сгънат лист А4 от портфейла си. Беше стоял там толкова дълго, че почти се беше разпаднал по прегъвките. - Ето, сам си го изпроси. Задръж го. - ухили се той и този път не скри зъбите си. - Хайде, ще се видим пак. 


           Подаде ръка за довиждане, потупа го снизходително по рамото и излезе от бар „Вечна Любов”. Запали цигара и тръгна бавно към къщи. Опита се да си спомни стихчето, което току що подари на Нишо. Казваше се Чесън.

           Красива Луна, отдавна си ми ти в главата, 

           а аз съм вечно лазещ в твоите крака, 

           Не чувам нищо от любов хиляда вата. 

           Как да заема празнотата в твоята глава?

           Мълча и казвам ти "Обичам те" чрез зъби, 

           Прекрасно виждам те в тъмата на нощта,

           Яж често чесън, той ще ме пропъди,

           защото чесънът е смърт за любовта. 

           Усмихна се доволно, озарен от отговора на един въпрос, измъчващ го отдавна  – Любовта ли прави хората наивни, или само наивните хора стават Вампири? Сега благодарение на Близнака си, който имаше далеч по-къси зъби, вече знаеше - любовта не е оправдание за наивност.