Лунно Затъмнение

          Телефонът звънеше отчаяно, но продължаваше.


          - Ер, няма ли да го вдигнеш най-накрая! – провикна се Джиджи от вътрешната стая.


          Джиджи Точкова в момента водеше интервю за работа, за една много специална работа. Беше млада Вампирка, пряк Клон на Светъл. Беше удивително красива. Кожата и беше толкова нежна, че и бебешките дупета биха и завидели. Пърхащите и мигли правеха такъв вятър, че биха убедили и най-заклетия скептик в смисъла от алтернативните източници на електроенергия. Осите биха си глътнали коремите, ако летяха нощем и можеха да зърнат талията и. Джиджи се радваше на особено внимание от страна на Светъл, дотолкова беше привилегирована, че на моменти беше на крачка от усещането за истинска вампирска Двойка.


          Облегната върху бюрото наблюдаваше с критичен поглед симпатичния Вампир седнал срещу нея. Чу как Ера вдигна телефона в другата стая. Ера Генова също беше Светъл Клон и се беше ангажирала с отговарянето на почервенелия от звънене телефон. И не случайно, гласът и, по-мек от коприна би накарал и мъртвец да надигне капака на ковчега си. Като физика не можеше да се мери с Джиджи, но и нейните мерки 120-50-90 и бяха спечелили титлата момиче на месеца от трета страница на вампирския жълт еженощник Moon. Точкова се заслуша в телефонния разговор – „Да, изискването за поне десет преки клона е абсолютно задължително! ....... „Значи, срамно високо възнаграждение означава това, че каквато и професия да имате, ако изпълните нашата задача, щатната ви заплата ще Ви се види срамно малка, но хубавото е, че едва ли ще ви се налага да ходите на работа поне следващите сто години. ...... Да.... да....да, оцяняваме Вашето умение да накарате всяка жена да се влюби във Вас, но тази жена е изключително специална. Ако сте свободен утре, заповядайте на интервю, имаме свободен час в три след полунощ. ........ Благодаря Ви, и на Вас успешна нощ. Довиждане утре!” Вниманието на Джиджи се върна отново към кандидата, който я гледаше съсредоточено, но не в очите.


          - И така, Вампирррр ... – направи бърза справка в списъка за ноща на монитора пред нея, понеже името на симпатягата се въртеше в главата и, но не желаеше да излезе през устата. – Чепатов. Браво на Вас, това си е голям успех, титлата Мистър Зъб не е шега работа. – окуражително му се усмихна Точкова, продължавайки разговора.
          - Да не прозвучи нескромно, но съм печелил титлата две поредни години – окуражено се усмихна Чепатов и разкри прекрасните си бели зъби. – Убеден съм, че няма да намерите по-подходящ кандидат за задачата от двоен победител в най-реномирания конкурс за мъжка вампирска красота.
          - Вижте, физическата красота не е най-важна когато става въпрос за любов, дори понякога е противопоказна. – Джиджи компенсира, като този път се усмихна обезкуражително. – Има много други фактори и Вие трябва да ни убедите, че отговаряте на конкретните изисквания, за да имате дори и минимален шанс. Например, каква музика слушате?
          - Слушам всякаква музика стига да е хубава. Няма определен стил, на който да робувам. – Кандидатът се престори, че не е забелязал втората усмивка и продължи да демонстрира увереност в себе си.


          Хубавицата направи кратка пауза, изтърколи осмокракия си стол назад и се изправи цяла. Чепатов се отърси от зрителната измама, как бюрото я прерязва на две след като се увери, че по ръба му няма никаква кръв. Почувства се като на илюзионистко представление с онзи номер с разрязването с трион, само че без сандъците.


          - Приятно ми беше да се запознаем, Вашето време изтече, ще Ви се обадим евентуално за второ интервю следващия месец. – „Чалгаджия, не става!” помисли си Точкова, подаде ръка за довиждане и стана да го изпрати до входната врата.




          - Започвам да се отчайвам Ер, вече не вярвам, че ще намерим някой, който да успее. – каза отчаяно Джиджи след като затвори вратата зад гърба на Чепатов. – За три месеца, одобрихме само двама кандидата и засега и двамата се провалят. Ако не беше толкова важно да накараме тази ужасна Луна да се влюби, направо бих се отказала. – извади тънка и дълга кафява цигара и я запали с поглед. Дръпна толкова силно, че цигарата изгоря наполовина и се отпусна на червения кожен диван в стаята с телефона.
          - Няма отказване Джи, въпросът е на смърт и живот. Ако не успеем да я влюбим, има голяма опасност Све да го направи, и тогава те ще си бъдат Двойка, а ние ще изпаднем от Светлото Дърво и всяка от нас ще стане Корен. – гласът на Генова направи описаната перспектива да прозвучи като най-прекрасното нещо на света. – А може и вече да сме закъснели, Све ми разказа, как Луна го видяла докато се разхождал скрит! Не мога и по друг начин да си обясня провала на двамата Вампири, които толкова старателно подбрахме. Възможно е тя да е вече Вампир, но да е болна от анорексия. – този път дори еротичния глас на Ера не успя да смекчи мрачността на казаното от нея.


          Добре известно е, че има Вампири, които не желаят да приемат жаждата и доброволно се подлагат на кръвна диета. Продължават да се хранят като хора, което ги лишава от вампирските им качества и си остават само с непризнатата дори пред себе си любов. Те си стареят, боледуват, умират. Единственото, което ги отличава от нормалните хора е, че не могат да се влюбват сурогатно и да създават здрави човешки семейства.


          - Ако ситуацията е такава, всички наши усилия са напразни и единственото, което можем да направим е да изчакаме някакви си петдесетина години да си умре от старост като всеки човек. – Джижди вече пушеше втора цигара, този път по-бавно. Беше се излегнала по гръб и навяваше асоциации с двугърба камила с гъбрици, които биха и позволили да не пие вода с години. – Илииии..... – беше се загледала напрегнато и нефокусирано през Ера, все едно, че беше Детектор в час по Невидимост. – Можем да и помогнем! – довърши тя, докато по лицето и бавно се разливаше замечтана и отнесена усмивка.
          - Ти побърка ли се Джи! – почти изпя Ера и нервно си наля малко газирана кръв в неизмитата чаша на малката масичка. – Да не искаш да кажеш, че трябва да и изпратим вампирски психиатър, който да и лекува анорексията?
          - Разбира се, че нямам това предвид Ер! – съзаклятнически прошепна Точкова. – Въпросът, който си зададох е – Защо трябва да чакаме петдесет години в несигурност? – очите и грееха дяволито върху ангелското лице.
          - Ти си абсолютно ненормална! Това което намекваш е незаконно и въпреки, че не е от най-тежките престъпления като канибалството например, което се наказва със смърт чрез солариум, ако ни хванат може да ни дадат присъда до петдесет години ежегодишен разстрел. Не съм готова да го понеса Джи, не искам да рискувам. – Генова угрижено запали цигара, въпреки че пушеше много рядко. – Знаем колко време трябва за пълно възстановяване от разстрел, не ми се прекарва половината от всяка година в мъки и болки.


          На вратата се позвъни. Беше станало един часа и трябваше да обърнат внимание на следващия кандидат. След разкритията на Ера, Джиджи не беше убедена в смисъла на старата схема, но след като се бяха уговорили с Вампира за интервю, не беше редно да го върнат. Отлепи своята кожа от тази на дивана и бавно и грациозно тръгна към вратата да го посрещне.


          Отвори. Затвори. Отвори.


          - Све, какво правиш тук! Пари ли ти трябват? – успя да каже Точкова, след три минутно усилие по овладяване на дишането.
          - Така значи? „Лунно Затъмнение” ООД! – Светъл гледаше табелката от външната страна на вратата. – Всичките ми Клони ли участвате в това дружество с наистина ограничена отговорност, или сте само двете с Ера? – беше преместил погледа си върху Ера Генова, която се беше присъединила към групата по посрещането.
          - Прости ни Све! Само аз и Джи сме. Неверна Преданова само се грижеше за счетоводството. – проплака тя пойно и се окачи на врата му. – Не че я мразим тази твоя Луна, но не можем да понесем мисълта да те загубим.
          - Добре, прощавам ви вампиродушно! – Светъл гледаше мрачно. – Самообявявам се за спечелил позицията, като предявявам претенции към срамно високото възнаграждение авансово и ви налагам най-лекото наказание – една година без секс! – произнесе присъдата си Светъл, благодарен, че има и незамесени Клони.