Първокласник

Случи му се преди около два месеца. Сутринта си легна рано, понеже няколко дни не си беше доспивал. Сънува Луна. Тя му се усмихваше влюбено, а кучешките и зъби стигаха почти до брадичката. Държеше го за ръка и Светъл имаше чувството, че не стъпва по земята. Все едно летеше. Когато го събуди алармата се оказа, че не е все едно. Падна от тавана на леглото, седна, разтърка гуреливите си очи невярващо. Дали не продължаваше още да сънува? Не, не сънуваше, беше си счупил лявата ръка при падането и сега трябваше да полежи още половин час, докато зарастне. Добре поне, че стаята не беше много висока. Алармата продължаваше да звъни. Присегна се с дясната ръка, спря я и веднага набра Орлин. Разказа му накратко случилото се.


Орлин Костануров беше много възрастен Вампир. Работеше като главен редактор на най-високотиражния светски вестник Inspired Vampire и имаше много влиятелни приятели. Запозна ги доктор Спасков на някакъв коктейл на вестника, много си допаднаха и Орлин взе Светъл под крилото си. Беше страхотно ерудиран и заслужено си беше извоювал завиден авторитет във вампирските среди. Всички приятели му викаха Ор, много се дразнеше някой да се обръща към него по фамилия.


- Направо не е за вярване Све! Не мога ...- избоботи Орлин в ухото му.
- Така е Ор, и аз не мога да повярвам, но пак ти казвам, когато ме събуди алармата бях залепнал за тавана. Не съвсем плътно разбира се. Обяснимо ме деляха едни двадесетина сантимерта от него. Нали споменах вече, че сънувах Луна? - прекъсна го Светъл, гледайки към мокрото петно на тавана.
- Не мога да повярвам, че си толкова неграмотен. - продължи боботенено редакторът. - Интелигентен, млад Вампир, а безобразно необразован! Всички знаят, че истинската любов дава криле. Не буквално естествено, за разлика от човешките интерпретации в нискобюджетните вампирски филми. Ти на училище не си ли ходил? - замълча притеснено. Явно се замисли, дали не е бил прекалено рязък с приятеля си.
- Искаш да кажеш, че ти можеш да летиш? Ако е вярно това, излиза, че всеки Вампир трябва да може да лети! - Светъл се чувстваше пълен глупак, и се опита да компенсира със здрава, макар и абсурдна логика. - И да, разбира се, че съм ходил на училище. Математическа гимназия, висше образование. Още малко ще ме изкараш тотален илитерат Ор. - повиши обидено тон Светъл.
- Не говоря за човешко образование приятелю. - Костануров звучеше объркано. - Не мога да скрия, че съм изненадан, рискувайки да те обидя. Искаш да кажеш, че никога не си посещавал вампирско училище? - гласът му не можа да скрие изумлението и се отклони неконтролируемо към по-високи честоти.
- Какво училище, по ангелите? Нима искаш да кажеш, че отново трябва да се уча да чета и да пиша. - гласът на Светъл почти трепереше от яд.


Усещаше, че нощта му никак не тръгва добре. Контрастът с прекрасния му сън беше направо болезнен. Добре, че поне ръката му беше вече зарастнала и не го болеше или просто болката от обидата беше победила тази от счупеното и тя се беше спотаила уплашено, изчаквайки по благоприятен момент. Светъл я подразни като стана от леглото без да щади ръката си, но болката или си траеше или наистина си беше отишла. Затътри се към кухнята и си наля чаша кафе с повечко кръв.

- Виж Све, не става въпрос за четене и писане, нито дори за математика. - Орлин боботеше бавно, подбирайки думите много внимателно. - Всеки Вампир трябва да е ходил на вампирско училище. Там се учат съвсем други неща. Една от най-трудните дисциплини е летенето. Мога да ти съдействам за едно от най-реномираните ако решиш, че желаеш да пребориш невежеството. Директорът на Пето Основно Вампирско Училище ми е много близък приятел. Няма от какво да се притесняваш, това не е човешко училище. Няма да имаш седемгодишни съученици. - Костануров млъкна за да чуе, дали Светъл не е затворил телефона.
- Добре Ор, нека малко да се опомня, ще помисля за това, което ми наговори и ще ти се обадя пак. - Светъл затвори телефона.




Класната стая по летене беше модерна и просторна, таванът беше плашещо висок, подът застлан с дюшеци. Носеше се приятна, лирична музика. Паралелката беше от около двадесет Вампира. Светъл ги разглеждаше с нескрит интерес. Видимата възраст варираше от двадесет до към седемдесет години, но всички бяха млади Вампири на не повече от седем годинки. Вече не се чувстваше некомфортно, В стаята влетя учителят - Вампир Асов, преподавателят по летене.
- Вековейте Вампирчета! - поздрави той, докато нафукано се рееше на три метра от земята.
- Вековей Вампир Асов! - отговориха учениците в пълен дисонанс.
- Аз ще бъда Вашият учител по летене и ще се погрижа измежду Вас да не остане нито един летателно неграмотен Вампир. - продължи той, след като намали леко музиката. - Добре известно на всички, дори на хората, е усещането, което ни дава любовта. Недокосването на земята, чувството за лекота и полет. Когато обаче любовта е истинска, всичко това не е само усещане. Моята задача е да ви науча да контролирате тази си способност, да управлявате полета си, да умеете да се приземявате плавно, без контузии. Летенето не е никак лесно, длъжен съм да ви предупредя. Необходим е пълен контрол над любовта, изискващ невампирска концентрация, което не е проста задача. Затова в основното образование са застъпени само базови летателни умения. Тези от Вас, които проявят повече старателност и талант, могат да продължат обучението си в следващите нива на Вампирската образователна система. Висшият пилотаж включва такива привидно непостижими умения като летене със свръхлюбовна скорост, любовен лупинг и любовно зависване. - Асов направи кратка пауза за да отпие няколкок глътки кръв от чашата на катедрата. - Днес, мили мои Вампирчета, ще започнем с най-елементарното. Олекване.


Чак сега Светъл забеляза, че на земята до всеки ученик имаше разположена по една кръгла скала със стрелка, измерваща теглото. Погледна своята и леко се притесни. Осемдесет и пет килограма, явно трябваше да мине на диетична кръв.

- И така, ученици. Това което искам от Вас е да се опитате да мислите едновременно за своята любов и за това как Ви кара да се чувствате. Знам, че повечето истински любови са несподелени и усещането е по-скоро като тежест, а не като безтегловност. Точно затова е важно да си представите, какво би било, ако любовта Ви беше споделена, но да си го представите наистина. - напевният глас на Вампир Асов съчетан с ефирната музика, създаваха идеална атмосфера за това, което искаше от тях. - Затворете очи, абстрахирайте се от всичко, останете само Вие и Вашата истинска любов - продължи той да напява.


Светъл беше седнал на дюшека си и гледаше стрелката на своя кантар. Притвори очи и без никакво усилие Луна изгря пред клепачите му. Не си фантазираше нищо, просто си спомняше конкретни неща, които си бяха говорили. Спомняше си безбройните шеги, които измисляше заради нея, искрения и смях, който го караше да се чувства безкрайно щастлив. Сепна се и отвори рязко очи. Погледна скалата и за кратък миг видя нула, след което тупна по задник на дюшека, а стрелката подскочи и отново показа обезпокоителните осемдесет и пет килограма. Тогава забеляза, че учителят е застанал до него с изражение на възхищение.
- Как се казваш млади Вампире. - обърна се той към Светъл. - Никога не съм виждал такъв резултат от първи опит. Ти се беше отлепил на цял половин метър, меко казано съм впечатлен.
- Казвам се Светъл, но ми викат Све. И аз съм изненадан от себе си учителю. Мислех, че несподелената любов е по-трудна за контролиране. - наведе глава Светъл.
- Така е Све.. Ти или си голям фантазьор, или твоята любов не е несподелена, но при всички случаи си голям талант. Вече те виждам като пълен отличник. Може би, дори те чака блестящо бъдеще във Висшето Любово-Въздушно Училише, ученико. - Асов го гледаше с възхищение.
- Благодаря Ви Вампир Асов. - Светъл стана светло червен от неудобство и притеснение. Всички съученици бяха вперили невярващи погледи в него.


Когато си тръгна след шестия час, вече се зазоряваше. Чувстваше се удовлетворен. Беше отново първокласник.