Отвори гардероба. Беше решил да се облече весело за вечерта. Спря се на крещящо черен, кожен панталон и ярко черното си кожено сако. Избра от десетте черни ризи небесно черната, притесни се леко за хармонията с искрящо черните си каубойски ботуши, но реши да рискува. Бяха минали две години, шест месеца, девет дни и двадесет и един часа откакто не я беше виждал. Опитваше се да я забрави. Излизаше всяка нощ, пиеше по едно за отпускане, още едно за настроение, трето за разкрасяване на потенциалните жертви, четвърто за чар, пето за развързване на езика, шесто за смелост и се прибираше обикновено призори. Не искаше да приеме, че е незабравима. Не вярваше да е незабравима. Беше забравил висшата математика, която толкова много обичаше, щеше да забрави и нея, късно или още по-късно. Трябваше просто да забрави, че се опитва да забрави.
Застана пред огледалото. Огледа се, хареса се, втренчи се в сините си, тъжни очи. Принуди лицевите мускули да се наредят в добре заучената симулация на усмивка, но очите изпаднаха в пълен контраст с нея. Както и да опитваше, от близо три години не можеше да ги накара да се усмихнат. Денем ги криеше зад рейбана, нощем просто гледаше жените в очите само в краен случай.
Изгаси голата крушка в средата на стаята, мина през тъмният коридор без да светва и се сля с топло черното на нощта.
В бара седна на бара. Чувстваше се напрегнат както винаги преди първото, затова си го поръча още преди да е запалил цигара и се вгледа в барманката като в съотборник в щафетно бягане. Пое чашата от нея, отпи две топли глътки преди да са успели да установят комуникация с бучките лед и запали цигарата. Вече можеше да сканира клиентелата. Две момичета в съседство, проявяващи нескрит интерес, веднага го скриха, когато погледна към тях. Мъжка компания, мъжка компания, влюбена двойка, женска компания, пет момчета с едно момиче, доста хубавко. Допи си питието и си поръча второто.
След третото реши да преразгледа издаденостите наоколо. Съседките се бяха разкрасили до неустоимост. Знаеше, че в този бар никога не разреждат напитките. Едната му хвърляше погледи, а той и ги връщаше за да не и свършат.
- Казвам се Светъл - каза Светъл.
- Приятно ми е, Невъзможна - усмихна се тя и подаде ръка накичена с гривни и пръстени достатъчни за зареждане на бижутерски магазин.
- Много разпространено, но хубаво име. - отклони поглед от гърдите и, опита се да го насочи към очите, но той непокорно се плъзна към голата кожа на краката.
- Още едно за дамата - обърна се той към барманката, надявайки се наведеният му поглед да не се възприеме като неучтивост. Беше го оставил да прави каквото пожелае. Той пожела да разсъблича Невъзможна. Ръцете му се пукаха от завист, въпреки че Светъл предвидливо ги беше намазал с крем за напукани ръце преди да излезе.
Вече не броеше. И не говореше прекалено, въпреки че езикът му се беше развързал. Целуваше Невъзможна, докато ръцете му говореха на езика на глухонемите секс маниаци.
- Хайде да ходим в нас, да включим и други части от тялото в разговора - предложи Светъл срамежливо.
- Много си бърз. Не съм толкова лесна - задъхано отговори Невъзможна - близко ли е или ще хващаме такси?
Влязоха в тъмната стая. Светъл светна голата крушка. Съвсем скоро не само тя беше гола и той изигра една роля от последния порно филм, която го беше впечатлила особено.
- Трябва да се прибирам при сериозния си приятел - каза Невъзможна, напълно сериозно - Нали ще ми се обадиш, да се видим отново?
- Разбира се, че ще ти се обадя - погледна встрани Светъл, докато и подаваше пари за такси.
Затвори вратата след нея, върна се в стаята и седна на леглото. Извади телефона си и изтри Невъзможна3. Излегна се, запали цигара и се загледа през прозореца в извития сърп на Луната. Не беше ял от сутринта, но не беше гладен. Мислеше си за нежната кожа на врата на Невъзможна и за пулсиращата сънна артерия под нея. Странно.
Бяха минали две години, шест месеца, десет дни и шест часа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар