Волф

          - Много си наивен Светъл, моето вампирче - каза Волф и преполови чашата вино.
          Беше се запознал с Волф току що. Беше достолепен Вампир, създаваше доверие със самото си присъствие и Светъл му беше разказал доста неща за себе си, дори му поръча бутилката след като се оказа, че Волф си е забравил портфейла. Вече се чудеше дали не е време да започне да съжалява. Получи се като в поговорката "Храни Вампир да ти пие кръвта", мислеше си Светъл, докато си поръчваше третото малко на бармана.
          - Не ти ли се е случвало безпричинно да се загледаш в Луната по време на пълнолуние? - продължи събеседникът му.
          - Виж Волф, всеки път когато погледна Луната се сещам за Луна. Затова избягвам да го правя при пълнолуние, представям си я дебела. - опита се да отклони разговора Светъл.
          - Ще ти разкрия една тайна. - Волф се усмихна тактично на шегата - Аз не съм Вампир. Сигурно ще се зачудиш как ме пускат в Bloodhound. Много е просто, слагам си бонбони зъби, всяко дете ги обича.


          Светъл харесваше бар Bloodhound. Fang контролът беше наистина строг, обстановката беше луксозна и Мерилин пееше почти всяка вечер, когато нямаше концерти. Затова се изненада искрено.
          - Не мога да повярвам, че са пуснали човек в този бар - каза той и погледна подозрително съседа си от другата страна. Странен мъж с брада.
          - Аз не съм човек Светъл - Волф направи дълга драматична пауза докато си доливаше чашата. - Сигурно си мислиш, че любовта е единствената сила, която ни прави безсмъртни. Всъщност вие Вампирите дори не сте вечни, но ти едва ли го знаеш. Няма нищо вечно. Просто маркетингът работи много здраво. Все пак ние сме по-вечни, но едва ли са ти казвали за нас, защото темата е табу сред Вампирите. - Волф замълча загадъчно.

          Светъл не искаше да прекъсва прекъсването му, затова допи мълчаливо чашата, поръча си следващо и се загледа в мъжа с брадата. Беше странен образ, видимо на христова възраст с дълга коса и брада, от която зъбите му не се виждаха. Дали е Вампир? Започваше да подозира вече всеки.


          - Колко дълго ще я обичаш тази твоя Луна? - изнервено продължи Волф, като разбра, че се е сблъскал с висококултурна липса на любопитство. - Двеста години? Петстотин години? Вярно е, че несподелената любов е доста по-трайна от споделената, но нищо не може да се мери с омразата. Омразата винаги е споделена, подхранва се непрекъснато и е много по-удобен път към вечността от любовта. Кажи ми, на колко години е най-старият Вампир, който познаваш? Аз съм на хиляда и двеста и продължавам да мразя жена си както на млади години. Вярно е, че регулярно си уреждаме срещи за надъхване, дори и давам пари всеки месец за да я мразя още повече. Често се лъжем, че сме си изневерили един на друг, аз поне лъжа, за нея не знам. Правим всичко необходимо за да поддържаме омразата жива. А Вие с Вашата любов, какво можете да направите, освен да чакате да угасне съвсем и да се превърнете в купчина пепел.  - Волф накваси пресъхналото си гърло с няколко глътки - Но положението не е безнадеждно, не е никак трудно да превърнеш любовта в омраза. Защо продължаваш да обичаш Луна, след като тя не те обича. Не е ли по-правилно да я мразиш? Освен това се замисли и за нея. Ако я намразиш, и тя ще те намрази и по този начин ще дадеш безсмъртие и на нея. Не бъди егоист Светъл, стани Върколак.

          Светъл стоеше онемял. Всъщност беше чувал за Върколаците, за това колко са коварни и как ненадейно могат да те атакуват, но тази атака изобщо не я беше очаквал, точно в Bloodhound.
          - Амиии, аз просто я обичам. - смотолеви Светъл, усещайки загуба на италиански мрамор под краката си. Подпря се на бара, опита да отпие от чашата, но си удари зъбите в нея и единият нечуплив кучешки се счупи. - Дори Времето не помогна да я забравя. - изхълца той.
          - Времето никога не помага. Помага трезвият разум. Както виждам при теб помага и пияният. - усмихна се Волф и вдигна чаша за навеки.
          - Навеки - разхили се Светъл, възползвайки се от плоската шега с единствената цел да се пребори за глътка въздух.
          - Усещам голям потенциал в теб млади приятелю, - усмихна се подкупващо Волф - Ти си изключително интелигентен и разбираш прекрасно, че твоята тъпа любов, няма никакво основание. Но не само твоята е такава. Любовта никога няма мотив, за разлика от омразата, а какъв по-добър мотив за омраза от неоткликването на любов. И да дереторизирам въпроса си.  Виждал ли си Вампир преодолял избеляването на спомена, изгасването на любовта, някой който е достигнал повече от няколкостотин годишна възраст?


          Светъл гледаше безпомощно, имаше чувството, че лежи на плажа по обяд. Бореше се не за живота си, а за любовта си, но усещаше, че губи битката.


          - Аз съм на две хиляди години, младежо Волф - чу Светъл откъм страната на брадатия. Погледна към него с благодарност и надежда за помощ. - За неприятели като теб се казвам Христов. Вие Върколаците мразите, защото искате да живеете вечно, а не можете да обичате, докато ние Вампирите живеем вечно не защото искаме, а защото обичаме истински.


          Светъл се окопити като дявол не ходил на педикюр поне два месеца. Събра смелост и завъртя погледа си към Волф, но него го нямаше, Видя само затварянето на входната врата след него.
          - Благодаря Ви много, господин Христов - обърна се той отново към брадатия.- Никога досега не съм изпадал в такова положение, винаги съм бил сигурен в себе си и в любовта си.
          - За приятелите съм Наизуст. Пази любовта си от Върколаци синко! И нека Блог да бъде с теб!