Черният сатен се хлъзгаше като утъпкан сняг. Черният огледален таван отразяваше неохотно оскъдната червена светлина, която после биваше жадно погълната от черните копринени тапети на стените. Някой би решил, че единствената пречка за пълно женско щастие е това, че и Светъл не е черен. Но този някой не беше в спалнята със Светъл, там бяха Джиджи Точкова и Ера Генова, които прекрасно знаеха, че цветът в случая лъже срамежливо. Бяха чисто голи, както майка не би могла да ги роди. Гръдните им обиколки не би могъл да роди дори и най-перверзният пластичен хирург. Светъл им беше опростил наказанието наложено за „Лунно затъмнение”ООД много добре осъзнавайки, че ако не е достатъчно строг ще му се качат на главата. Ера му се беше качила на главата, по-точно му беше седнала на лицето, докато Джиджи беше седнала върху обекта на лъжесвидетелството на цвета. Гърдите на Вампирките се бяха опрели едни в други като буфери на железопътни вагони и те, с риск да изкълчат проточените си напред вратове, сприятеляваха езиците си със затворени очи. Този триъгълник се поклащаше и люлееше ритмично, водното легло се вълнуваше бурно, а стоновете и стенанията упорито воюваха със звукоизолацията на спалнята.
- Момичета, запомнете докъде сте стигнали, ще направим цигара почивка – усмихна се извинително с най-чаровната си усмивка Светъл, след като развали триъгълника по технически причини и запали цигара.
- Май не сме имали много заместнички, докато си изтърпявахме едногодишното наказание цяла седмица – ухили се Джиджи, отиде до малката масичка от черен мрамор и наля по чаша пенлива кръв от областта Шампан.
- Ами всъщност не, наистина. Много грижи имам с тази анорексия на Луна, не мога да реша как да я лекувам. Чудя се, дали не е по-удачно да опитам лечение със секс – Светъл замислено пое подадената му кристална чаша и отпи.
- Не вярвам в хомеопатията Све – разсмя се Ера и гърдите и изпаднаха в резонанс.
- Све, и аз мисля, че е по-добре да кръводарим. Толкова много те обичаме, че дори и на човек да дадеш да пие от нашата кръв, ще се влюби в теб със сигурност, а една анорексия ли няма да излекува? – Точкова гледаше Светъл с поглед-доказателство.
- Толкова сте мили, че отмяната на наказанието ми се струва дори недостатъчно. Направо заслужавате награда – Светъл смачка цигарата в пепелника и запали втора за да удължи почивката.
- Ужасно съжаляваме за дружеството с ограничена отговорност. Беше много безотговорно от наша страна. Когато обичаш някого истински, си готов да направиш всичко за него, дори да отидеш на плаж по обяд, ако е необходимо – Ера си изпи шампанското и се гушна до Светъл.
Той си погледна биологичния часовник и разбра, че е време за пошестване. Изгаси втората цигара още преди да е догоряла и придърпа и Джиджи към себе си.
На края на деня, веднага след залез, те си тръгнаха. Бутилката стоеше празна на масичката, кристалните чаши, обагрени в червено, също бяха празни. Изключение правеше само една. Беше пълна с още топла кръв, но не от бутилката. В нея искреше коктейл от кръвта на Ера и Джиджи, коктейл от две любови към един Вампир. Светъл знаеше, че вкусът на всяка вампирска кръв се определя основно от обекта на любовта, но никога не беше опитвал кръв от свой Вампир. Надяваше се да е сладка и опияняваща, да е вкусна и завладяваща. Затова винаги се беше страхувал да я вкуси, да не би да не може да се въздържи и да пие от нея, което е изключително опасно. Ако пиеш кръв от свой Вампир рискуваш да убиеш любовта си със самовлюбеност и натравянето понякога е дори животоносно. Този път не издържа на изкушението. Поддаде се на любопитството да разбере какво носи на неговите Вампирки това, че го обичат. Пое малка глътка в устата си и замря шокиран. Вместо музика и поезия, горчивина и тъга се разля по рецепторите му. Овладя рефлекса да я изплюе, присви очи все едно беше заръфал зелен лимон. Размаза кръвта с език по небцето си и изчака вкусът да се разлее и успокои. В преобладаващата горчивина се долавяше ненатрапчива тръпчива нишка. Увиваше се около езика му като капронена корда, болезнено врязвайки се в него. Някъде на заден план, подтиснато се прокрадваха ръжда и горещ пясък забъркани в изгаряща киселина. Не беше това, което очакваше, но като посвикна със странната смесица от вкусове, Светъл хареса цялостта на композицията от елементи, които поотделно не харесваше. Този път му се наложи да овладее рефлекса да преглътне, и замаян и изненадан от преживяването, изплю разредената глътка в една от празните чаши. Разопакова пластмасова спринцовка без игла и засмука кръвта до дъно. Вдигна я на светлината и се загледа в нея. Матираната бяла пластмаса създаваше илюзия за скреж и студ, през нея прозираше червенината на любовта, изгаряща и пареща, без грам сладост.
"Някои я предпочитат горчива!" помисли си Светъл.
- Момичета, запомнете докъде сте стигнали, ще направим цигара почивка – усмихна се извинително с най-чаровната си усмивка Светъл, след като развали триъгълника по технически причини и запали цигара.
- Май не сме имали много заместнички, докато си изтърпявахме едногодишното наказание цяла седмица – ухили се Джиджи, отиде до малката масичка от черен мрамор и наля по чаша пенлива кръв от областта Шампан.
- Ами всъщност не, наистина. Много грижи имам с тази анорексия на Луна, не мога да реша как да я лекувам. Чудя се, дали не е по-удачно да опитам лечение със секс – Светъл замислено пое подадената му кристална чаша и отпи.
- Не вярвам в хомеопатията Све – разсмя се Ера и гърдите и изпаднаха в резонанс.
- Све, и аз мисля, че е по-добре да кръводарим. Толкова много те обичаме, че дори и на човек да дадеш да пие от нашата кръв, ще се влюби в теб със сигурност, а една анорексия ли няма да излекува? – Точкова гледаше Светъл с поглед-доказателство.
- Толкова сте мили, че отмяната на наказанието ми се струва дори недостатъчно. Направо заслужавате награда – Светъл смачка цигарата в пепелника и запали втора за да удължи почивката.
- Ужасно съжаляваме за дружеството с ограничена отговорност. Беше много безотговорно от наша страна. Когато обичаш някого истински, си готов да направиш всичко за него, дори да отидеш на плаж по обяд, ако е необходимо – Ера си изпи шампанското и се гушна до Светъл.
Той си погледна биологичния часовник и разбра, че е време за пошестване. Изгаси втората цигара още преди да е догоряла и придърпа и Джиджи към себе си.
На края на деня, веднага след залез, те си тръгнаха. Бутилката стоеше празна на масичката, кристалните чаши, обагрени в червено, също бяха празни. Изключение правеше само една. Беше пълна с още топла кръв, но не от бутилката. В нея искреше коктейл от кръвта на Ера и Джиджи, коктейл от две любови към един Вампир. Светъл знаеше, че вкусът на всяка вампирска кръв се определя основно от обекта на любовта, но никога не беше опитвал кръв от свой Вампир. Надяваше се да е сладка и опияняваща, да е вкусна и завладяваща. Затова винаги се беше страхувал да я вкуси, да не би да не може да се въздържи и да пие от нея, което е изключително опасно. Ако пиеш кръв от свой Вампир рискуваш да убиеш любовта си със самовлюбеност и натравянето понякога е дори животоносно. Този път не издържа на изкушението. Поддаде се на любопитството да разбере какво носи на неговите Вампирки това, че го обичат. Пое малка глътка в устата си и замря шокиран. Вместо музика и поезия, горчивина и тъга се разля по рецепторите му. Овладя рефлекса да я изплюе, присви очи все едно беше заръфал зелен лимон. Размаза кръвта с език по небцето си и изчака вкусът да се разлее и успокои. В преобладаващата горчивина се долавяше ненатрапчива тръпчива нишка. Увиваше се около езика му като капронена корда, болезнено врязвайки се в него. Някъде на заден план, подтиснато се прокрадваха ръжда и горещ пясък забъркани в изгаряща киселина. Не беше това, което очакваше, но като посвикна със странната смесица от вкусове, Светъл хареса цялостта на композицията от елементи, които поотделно не харесваше. Този път му се наложи да овладее рефлекса да преглътне, и замаян и изненадан от преживяването, изплю разредената глътка в една от празните чаши. Разопакова пластмасова спринцовка без игла и засмука кръвта до дъно. Вдигна я на светлината и се загледа в нея. Матираната бяла пластмаса създаваше илюзия за скреж и студ, през нея прозираше червенината на любовта, изгаряща и пареща, без грам сладост.
"Някои я предпочитат горчива!" помисли си Светъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар