В канала

Топлата лятна вечер се потеше от влагата на изсипалия се през деня изобилен дъжд. Въздухът се стелеше неподвижен и тежък, лепнеше по листата на дърветата, неохотно пълнеше дробовоте на окъснелите минувачи и мързеливо се отдръпваше пред колите, събразявайки се със законите на аеродинамиката, но с особено нежелание. Светъл висеше безтегловно и невидимо в този същия въздух пред светнал, отворен прозорец на третия етаж, без да се съобразява с физичните закони. От стаята, чиято собственост беше прозорецът, се чуваше глъч, музика, звън на чаши и спорадичен смях. Стаята от своя страна беше собственост на Луна и Земен, като част от малкия и спретнат апартамент. Преди време го държаха само под наем, но Земен с присъщата си прагматичност изчисли, че ако го купят с ипотека за четиридесет години, месечната вноска ще е съизмерима с наема. Светъл не си падаше по кредитите, докато беше човек. След като вампиряса, още дълго време отказваше да преосмисли становището си от вампирска гледна точка. Скоро обаче се нанесе в нов замък, платен с двеста годишен ипотечен кредит от Вампирска Инвестиционна Банка.


Луна беше събрала необичайно голяма част от обичайната компания, да побъбрят, попийнат, послушат музика. Светъл неканено и невидимо се рееше от външната страна на прозореца и единствено внимаваше да не бъде забелязан от домакинята. Вече два часа се оправдаваше пред себе си, че чака подходящ момент, а всъщност съзерцаваше Луна. Косата и блестеше, боядисана с черна като гарваново крило боя. Зъбите, бели и равни, ювелирно изработени при зъболекар виртуоз. Кожата, нежна и гладка на молекулярно ниво благодарение на майсторски подбрания фон дьо тен. Очите и имаха бадемова форма и бяха така изкусно очертани с очна линия, че Светъл нямаше да се учуди, ако първите и рисунки от детската градина са именно на бадеми, вместо на къщичка с коминче. Тези очи бяха като черни дупки, можеше да потънеш в тях завинаги, да бъдеш смачкан и сплескан от огромната им гравитация.


Вече започваше да изпитва умора на любовта от продължителното летене в състояние на невидимост, предвкусваше утрешната любовна треска, въпреки двете бутилки първокачествена кръв с аспирин и витамин С, които предвидливо беше изпил предварително. Само трябваше да дочака Луна да излезе от стаята за момент и да се надява моментът да е достатъчно дълъг.


Дочака. Тя излезе шумно през вратата, извинявайки се и обещавайки на всички, че ще се върне след малко, точно когато силите на Светъл бяха на привършване. Той влезе безшумно през прозореца, бързо отиде до нейното място на масата и изцеди десетте милилитра кръвен коктейл от спринцовката в чашата с доматен сок на Луна. Никой не забеляза, как нивото му магически се увеличи с един пръст, как цветът му узря от доматено до кърваво червено. Светъл бързо се втурна към прозореца и излезе от стаята, закачайки се в завесата. Тя се разлюля издайнически, привличайки вниманието на всички.
- Ха, вятър ли излезе? Не се живее в тази жега! - обнадежди се Земен, загледан пряко през Светъл в тъмнината навън.
Листата на дърветата не потрепваха, натрупаният в помещението цигарен дим отказваше да се разтваря в горещия, неподвижен въздух.
- Някакъв странен, жалък порив - продължи той и се върна към питието си, след като осъзна, че никой не проявява особен интерес към темата.


Напредналата фаза на купона беше убила общата комуникация и гостите вече се бяха групирали по двойки, всяка водеща откъснат и независим разговор. Светъл знаеше, че следващото, последно ниво на купонясване е разцепването и на двойките и изпадане в самотно, поединично съзерцание. Надяваше се да не се налага да става свидетел на този последен жизнен стадий на партито, но трябваше да е сигурен, че Луна ще изпие лекарството.

Когато тя отпи от чашата си, присви бадемови очи, все едно беше загризала зелен лимон. Бореше се да си поеме въздух. Изтича към мивката и изплю. Опита се да каже нещо, но не можа да обели и дума и направо ги изсипа небелени, заедно с шлюпки от ъ-та, г-та и х-та.
- Ъъъгггхххх, този сокгггггххххххх е ъъъъъъъ-жасно рррггггггггхххх-азвален! - Луна изля и чашата в мивката и Светъл видя как любовта към него, примесена с утайки от кафе, разтопени остатъци от сладолед и мазни трохи от шоколадова торта, бавно се стича в канала.

Тръгна си. Спусна се с омаляла от летене и невидимост любов на земята и тръгна бавно към замъка си, вървейки. От единствения светещ прозорец зад гърба му се понесе "Ако бях твоят Вампир" на Мерилин. Светъл забави още крачка и се заслуша, мърдайки беззвучно устни в синхрон с текста на песента.


Ако бях твоят вампир,
неизменно като Луната.
вместо да убиваме времето,
щяхме да се сме заедно
до изгрева на Слънцето.