Спасител

          Събуди го звъненето на телефона. Кой ли го търсеше толкова рано вечерта? Добре че не беше от вампирите, които държаха на правилата за спазване на тишина преди осем часа. Не беше и от тия, които обичат да си полягат между два и четири след полунощ. Обаждаше се доктор Спас Спасков, негов много добър приятел, един от най-старите вампири, които познаваше. 

          - Извинявай, ако те събуждам Све, току що застъпих на смяна и имаме двама нови хипертоници, а нали и без това имам повод да почерпя. Ако си свободен, мини към мен да полунощваме заедно, взел съм и една бутилка.

          - Добре Спа, ще мина със сигурност, и без това хладилникът ми е празен. 

          Бяха се разположили в две удобни кресла в интензивното. Единственото неудобно нещо беше ритмичното писукане на апаратурата следяща пулса на пациентите. Докторът му подаде единия край на тънкия прозрачен маркуч. Другият му край беше прикрепен с абокат към единия от хоспитализираните. 

          - Коктейл със сламка, само чадърче липсва. Навеки! - усмихна се Светъл, смукна малко от маркуча, чукна чашата си с водка в тази на доктора и отпи. С другата си ръка въртеше кутията цигари върху малката масичка с хирургически инструменти. Знаеше, че няма как да запали тук, трябваше да се грижат за здравето на болните. 

          - Навеки! - усмихна се Спас - Днес ставам на четиристотин години. Замислям се за смисъла Све. Цял живот се мъча да помагам на хората, да ги спасявам, а единственото, което правя е само да отлагам неизбежното. - Погледна към кутията цигари, която въртейки се под показалеца на Светъл, трескаво менеше "Пушенето убива" с "Тютюнопушенето води до състаряване на кожата". 

          - Ето, хората мислят, че пушенето убива, а то само приближава и без това неизбежната смърт - замислено продължи той - Как не осъзнават, че единственото, което убива е липсата на истинска любов. Иронията е, че след почти четиристотин години нямам нито един жив пациент. Всички  хора, които съм спасил от смъртта са осемте жени влюбили се в мен през всичките тези години. Тази, която спаси мен, уви не е между тях. Споделената любов е толкова рядка. 

          - Стига Спа, днес трябва да си весел. Твоят ден е все пак. - Светъл пусна цигарите и си доля водка. - Какво е кръвното налягане на моята вечеря, докторе? - дръпна още малко от маркуча. 

          - Сто и шестдесет на сто, пулс осемдесет - отговори Спас след като погледна екрана. - Не се притеснявай, до четиристотин грама няма абсолютно никаква опасност за човека. И не се опитвай да ме отклониш от темата. Мисълта ми беше, че просто си пропилявам живота Све - не спираше той - Срещнах скоро един мой стар приятел. Казанова се казва, малко по-млад е от мен, а е спасил вече над триста жени, дал им е вечен живот. - и той отпи малко от сламката си за да тушира паренето от водката. Пиеха я без лед, а беше доста силна. 

          - Кажи ми Спа, вампир никога ли не може да се влюби отново? Имам някакво странно усещане към Неверна, не знам дали я познаваш. Кара ме да се чувствам толкова различно, не че я сравнявам с Луна разбира се - Светъл се развълнува и загуби представа докъде е стигнал с вечерята. 

          - Све, знаеш, че това е абсолютно невъзможно. Има само една истинска любов, другото е просто увлечение, свикване, конформизъм. Сега се връщам. - каза Спас, стана и се измъкна тихо от помещението. 

          Светъл се замисли. Беше спасил точно тринадесет човека, единадесет жени и двама мъже. С някои се виждаше, с други не, но всички щяха да го обичат завинаги, вечно. Точно както и той самият щеше вечно да обича Луна. Изведнъж видя нещата в друг мрак. Дали тя, въпреки че беше човек, не е усещала по някакъв начин безсмъртието на любовта. Дали не беше го накарала нарочно да се влюби в нея, защото е видяла Спасителя в него. Всъщност, реално погледнато всички тези тринадесет човека косвено са спасени от нея. Натъжи се за нея, за това, че не успя да я спаси.  Каква сила е любовта, дори хора, които не могат да обичат истински, я осъзнават. Това което беше длъжен да прави е да спасява, да спасява колкото може повече, да спасява заради нея

          Стресна го равният тон на пулса. Моментално пусна сламката и скочи от креслото си. Обзе го паника. В интензивното влетя доктор Спасков. Погледна показанията на уредите, бавно измина разстоянието до своя стол и се отпусна в него. 

          - Мъртъв е. Явно си бил доста гладен. - ухили се той и погледна пребледнялото лице на Светъл. - Не се коси, не му оставаше много живот, а и нямаше никакъв шанс за спасение. Те всички са пътници. Единственото смислено нещо е да ги караш да се влюбват, само така можеш да им помогнеш, само така можеш да ги спасиш.