Вампирът Светъл

          Беше късно. Слънцето още не се беше показало над хоризонта, но вече щедро обстрелваше небето с червени лъчи. Светъл се поспря пред входната врата и впи поглед в изгрева. Дръпна за последно от цигарата, изгаси я в лявата си длан и я изхвърли в единствената локва не успяла да се процеди между плочките след краткия, нощен дъждец. Ставаше прекалено светло, Светъл вече усещаше светлината болезнено върху лицето си, затова отвори входната врата и потъна в сумрака на стълбището. 

          Първото, което направи когато влезе в пълния мрак на малкия си, разхвърлян апартамент, беше да застане пред огледалото. Усмихна се широко и се наслади на равните, бели зъби. Току-що бе посетил изключително доверения си зъболекар и със задоволство се загледа във връхчетата на кучешките зъби, които отново стояха на една линия с останалите. 

          Светъл беше скромен вампирец. Никога не беше наранявал никого, както се казва - на слонът път правеше. Извади от хладилника нова кутия натурална кръв без консерванти, отви капачката и изля половината в дебелата стъклена халба, която се явяваше единствената чаша в цялото жилище. Прекара я за кратко през микровълновата, добави двеста грама водка, отпи няколко едри глътки и се отпусна на леглото. Беше си съвсем нормално, персона и половина. Не обичаше театралниченето с ковчезите. 

          Скоро щеше да празнува сто и четиридесетия си рожден ден. Щеше да го празнува, въпреки всички суеверия, които неговите приятели вампири се опитваха да му пробутват. Той нямаше много приятели, защото трябваше да избира сред изключително тясното общество на безсмъртните. Понякога се сприятеляваше и с някой смъртен, но след време се разстройваше много, когато той приключеше земния си път. Имаше и друга причина. Просто те рядко го разбираха. Противно на общоприетите фолклорни представи, вампирството и безсмъртието не се предават чрез ухапване. Те идват като резултат от истинската любов, която наистина е вечна. Първите симптоми са добре известни. Загуба на апетит, безсъние, проспиване на дните и скитане по цели нощи. За повечето хора всичко приключва на тази фаза, но не и за Светъл. С минаването на годините започна да забелязва, че старостта просто го подминава. Известно време го отдаваше на гени, на здравословното непревишаване на две кутии цигари на ден и половин литър твърд алкохол, на склонността към лицемерно ласкателство на хората около него. Истината го удари заедно със жаждата. Спря да се храни съвсем, фокусира се върху водката с "доматен" сок. Известно време пробутваше порасналите кучешки зъби за специални коронки, резултат от публично афишираната му вампирска обсесия. След време се сприятели с един вампир-зъболекар, безнадежно влюбен в момиче с брекети на зъбите и очила без никакъв диоптър. Резултатът траеше по няколко седмици, и тогава наставаше време за ново изпиляване. 

          Доизпи халбата преди кръвта да е изстинала съвсем и се излегна. Сети се за Луна, своята вечна любов. Тя отдавна беше напуснала този свят. Беше я видял преди много години за последно. Симпатична възрастна жена, посивяла и остаряла. Позна я по внучката, която потресаващо приличаше на нея. Първо я взе за Луна, беше като клонинг. "Е, все пак не ме е излъгала, че обича Земен!" помислил си бе Светъл. "Щом е от нашето братство, значи е било истинска любов". Погледът му се беше залепил за нея, но когато най-накрая успя да го откъсне, той загуби само частица от секундата преди да залепне още по здраво за истинската Луна. Изведнъж всичко се срина, гърлото му се стегна в буца, сълзите непокорно се пуснаха от очите и започнаха бързо да се спускат към ъгълчетата на устните. Луна не го забеляза, беше увеличила мощно диоптъра. Светъл не и се обади, изчака ги да минат покрай него и после дълго гледа след нея. Внучката се обърна два пъти, като на втория му се усмихна и му махна с ръка. 

          Остро позвъняване го извади от дълбокия сън. Беше проспал целия ден. Много рядко някой го търсеше вкъщи. До третото позвъняване се беше облякъл и почти беше стигнал до вратата. Значи не е пощальонът, мислеше си Светъл, той винаги звъни два пъти. Отвори бавно като задържа погледа си в земята за да не уплаши човека с вертикалните цепки на зениците си. Нямаше време да си сложи лещите. Леко се притесни когато видя изящните кецове Конвърс, но се осмели да плъзне поглед нагоре по стройните крака, още по-нагоре по леко момчешкия ханш. Сърцето му вече блъскаше бясно, но той не затвори вратата под носа и. Продължи нагоре с очи, докато не срещна нейните. Да, не се беше излъгал, беше тя, клонингът. Интересно, че бяха минали толкова много години, а тя не се беше променила ни най-малко. "Дали не е от нашите" си помисли той, прокара език по върховете на зъбите си и смело се усмихна. 

          - Здравейте! - изчурулика тя. - Казвам се Клонинга и Ви издирвам вече близо петдесет години! Не можах да Ви забравя, след като Ви видях за първи и последен път. 

          - Нека си говорим на Ти. - изсрича Светъл като замени усмивката с изопната, напрегната физиономия    - Казвам се Светъл, приятно ми е.

          Клонинга доби изражение, което ако се снима, би влязло в учебниците по психиатрия.

          - Ба, ба, баба ми ми е разказвала толкова много за Вас, извинявай Теб. - този път тя беше забила погледa си в земята - Значи съм влюбена в теб още отпреди да съм те виждала. 

          - Защо не влезеш? Да пием Блъди Мери заедно? - Светъл се усмихна отново.

          Тя престъпи през прага абсолютно безшумно както подобава на всеки истински влюбен, той затвори вратата след нея и тръгна към хладилника.

          - Знаеш ли, трябва да купя още една чаша! Имаш ли нещо против да пием от единствената заедно? - попита сконфузено той. 

          - Не се притеснявай, само не слагай много водка, не си падам по разредителя.


          Светъл изля останалата половина от кутията в неизмитата халба, прекара я през микровълновата за да добие телесна температура, след което седна до нея на леглото. Тя взе чашата от ръцете му и я изпи на бързи глътки почти цялата, след което виновно му я върна.

          - И не мислиш ли, че е време да спрем с тези консерви? - усмихна се тя дяволито и разкри прекрасните си кучешки зъби. 

          - Даааа, напълно си права. - съгласи се Светъл и съжали за снощното си посещение при зъболекаря....