- Радвам се за теб, Биз – почувства се длъжен да изрази радост Светъл и си запали омърлушено цигара. – Радвам се за теб за това, че намираш смисъл в бизнеса и парите. За мен те са напълно безсмислени. Смъртта е безсмислена, а вечната смърт е безсмилена завинаги.
- Стига Све, каква е тази дупка, в която си изпаднал? Още малко и ще започнеш да смъркаш сребърен нитрат. Излез от тъпото си настроение, очаквам един приятел. Голям капацитет физик е и мисля, че ще ти е интересно да си поговориш с него – часовникът загуби своята привлекателност за кратък миг, от който Бизмун се възползва, за да си поръча бутилка свинска кръв.
Бяха седнали в супер скъпия ресторант „Човешки дарове” в курорта „Лунен бряг”, където Светъл не би могъл и да припари, ако не беше на разноските на приятеля си. Разположени на терасата в огромни кожени фотьойли с изглед към морето, се радваха на изгрева на Луната, поне Бизмун се радваше. Когато професор Стефан Ястребовски се присъедини, Светъл не успя да овладее напълно мрачното си настроение и след като се запозна с физика в инвалидна количка, изпадна в извинително съзерцание на пълнолунието. Ястребовски подбираше думите много внимателно, не за друго, а просто защото говореше чрез компютър-синтезатор. Беше станал Вампир в много напреднала фаза на някаква ужасна болест, която го беше превърнала в пълен инвалид.
- Какво си се отчаял, приятелю? – обърна се той към Светъл, когато след половин час изчерпи всички теми за разговор с Бизмун, които бяха две – пари и пари прим.
- Какво да те занимавам с моите терзания, Стеф! Едва ли можеш да ми помогнеш, едва ли може да ми помогне който и да е друг. Просто не виждам смисъл, не намирам смисъл във вампирството, във вечната будна смърт. Всички ме убеждават, че едва ли не, да си Вампир е награда. След като болката е наказание, не разбирам как вечната болка е награда. За какво ми е да живея вечно, ...без Луна? – Светъл спря рязко, след като усети, че прави точно това, което обясняваше, че не вижда смисъл да прави - занимаваше новия си познат със своите терзания.
- Виж Све, нали може да ти викам така? – Стефан смени компютърния тембър на поучителен. – Преди дванадесет милиарда години, когато е избухнал Големият Любовен Взрив, любовта се е разпръснала заедно с другата материя равномерно в цялата Вселена. От тогава се стреми да се събере отново. С изстиването е започнала да се концентрира, да оформя структури с по-висока плътност, въпреки че и до сега е доста разпиляна. Човешките учени продължават да търсят липсващата материя на Вселената, без дори да подозират, че любовта има маса – ученият отпи малко кръв през сламката забодена в ъгъла на устата му. – Във всичко около нас има любов, но в много малки концентрации. Във въздуха, който ние Вампирите нямаме полза да дишаме, поради пренебрежително ниските нива. Във флората и фауната също, където е по-концентрирана, но все пак крайно недостатъчна за употреба, ще ме извинява скъпият ни приятел-вегетарианец. Колкото е по-сложна една форма на организация на материята, толкова по-големи количества любов може да приюти. При нас Вампирите този любовен контейнер е достигнал критични размери.
Светъл гледаше привидно разсеяно към чашата си на масата и тръскаще цигарата си в пепелника по-често отколкото тя можеше да произведе пепел. Беше му интересно разбира се, но не го показваше, за да не развали предизвикателството за Ястребовски.
- Питал ли си се някога, защо някои хора изглеждат еднакво едри, но тежат различно? Има смешна теория, че просто има по-набити хора и по-пухкави такива. Абсолютни глупости! Просто любовта тежи, има хора с по-голям любовен резервоар и примати, с много малък. Тия които преминат границата стават Вампири, няма нужда да се размножават повече, да създават свои подобрени копия. Един Вампир тежи около десет килограма повече от човек с подобна телесна структура. Разликата е любов. Тя се изразходва, докато използваме нашите специални умения, естествено. От там идва и жаждата, трябва по-някакъв начин да си я възстановим. Както казах, тя е навсякъде около нас, но най-високи дози има в кръвта на хората – Стефан се беше отказал от поучителния тембър избран в началото и сега говореше с успокояващ и топъл компютърен глас.
- Е добре Стеф, аз как съществувам тогава, след като съм вегетарианец? – раздразнено се намеси Бизмун, гледайки укорително към Светъл. Явно му беше ядосан, че е предизвикал целия този разговор.
- Не твърдя, че е невъзможно да се съществува и без човешка кръв, Биз – физикът отпи още малко човешка кръв през сламката. – Само че необходимото количество се умножава минимум по десет, дори да ползваш кучешка кръв за заместител. Има вече голям напредък във вампирската хранително-вкусова промишленост. Всички знаем за новата серия продукти на Vampire Foods на базата на зеленчукови и плодови сокове с изкуствено добавена любов. Но тя пак е естествена. Синтетична любов няма.
- Всичко това звучи много логично професоре, но дори да е така, на мен продължава да не ми е ясно. Какъв е генералният смисъл на вампирското съществуване, смисълът на Вселената, на Пространството и Времето, и на Любовта в крайна сметка? – Светъл се постара въпросът му да не прозвучи като заяждане.
- Когато някой умре по нормалния начин, недостатъчната любов в него се разпръсква. Сигурно си чувал за поредните сбъркани, човешки теории, как духът се отделял от олекващото тяло. Това не е никакъв дух, а просто няколко грама оскъдна любов, която трябва отново да бъде събирана. Всички форми на живот са пчелички, събират любовта около себе си, всеки според размера на контейнера си. Когато се надхвърли една критична маса, тя дава безсмъртие под формата на алтернативна вечна смърт на собствения си резервоар. Изобщо, любовта естествено се стреми да се обедини и концентрира и да се отдели от останалата светла материя. Затова хората я наричат тъмна материя, защото. не могат да я видят. Всички живи твари я събират, но само Вампирите можем да я преработваме в нашата храносмилателна система, да я трансформираме до наша собствена, уникална любов. Да, ти обичаш Луна, твоята любов е конкретна и неизменна, има свой неповторим облик. Ние Вампирите не можем да сменяме обекта на любовта си, това е вярно. Но ако си несподелено влюбен, има голям шанс в следващите няколко десетки милиарда години, до края на Времето, да срещнеш друга жена, която да е почти точно копие на Луна. Не говоря за това как изглежда, разбира се. Имам предвид всичко, по-еднаква от близнак. Тогава ще можеш да я обичаш с твоята си специфична любов, можете да създадете вампирска двойка, но само ако успееш да я накараш да се влюби истински в теб. Затова тренирай, ставай все по-умел и изкусен. С Луна си бил неподготвен, не бъди и с нейния клонинг, когато той се появи. Това е смисълът, така че няма място за отчаяние – Ястребовски излетя заедно с количката си и се премести, жертвайки изгледа към морето за гледка към красивата Вампирка на съседната маса.
- И какво ще стане на края на Времето, Стеф? – искрено заинтригуван, Светъл вече не се стараеше да прикрива любопитството си.
- Не го мисли, Светъл. Според изчисленията ми, всичката тъмна материя ще колабира до една точка, ще се обедини отново и ще експлодира като пореден Голям Взрив. Ще започне ново Време. Ако не ме лъжат резултатите, генералният смисъл на настоящата Вселена е тъмната материя да се отърве от светлата. Дори и според последните човешки изследвания, заблудената и безмозъчна светла материя продължава да се разширява безспирно и никога няма да се събере отново, никога няма да се пречка повече. Трупа се в камънаци и железа. Докато тъмната се обединява, концентрира се основно в живите организми. Следващата Вселена ще е много по-различна, ще е изградена само от Любов – професор Ястребовски обърна за миг очи към Светъл, за да не пропусне удоволствието да погледне надменно към озадаченото му изражение.
- Звучи обнадеждаващо! Но излиза, че и следващата Вселена също няма да е вечна? – попита Светъл с вид на Вампир, току-що открил топлата кръв.
- Няма нищо вечно приятелю. Няма вечно щастие, както и вечно нещастие! – Стефан гледаше замечтано към разголените гърди на съседката.
Светъл погледна към морето. Луната се беше издигнала над водата и беше разрушила светлата пътека към себе си, която допреди малко се простираше до самия хоризонт. Сега във водата плуваше нейното накъдрено от вълните отражение. Бяха станали две Луни, абсолютно идентични. Светъл се загледа в отражението и се усмихна.
- Когато някой умре по нормалния начин, недостатъчната любов в него се разпръсква. Сигурно си чувал за поредните сбъркани, човешки теории, как духът се отделял от олекващото тяло. Това не е никакъв дух, а просто няколко грама оскъдна любов, която трябва отново да бъде събирана. Всички форми на живот са пчелички, събират любовта около себе си, всеки според размера на контейнера си. Когато се надхвърли една критична маса, тя дава безсмъртие под формата на алтернативна вечна смърт на собствения си резервоар. Изобщо, любовта естествено се стреми да се обедини и концентрира и да се отдели от останалата светла материя. Затова хората я наричат тъмна материя, защото. не могат да я видят. Всички живи твари я събират, но само Вампирите можем да я преработваме в нашата храносмилателна система, да я трансформираме до наша собствена, уникална любов. Да, ти обичаш Луна, твоята любов е конкретна и неизменна, има свой неповторим облик. Ние Вампирите не можем да сменяме обекта на любовта си, това е вярно. Но ако си несподелено влюбен, има голям шанс в следващите няколко десетки милиарда години, до края на Времето, да срещнеш друга жена, която да е почти точно копие на Луна. Не говоря за това как изглежда, разбира се. Имам предвид всичко, по-еднаква от близнак. Тогава ще можеш да я обичаш с твоята си специфична любов, можете да създадете вампирска двойка, но само ако успееш да я накараш да се влюби истински в теб. Затова тренирай, ставай все по-умел и изкусен. С Луна си бил неподготвен, не бъди и с нейния клонинг, когато той се появи. Това е смисълът, така че няма място за отчаяние – Ястребовски излетя заедно с количката си и се премести, жертвайки изгледа към морето за гледка към красивата Вампирка на съседната маса.
- И какво ще стане на края на Времето, Стеф? – искрено заинтригуван, Светъл вече не се стараеше да прикрива любопитството си.
- Не го мисли, Светъл. Според изчисленията ми, всичката тъмна материя ще колабира до една точка, ще се обедини отново и ще експлодира като пореден Голям Взрив. Ще започне ново Време. Ако не ме лъжат резултатите, генералният смисъл на настоящата Вселена е тъмната материя да се отърве от светлата. Дори и според последните човешки изследвания, заблудената и безмозъчна светла материя продължава да се разширява безспирно и никога няма да се събере отново, никога няма да се пречка повече. Трупа се в камънаци и железа. Докато тъмната се обединява, концентрира се основно в живите организми. Следващата Вселена ще е много по-различна, ще е изградена само от Любов – професор Ястребовски обърна за миг очи към Светъл, за да не пропусне удоволствието да погледне надменно към озадаченото му изражение.
- Звучи обнадеждаващо! Но излиза, че и следващата Вселена също няма да е вечна? – попита Светъл с вид на Вампир, току-що открил топлата кръв.
- Няма нищо вечно приятелю. Няма вечно щастие, както и вечно нещастие! – Стефан гледаше замечтано към разголените гърди на съседката.
Светъл погледна към морето. Луната се беше издигнала над водата и беше разрушила светлата пътека към себе си, която допреди малко се простираше до самия хоризонт. Сега във водата плуваше нейното накъдрено от вълните отражение. Бяха станали две Луни, абсолютно идентични. Светъл се загледа в отражението и се усмихна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар