Мълчание

Срещна го съвсем случайно. Земен беше леко напълнял, леко оплешивял и тежко увеличил диоптъра, съдейки по това как очите му изпълваха очилата до дебелите рогови рамки. Добре известно е, че няма нищо случайно разбира се. Случайни събития са тия, които просто са ни прекалено сложни за да можем да разберем и предвидим. Съвсем неслучайно обаче той се спря. Преди доста години се бяха разделили разговаряйки за толкова много неща и премълчавайки толкова малко. Имаха много натрупани теми за премълчаване. Хората считат, че мълчанието е знак за съгласие, но всъщност то е много повече. С мълчание може да се говори, понякога може да се каже повече с него, отколкото с думи. Доста често използваме думи когато искаме да останем нечути, затова разговорът им започна вербално.


- Здравей Светъл - каза Земен - Наистина се радвам, че те срещам. Да седнем някъде да си поговорим, толкова отдавна не сме се виждали? - опита се да отклони поглед встрани, но не се получи. Явно щеше да му се наложи да си купува очила с по-големи рамки.
- Чудесна идея - отговори Светъл. -  Трябва обаче да ти кажа нещо. Аз съм Вампир и по принцип избягвам да ходя по вашите човешки заведения, но заради теб ще направя изключение. - каза го гласно защото знаеше, че няма по-добър начин да го скрие.
- Шегаджия, все си си същият. - усмихна се приятелят му. - Какво ще кажеш да пием по едно в Марионетката, въпреки, че е малко шумно и няма да можем много да се чуваме.
- Мисля, че е идеално, ще може да си помълчим надълго и нашироко. В доброто старо време никога нямахме време от всички рутинни разговори. - този път Светъл отклони погледа си учтиво, за да не подплаши очите на Земен. Великодушно им позволи да гледат през централната, най-дебела част на стъклата.


Марионетката беше рокаджийско заведение средна хубост. Навремето често ходеха заедно там кой заради музиката, кой заради Луна, правейки компромис с много недостатъци, най-големият от които бяха зверски пияните клиенти. Когато някои съвсем прекаляха с алкохола, ги изнасяха като кукли на конци, на което се дължеше и името му. Седнаха на високите столове и Светъл си поръча направо едно голямо, предусещайки тежко мълчание. Земен се втренчи в менюто от такова разстояние, че изглеждаше като да се крие зад него. Размълчанието откри Светъл.


- Виж Зем, обичам Луна и тя е жената на моя живот. Знам, че не ти е приятно, но любовта ми е истинска и вечна. Затова съм и Вампир, както вече ти казах. - измълча Светъл и запали цигара.
Земен се сепна, огледа притеснено зъбите на Светъл вече по-доверчиво и си поръча и той едно голямо с жестове. Беше ужасно шумно.
- Добре де, и така да е, важното е, че тя обича мен. Аз пък съм човекът на нейния живот. - отмълча той и също запали цигара.
- Не че искам да се заяждам, но това изобщо не е вярно. Няма да влизам в подробности, защото не искам да ви превръщам в Търсачи, но тя те обича точно толкова, колкото и ти нея. Това, че ти изпива кръвта би било доказателство за любов, ако не беше само образно премълчано. - омълча се Светъл неловко и започна да върти чашата си. Симулира интерес към подрънкващите бучки лед в нея и с облекчение прехвърли погледа си от Земен към тях.


- Как сте, как я карате? Поддържате ли още любовта жива? - попита гласно Светъл, възползвайки се от паузата между две парчета.
- Добре сме, благодаря. Имаме вече второ дете. А ти, намери ли жената на своя живот? - изговори Земен, избягвайки въпроса за любовта.
- Нали знаеш, че аз не съм мъж за една жена, приятелю. - отвърна Светъл, прилагайки номера с бучките лед за втори път.

Музиката затрещя отново и двамата се загледаха към групата през гъстите облаци дим и гората от ръце на посетителите в по-напреднала фаза на алкохолна злоупотреба.

- Добре де, Луна може да не ме обича, но и теб не те обича и ти много добре го знаеш - промълча отново Земен, този път видимо раздразнен.
- Така е наистина и не се съгласявам само за да те накарам да се чувстваш по-добре. Тя не обича никого. Това със самолюбието не се брои. - замълча Светъл шаблонно в знак на съгласие. - Знаеш ли Зем, любовта е като лятото. За хората на север пет градуса над нулата са лято. Така че, може би по някакъв северняшки начин Вие се обичате. Когато не можеш да намериш Вампира на своя живот, се задоволяваш с човека. - продължи мъдро да размълчава той.
- По някакъв начин ти съчувствам Све. Ако Луна беше избрала теб щях да се примиря някак си, не че не и помогнах малко в избора. Но ти ще ме разбереш, и ти на мое място би постъпил така. - Земен вдигна чаша за наздраве и мълчаливо отпи.
- Грешиш Зем. Не бих постъпил като теб, аз я обичам истински. Вие сте хубава двойка, толкова е романтично как остарявате заедно. Така че съм ти благодарен до известна степен. Ако бях на твое място нещата щяха да са малко по-различни. Нямаше да понеса да я гледам как остарява сама. - замълча Светъл с тъжно мълчание, но намери сили да се усмихне.
- Благодаря ти Све. След това помълчаване с теб, чувам нещата по съвсем различен начин. Няма да намълча нищо на Луна обаче. Не мислиш ли, че е по-добре да живеем във вечно лято, макар и полярно? - смълчано погледна Земен към приятеля си и му върна усмивката.
- Ами да, прав си. - щеше да измълчи и нещо в знак на несъгласие с употребата на "вечно", но мълчанието му беше прекъснато от поредната пауза. Групата се оттегли за кратка почивка и Светъл продължи вече на глас. - Не бих могъл дори и да мечтая за любов като Вашата, Зем.


Когато си тръгваха, преди да се разделят, Земен гледайки в земята, каза:
- Беше ми много приятно да си поговорим. Трябва да се видим пак някой път, може да излезем и заедно с Луна.
- Да, и на мен ми беше приятно. Ще се радвам много да се видим отново. Предай поздрави на Луна. - отговори Светъл, гледайки към Земен.

Мина кола за прибиране на боклук и се вдигна страхотен коктейл от дрънчене на метални кофи, работа на стар двигател и крясъци на цигани. Възползвайки се от благоприятстващия звуков фон Светъл измълча:
- Сбогом Зем, наистина беше много важно да си премълчим всичко непремълчано.
- Сбогом, Све, сега вече всичко е ясно. Не остана нищо непремълчано. - отмълча Земен.

Настъпи безкрайно мълчание!