Търсачите

          На лъжата краката са къси! Чудеше се откъде родителите и са знаели, че нейните ще порастнат толкова дълги за да я кръстят Кристина. Излизаха заедно вече от доста време и Светъл правеше всичко възможно за да и помогне. Харесваше я много, сигурно би се влюбил в нея, ако не беше Вампир. "Обичам" се използваше толкова често и толкова широко, че той не се притесняваше да и го казва. Обичам боб, обичам музиката, обичам те Кристина. Тя не му вярваше разбира се, защото беше от просветените, знаеше че той е Вампир, и че никога не би могъл да обича истински друга, освен тази която го е превърнала в такъв. Членуваше в една от  многото човешки секти превърнали любовта в религия. Наричаха се Търсачите, и бяха търсачи на .... любов. За разлика от другите религии проповядващи силата на любовта доста разфокусирано, Търсачите бяха силно мотивирани, мереха дължината на зъбите си всяка седмица, опитваха да пият кръв за да видят какво ги чака когато се влюбят истински, трескаво зарязваха всеки, от когото не им растяха зъби и продължаваха напред без никакви скруполи и сантименти. Някои успяваха, други не. Той  искаше тя да успее, и правеше всичко по силите си това да се случи. Издевателстваше по най-различни начини над нея, говореше и непрекъснато за Луна, целуваше се с други жени пред нея, не и се обаждаше по цели седмици. Понякога, макар и много рядко и казваше, че я обича повече от боб, рок музика и дори от синьо сирене.


Светъл се беше усамотил на един фотьойл в един от много повече от четирите ъгли на огромната зала, в която се вихреше партито. Дойде с Кристина, но беше попрекалил с алкохола и я остави да се забавлява сама. Залата и партито бяха на Джон, който беше адски богат. Светъл го знаеше от дете, но го познаваше от скоро. До фотьойла бълбукаше малко кръвно фонтанче. В него плаваше моделче на жълта подводница. Вървеше парчето "Кой иска да живее завинаги" на Фреди. Джон го забеляза и се насочи към него усмихнато. Седна до него и гребна с чашата си от фонтана.
- Осми декември, днес е моят голям ден, рожденният ден на новия ми живот, животът, в който не трябва да броя рожденните си дни. - чукна чашата си със сто годишно уиски в тази на Светъл, отпи и се загледа във веселящите се компании. - Знаеш ли Светъл, аз съм един щастлив Вампир. Ето, чуй Фреди, той беше истински нещастен, не можа да понесе мисълта, че ще е влюбен завинаги несподелено. Практически той се самоуби, всички знаем, че умря от сребролюбие, а не от СПИН както хората си мислят. Съзнателно изсмърка първата доза сребърен нитрат, знаейки колко е пристрастяващ.


  Светъл беше чувал за силното наркотично въздействие на среброто над вампирите. Предизвиква изкривяване на реалната представа за света, помага да забравят, че са влюбени, създава опияняващо усещане, че всичко тепърва предстои. Дрогираният вампир гледа пожелателно всяка красива жена, вярвайки, че може да се влюби в нея. Действието продължава няколко часа, след което настъпва рязък срив. Истинската му любов го затиска с още по-голяма тежест и единственото, което му остава е да прибегне отново до белия нитратен прах. Убива бавно, но сигурно. Знаеше, че има отказали се, но не искаше да пробва, въпреки, че много пъти му бяха предлагали.


  - Така е Джон, не всеки става за Вампир. - тъжно каза Светъл - Затова не разбирам, защо всички религии, цялата човешка култура, толкова много превъзнасят любовта. Тя не е панацея, не е универсална рецепта, не е пенкилер. Дори и на влюбените вампирски двойки не им е лесно, Както пееше и Фреди - "кой дръзва да обича завинаги". Затова и теб не те разбирам особено. Как можеш да пееш, че всичко, от което се нуждаем е любов? Твои колеги и те пеят само за нея. "Любовта ще спаси света", "Една любов, един живот" и какви ли не глупости още.
- Вече съм нов Вампир, не ме обвинявай. - Джон го погледна виновно. - Мислих доста по въпроса и вече не съм толкова краен. Дори посетих сбирка на Търсачите и им говорих за обратната страна на монетата, за това, че трябва много добре да преценяват какво си пожелават, защото може и да им се сбъдне... Елтън, ела за момент, да те запозная с един интересен Вампир. - провикна се той към дребен, възрастен мъж с перука. - Това е Елтън, един страхотен щастливец.
- Казвам се Светъл - подаде ръка Светъл - голяма чест е за мен.
- От скоро съм в клуба, един от малкото успели Търсачи, дявол да го поживи това невръстно, невярно момченце. Единственото тъпо нещо е, че се влюбих чак след като оплешивях. - закиска се Елтън - Хайде Джон, обещахме на уважаемите вампири, че ще изпеем нещо заедно.


Джон стана и заедно се отправиха към средата на залата, където се намираше малка сцена. Музикантите си оставиха питиетата, загасиха цигарите и засвириха. Джон и Елтън запяха "Всичко, от което се нуждаем е любов". Светъл се заслуша. На мястото на "любов", Джон снижаваше глас, но все пак се чуваше "Ла ла ла". Наистина нов Вампир.


- Хайде да си ходим, Кристина. Много се напих и имам чувството, че ще повърна. Искам да те попитам отново. Наистина ли си сигурна, че искаш да ме обичаш вечно, мислиш ли, че си готова да го понесеш? - подпря се на рамото и за да не падне.
- Разбира се, че съм сигурна. Жените винаги знаем какво искаме, поне до момента на постигането му.


Навън Светъл наистина повърна. Стана му по-леко, но отново усети глад. Целуна Кристина по врата и реши, че е настъпил моментът да направи и последната, безотказна стъпка.


- Хайде скъпа, да побързаме. Време е да добавим капка болка към удоволствието.