- Мислил съм доста за това - каза Светъл и отпи от кристалната чаша глътка кръв.
Бизмун се излегна съвсем на удобното кресло и запали пурата, която държеше вече половин час. Ресторантът на хотел "Дини" беше луксозен като самия хотел. Целият комплекс беше заткрит и се влизаше с членски карти, които се даваха само след като са те приели в затворената вампирска ложа Недолюбениците. Светъл стана Недолюбеник преди няколко години и от тогава висеше доста често в ресторанта.
- Вегетарианството е въпрос на личен избор. - продължи Бизмун и допи чашата свинска кръв. Поръча още една на сервитьора и дръпна от пурата. - Човешката кръв не е жизнено важна, не е необходимост, дори получавам киселини от нея. Както Хомо Сапиенс е еволюционно над различните други биологични видове, така и ние Вампирите сме над него. Но има и хора, които отказват да се хранят с видове, които не стоят поне няколко стъпала по ниско в еволюцията.
- Но къде е границата Биз? Стъпала ли да броим или да правим тестове за интелигентност на това, което ядем? - ухили се Светъл и запали пура и той. - Мисля, че единственото недопустимо нещо е да се храниш със собствения си вид, така нареченото вампироядство. Затова сме цивилизовани, за да не го допускаме. Затова и законите са изключително безкомпромисни в това отношение. Много добре знаем какво е наказанието - Смърт чрез солариум.
Входната врата се отвори и в ресторанта влезе Скъпа. От всички маси впериха погледи в нея. Беше изключително красива както винаги. Тя се огледа и директно се отправи към масата на Светъл. Седна, опита да придърпа късата си рокля с няколко сантиметра надолу, така че само краката и да бъдат голи. Скъпа беше човек и работеше като елитна компаньонка с консумация. Кожата и беше бяла и прозрачна като китайски порцелан и през нея ефирно прозираха дори най-тънките венички. С две думи, беше апетитно парче. Харесваше Светъл и непрекъснато му правече значителни отстъпки от тарифата. Наведе се и го целуна по бузата, след което си поръча малко, черно бакарди с кола. Светъл на свой ред се огледа и с облекчение констатира, че повечето посетители вече си бяха прибрали погледите.
- Запазил съм най-хубавия апартамент още преди седмица. - усмихна и се той, като разкри закачливо само връхчетата на горните си кучешки зъби. Поръчваше си винаги нея. Беше много сладка, съвсем по неговия вкус. Чакаше я по цял месец до следващия сеанс, понякога и по-дълго. Не може да се кръводарява всеки ден, а и тарифата и, дори след обичайната отстъпка нямаше нищо общо с даряването. Затова преживяваше основно на консерви, често дори и на вегетарианска храна. Страхуваше се тя да не се влюби с него, не искаше да рискува присъда Смърт чрез солариум.
Тя го гледаше влюбено докато пиеше третото си бакарди. Бизмун не се чувстваше много комфортно и гледаше да гледа в други посоки, като съвсем беше замлъкнал, притеснен от риска да и привлече вниманието към себе си. Все пак беше заклет вегетарианец.
- Хайде Скъпа, стига пи, не искам да се напивам тази вечер. Лек ден Биз. Внимавай да не се увлечеш по веганството, че ще трябва да се наказваш със сок от кръвно цвекло. Няма да живеем по десет хиляди години, дето се вика. - Светъл смачка пурата в пепелника и сам се захили на собствените си шеги. Бизмун му се усмихна снизходително и му махна с ръка. Скъпа продължаваше да го гледа влюбено и се усмихна в отговор на неговата усмивка. Изобщо не беше чула какво каза, само знаеше, че това за което беше чакала с нетърпение цял месец ще се случи съвсем скоро.
Случи се по-малко от седем пъти, но тя беше на седмото небе. Светъл много внимаваше да не прекали и с храненето, защото това щеше да отдалечи следващата им среща.
- Стига толкова - прошепна той и понечи да залепи малкото парченце левкопласт с телесен цвят върху двете фини дупчици на врата и.
- Давам ти бонус. Нека още малко, прегърни ме - и тя го прегърна.
Опря устни точно на мястото на левкопласта и се постара да не прави нови дупки в красивата и кожа. Усети че и нейните устни са на подобно място на неговия врат. Леко пробождане, силна болка. Отблъсна я от себе си. Тя гледаше тъжно, от дългите и кучешки зъби се стичаше кръв.
- Обичам те, съжалявам! - промълви Скъпа. - Не искам пари за тази вечер.
- И аз съжалявам! - каза Светъл - Знаеш, че отсега нататък не мога да вечерям с теб, остават само приятелство и секс. Добре дошла в неестествения отбор.
На излизане от хотела се отби в малкото нощодневно магазинче на входа. Купи си два пъти повече натурална кръв в кутии от обикновено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар