Самоубийство от любов

           Всеки път когато го видеше кръвта и кипваше, но Светъл не би я ухапал не от страх от изгаряне на устата. Не би го направил, защото не искаше да я изпусне. След загубата на три многообещаващи пациентки заради самото знание, беше сменил подхода и вече избягваше да ги просвещава. Идеята за вечността на любовта ги караше да искат да се влюбят, а това обикновено правече влюбването напълно невъзможно и ги запращаше сред непрекъснато увеличаващите се редици на Търсачите. 


Видя Перспектива за първи път на една снимка в асоциалната мрежа Fangbook Разбира се не беше тагната, защото нямаше как да има профил там. Беше групова снимка качена от един негов fiend, който в последствие ги запозна по настояване на Светъл. Перспектива беше изключителна, и не искаше да я остави в ръцете на някой аматьор, който да я повреди с всеотдайна "любов" и да я убие, остарявайки заедно с нея.  Затова напълно искрено и страшно убедително и повтаряше, че не я обича, всеки път когато тя го попиташе, а това напоследък беше доста често. Току що го беше направил за пореден път и тя плачеше и за пореден път заплашваше, че ще се самоубие от любов. Самоубийството от любов е нонсенс, но хората не го знаят. 


- Не можеш да го направиш, ако наистина ме обичаш. - измънка той, без да обяснява повече. 
- Ще си прережа вените, просто не издържам повече - изхлипа тя, приела неговата реплика за увещаване.
- Как не издържаш, със здрави вени ли? - опита да се пошегува Светъл - Виж Перспектива, заслужаваш нещо много по-добро от мен. Някой, който много държи на теб. Някой, с когото да остареете заедно. Трябва да спреш с тези рок балади, наистина ти действат депресиращо. 
- Ти ми действаш депресиращо - тросна се Перспектива - има нещо сбъркано в теб. Какво ли не правя за теб, излъжи ме поне веднъж по дяволите. 

На другата вечер Светъл звъня дълго. Накрая влезе тихо през отключената врата. В тъмната стая звучеше Ламбада. На малката холна масичка имаше бележка. "Не е рока! Ти си!" прочете я без да светва Светъл. Песента свърши и започна отначало, а той се усмихна в мрака и се отправи уверено и спокойно към банята. 
Тя лежеше във ваната с прерязани вени и когато го видя се усмихна мъченически. 
- Дошъл си за да ме спасиш, значи все пак ме обичаш. 
- Не Перси, аз вече съм те спасил - усмихна се в отговор Светъл и се загледа в острите връхчета на кучешките и зъби. - Ти си вече Вампир като мен и ще живееш вечно, защото любовта ти към мен е истинска и вечна, като моята към Луна. Разбрах го още когато чух музиката.  Всеки може да си пререже вените на рок балади, но само истинска любов може да те накара да го направиш на Ламбада.
- Значи няма никакъв шанс да те накарам някога да ме обикнеш - мъченическата и усмивка остана без усмивка. 
- Загубила си доста кръв. Оставил съм две кутии до бележката ти. Ще се видим утре след залез. - каза Светъл и си тръгна. 


Влезе тихо през отключената врата, след като звъня дълго и безрезултатно. Звучеше Ламбада. Ужасен, без капчица замисляне се затича към терасата, която гледаше на Запад. Целувката на Слънцето беше превърнала Перспектива в купчинка прах върху плочките на пода. От нея се подаваше ъгълчето на малко листенце. Прочете бележката в пълния мрак - "Ти беше...Залез".